Въпреки че сме по средата на кампанията за директни плащания, министерството на земеделието и храните още не е актуализирало методиката за кръстосаното съответствие, по която фермерите трябва да се ориентират в националните стандарти за спазване на доброто екологично състояние в своята работа. Без спазването на тези правила стопаните ще бъдат санкционирани, затова и Farmer.bg попита агроминистерството дали ще важи миналогодишната методика. Отговорено ни беше, че методиката още не е обновена, което означава, че стопаните още не знаят дали миналогодишните правила ще важат изцяло или ще бъдат заменени с нови. Когато не са спазени условията за добро земеделско и екологично състояние или законоустановените изисквания за управление, тогава земеделският стопанин, подал заявлението за подпомагане през съответната календарна година, бива санкциониран, като глобата зависи от тежестта на неизпълнението.
Нека припомним какви са основните изисквания от методиката за миналата година. Според националния стандарт 1.1 всяко стопанство с уникален идентификационен номер и обработваеми площи над 5 ха (50 дка) трябва в общата си сеитбооборотна площ задължително да отглеждат минимум 30% култури със слята повърхност (зърнени култури – пшеница, ечемик и др., които не се сеят на редове), с изключение на площите за производство на тютюн. При неспазване на това изискване съответно и тежестта на санкцията е различна. Ако тези култури съставляват между 20% и 30 % от общата площ, тогава наказанието е най-малко. Санкцията расте съответно при ниска тежест при включени до 20 % култури със слята повърхност, средна тежест – включени до 10 % култури със слята повърхност и висока, когато изискването не се спазва и няма култури със слята повърхност.
По досегашната методика имаше забрана и за отглеждане на земеделски култури в крайречни площи на разстояние по-малко от 5 метра от реката. По всяка вероятност това правило ще се запази.
На един земеделски парцел се забранява и монокултурното отглеждане за повече от две поредни години на лен, слънчоглед, захарно цвекло, грах. Забранява се и паленето на стърнищата. Според методиката те задължително трябва да се заорават.
От съществено значение е и забраната да се използва земеделска техника в парцели с преовлажнена почва. След пороите от миналата година и тежката зима на много места в страната нивите са превърнати в блата, затова и това силно ще ограничи работата в тези територии.
Животновъдите също трябва да спазват важни правила, свързани с кръстосаното съотвествие. Част от тях са представени в наредбите, но те очакват новата методика за кръстосаното съответствие, защото искат да избегнат евентуалните санкции.
Според стандарта 4.1 земеделските стопани, ползващи постоянно затревени площи (пасища, ливади и мери), са длъжни да поддържат минимална гъстота от 0,15 животински единици на хектар (ЖЕ/ха) и/или да извършват минимум 1 коситба за съответната година - до 15 юли за равнинните райони и до 15 август за планинските райони включени в обхвата на необлагодетелстваните планински райони.
За равнинните райони при наличие на заповед за обявяване на съответната защитена зона от Националната екологична мрежа "Натура 2000", издадена по реда на Закона за биологичното разнообразие, с включена в нея забрана за косене до определена дата, срокът за извършване на коситба се удължава с 15 дни, след изтичане срока на забраната, гласи старата методика
Най-ниска е санкцията, ако се установи, че не се коси между 10 и 30 % от постоянно затревените площи на стопанството, средна е при неподдържана постоянно затревена площ над 30 до 50 % и висока - над 50 % неокосена ливада.
Досега беше задължително постоянните пасища и ливади да се почистват от нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), аморфа (Amorpha fruticosa) и къпина (Rubus fruticosus).
Задължително е да се запазват съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел. Стопаните са длъжни също да чистят земеделски площи в близост до гори от навлизането на дървесна и храсти в тях.
При използване на вода за напояване, земеделският стопанин трябва да притежава съответния документ за право на ползване (разрешително, договор и др.).
Задължително е осигуряването на буферни ивици с ширина минимум 5 метра по протежение на повърхностни водни обекти (реки, язовири, езера, море), с изключение на оризовите клетки, чрез естествена растителност (трева, дървета, храсти) или поддържани в чим. Забранява се прилагането на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици.
Забранява се още умишленото улавяне или убиване на диви птици с каквито и да е уреди, умишленото разрушаване, увреждане или преместване на гнезда или унищожаването на яйца на диви птици, включително в случаите, когато те са изоставени, както и умишлено обезпокояване на дивите птици, особено през периода на размножаване и отглеждане на малките.
Сериозни са изискванията и за зоните в екологичната млежа НАТУРА. Подробно са разписани и правилата за опазване на подпочвените води от химикали.
Очаква се министерството да публикува актуализираната методика, приложима за 2015 г.