Учени от САЩ, изследващи хроничните постлетални ефекти върху здравите пчелни семейства от страна на инсектицида имидаклоприд, който е от групата на неоникотиноидите, са открили, че реалното му въздействие в световен мащаб е незначително, съобщава руското електронно издание AgroXXI. При изключително продължителен период на въздействие на имидаклоприда върху пчелните семейства неблагоприятният ефект може да се прояви, но според учените от университета в щата Мериленд това едва ли е единствената причина за влошаване на положението на пчелите в световен мащаб. Изследването им, което е първо по рода си, не отрича негативното въздействие на имидаклоприда, но стига до извода, че той е само една от многото причини за влошаването на състоянието на пчелните семейства.
„Всички сочат с пръст към тези инсектициди. А нашите резултати показват, че те не са единствената причина. Те в известна степен съдействат за намаляването на пчелите, но цялата реална картина е доста по-сложна”, твърди Гейлън Дайвли, почетен професор по ентомология в университета.
В продължение на 12 седмици учените добавяли имидаклоприд към цветния прашец, представляващ храната за пчелите, в 3 различни дози – 5 милиграма на килограм, 20 милиграма и 100 милиграма. Опитът бил повторен през 3 последователни години. Първите 2 дози отговарят на реалните в цветния прашец и нектара на растения, израснали от семена, които са били обработени с имидаклоприд, докато последната съответства на съдържание на пестицида в растения, обработени по време на цъфтежа им. Постоянното хранене на пчели в продължение на 12 седмици с вещества, съдържащи имидаклоприд, представлява най-лошият сценарий, когато пчелните семейства събират цветен прашец и нектар от цветовете на обработени с пестицида растения.
Резултатите показват, че наличието на 100 милиграма имидаклоприд на килограм храна не оказва значително влияние върху хранителната активност през всички 12 седмици и в течение на кратък период след това. В пчелното семейство обаче били забелязани определени промени, които могат да бъдат оценени като последица от приемането на големи дози от пестицида, и по-конкретно по-висок процент на заразяване с кърлежа Varroa destructor, който обаче не бил статистически значим. Освен това била наблюдавана по-голяма честота на смяна на царицата-майка и на периода без потомство в последния летен сезон в семейства, подложени на въздействието на имидаклоприд в дози от 20 и 100 милиграма на килограм храна, което е довело до отслабване на семействата преди настъпването на зимния период.
Изследователите се съмняват дали наистина добавянето на имидаклоприд в храната на пчелите в продължение на 12 седмици отговаря точно на случващото се в естествени условия при събирането на пчелен прашец в места, където се развива селско стопанство. Макар че в някои случаи в естествената храна съдържанието на остатъците от пестицида може да достигне концентрация от 100 милиграма на килограм, пчелите рядко поемат такава храна в продължение на 12 седмици поред, смятат те. Освен това пчелите обикновено използват различни източници на храна, от които далеч не всички съдържат остатъци от имидаклоприд.
Учените заключават, че постоянното хранене на пчелите с цветен прашец от някои растения, обработени с пестицида, при които концентрацията на пестицида в храната достига между 20 и 100 милиграма на килограм, може да влоши възможностите на семействата за презимуване. Колкото до концентрацията от 5 милиграма на килограм, то тя изглежда не оказва съществено въздействие върху здравословното състояние на пчелните семейства.
До момента учените отделяха доста внимание на неоникотиноидите, но въздействието им върху пчелите не бе изследвано в достатъчна степен. „Това изследване е първата стъпка за запълването на тази празнина”, твърди Денис ван Енгелсдорп, професор по ентомология в университета в Мериленд, който не е участвал в него. „Нормално е по-високите дози от препаратите да вредят на насекомите. В края на краищата това са инсектициди. Но резултатите от тези изследвания показват, че неоникотиноидите в дозите, в които те ес срещат в естествени условия, не са единствената причина за нмаляването на пчелните семейства”, добавя той.
