През последните няколко месеца бяха анкетирани лидери в бранша за продажба на средства за растителна защита с цел изясняване на факторите, които ще влияят върху земеделския сектор през тази година, пише Иля Бутов в руското електронно издание AgroXXI. Според Бутов част от макроикономическите тенденции и особености на пазара, които могат да изненадат земеделците, са ясно видими. Очаква се браншът за защита на селскостопанските култури да запази ръста си от 5-6% и през 2015 г. Най-далновидните компании, които успеят да се приспособят към промените на този пазар, ще си осигурят конкурентни предимства и ще получат по-добра подготовка спрямо променящите се правила на играта, убеден е Бутов. Той извежда 10 тенденции, които според него са актуални в растениевъдството в момента.
1. Цените на суровините подчертават взаимната зависимост между отделните ресурси. Понижаването на цените на основните окопни култури и по-конкретно на соята и царевицата накараха и без това предпазливите производители да се замислят още повече. Сред торовете и техниката се очаква най-известните марки да запазят своята популярност, но при средствата за защита на растенията част от аерозолите и спрейовете може да бъдат забранени. Някои държави оцениха бързо предимствата от понижаването на цените на горивата и останалите ресурси, но пазарите на селскостопански продукти в САЩ и Бразилия веднага удариха спирачка в очакване на по-ниски цени за арендуването на земи със земеделско предназначение.
2. Китай купува всичко. През миналата година страната е внесла рекорден обем стоки, използвайки по-ниските цени, за да запази позицията си на основен купувач на земеделски ресурси дори въпреки забавянето на ръста на икономиката. Нараства потреблението на соя и царевица, за да бъдат задоволени нуждите от фураж за животните и от мазнини, използвани в човешката храна. Увеличаването на цените на вносните продукти обаче може да доведе до отказ от търгуваните на световните борси суровини в полза на по-евтините варианти от вътрешността на страната. Този сценарий вече се разигра само преди 3 години с памука, а оттогава цената му се понижи от 2 долара за фунт до 60 цента за фунт. В известна степен за спада допринесоха и огромните запаси от културата в Китай.
3. Цената на петрола ще остане ниска. Въпреки че една трета от енергията в света се произвежда от „черното злато”, търсенето му през 2014 г. е нараснало с едва 1%. Успехите с шистовия газ, активно използван в САЩ, доведоха до изявления от ОПЕК, че светът може никога повече да не стане свидетел на цени от 100 долара за барел петрол. Ниската му цена е в състояние да намали разходите за производство, транспорт и използване на средствата за растителна защита и като цяло има положителен ефект върху промишлеността. Но непредвидимите последици от взаимната обвързаност в световната икономика и обратната страна на медала на евтиния петрол могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи. Проблемите могат да се отразят на банковия сектор, кредитирането и инвестирането в селскостопанския бранш, както и в понижаване на брутния вътрешен продукт на много държави и в загуба на работни места в петролния бранш.
4. Разширяването на екологичните ограничения в законодателството и препятствията пред регистрацията продължават да увеличават както себестойността, така и времето за производство, разработване и регистриране на новите продукти. Тази задача няма да стане по-лека, тъй като Европейският съюз продължава да ограничава броя или да забранява активните вещества, които според Бутов са незаменими за растителната защита. Освен това в опита си да запази обема на износа си за ЕС на всяка цена Бразилия приспособява правилата и нормите си в областта на производството и растителната защита към законодателството на съюза. През последните 5 години ЕС забрани няколкостотин активни вещества, а много други държави са склонни да следват този пример, за да не късат търговските си връзки. Себестойността на продукцията ще продължава да расте и на фона на увеличаването на новите екологични изисквания в Китай и Индия.
5. Нарастват случаите на загинали птици и пчели, като за виновник бяха обявени никотиноидите. Тяхната разпространеност ги направи лесна мишена за регулаторните органи и природозащитниците. ЕС забрани използването им и вероятността това да се случи и в други държави нараства. Значението на съюза като пазар, който не си струва да губиш, ще витае мълчаливо при вземането на решенията за забраната на тези препарати в бъдеще.
6. Бяха внедрени нови иновационни методи за защита от плевелите. Няколко пробивни технологии бяха представени от компании като Dow AgroSciences, BASF, Monsanto и други. Заради евентуалното прилагане на тези нови системи върху огромни площи браншът за растителна защита ще се променя, което ще доведе до преразпределяне на сферите на влияние на световния пазар в областта на използване на хербицидите. Глифозатът за момента остава търсен, но се отбелязва и повишено търсене на дикамба, 2,4-Д, глифозинат и други препарати.
7. Допълнителните инвестиции в разработването на технологии за средства за растителна защита ще продължат да прокарват границата между компаниите. Потребителите ще изпитват натиска на производителите с ниска себестойност на продукцията. Големите производители на неоригиналните (генерични) препарати ще инвестират в оптимизиране на разработките и скоро средните компании ще се почувстват напълно уверени на този пазар. Не трябва да се забравя и това, че новите препарати ще трябва да бъдат съпроводени и с нови разработки по селекцията.
8. Нарастването на комодитизацията (процесът на преход на един продукт от защитена марка към типов, незащитен от гледна точка на авторските права продукт) при средствата за растителна защита ще стабилизира цените им през 2015 г. Глифозатът се превърна в нагледен пример за тази тенденция, но цените и на други известни препарати ще продължат да се понижават заради нарасналата конкуренция. Макар общата стойност на производството да се увеличава през последните няколко години, това до голяма степен се компенсира от по-голямото търсене.
9. Биологичният начин за растителна защита ще продължи да увеличава както дела си на пазара, така и обвързването си с новите технологии. Тъй като тези технологии се оказват по-ефективни, фермерите ще имат по-големи възможности за включването им в своите програми за растителна защита. Компаниите вече показаха своя интерес от тези технологии чрез големи сливания с разработчици на биологични препарати по целия свят.
10. Изследванията в областта на създаването на нови микробиологични препарати могат завинаги да променят подходите към растителната защита и здравето на хората. Тази доста нова дисциплина още през 2015 г. може да промени цялата система за оценка на остатъците от пестицидите в почвата и влиянието им върху растежа и развитието на растенията.