Икономическият ефект от европейското подпомагане не е предизвикал очакваното повишение в брутната добавена стойност на агросектора, напротив по съпоставими цени за периода 2007-2013 г. тази стойност е спаднала с 25% спрямо реализирата в периода 1998-2006 г. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика, представен миналата седмица. Изследването показва, че единственият положителен ефект от евросубсидирането е частичното омекотяване на кризата в селското стопанство след 1995 г. Точно тогава започнаха масовите фалити в основните подсектори от селскосот стопанство като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, които доведоха и до сегашното обезлюдяване на селата. Самата криза започна след реституцията на земята и заради липсата на адекватна държавна политика. В резултат, жизненият стандарт се понижи и хората масово започнаха да търсят препитание в чужбина. Като се добави и конкуренцията на субсидирана вносна продукция от ЕС и съседните балкански държави, ситуацията след 2007 се влоши. Затова и единственият положителен резултат от европодпомагането е, че то успя поне отчасти да тушира конкурентния натиск на вносната продукиця от ЕС.
Икономистите припомнят, че за последните седем години броят на стопанствата в страната намаля с 49%, но пък земята беше концентрирана в някололко крупни производители. Така големите ферми, съставляващи 4% от броя на стопанствата в страната, сега обработват 85% от земеделската земя. Като известнен плюс се посочва свиването на пустеещите земи. След присъединяването на страната в ЕС размерът на обработваемата земя се е увеличил с 20%.
В резултат през 2013 г. средният размер на земята във фермите с над 100 ха доближава 700 ха, докато през 2005 г. този развер е бил 538 ха. Удвоена е и средната площ на едно стопанство –от 7,3 през 2005 г. на 15,2 ха през 2013 г.
Въпреки това обаче реализираната от агросектора брутна добавена стойност се повлиява съвсем минимално от нарасналото субсидиране. През 2008 г., когато реализираната от сектора брутна добавена стойност е била вразмер на 3 милиарда лева, субсидиите са достигали около 700 млн. лв. През 2013 г., когато субсидиите вече са надхвърляли 1,1 млрд. лв., брутната добавена стойност на селскоптостопанство е спаднал до 2,3 млрд. лв., което се обяснява с демографския срив.
Интересно е сравнението, което икономистите от ИПИ дават за дела на българското селско стопанство в общия дял на агросектора в Европейнския съюз ЕС-27. Ако през 2004 г. българското селско стопанство като дял от брутната добавена стойност е съставлявал 1%, то през 2013 г. този дял пада до 0,8%. Изводът е, че с 3% от земята в ЕС и с 3,3% от работната ръка, България произвежда едва 0,8% от брутната добавена стойност на Общността.
Страховито е сравнението, което икономистите правят с останалите европейски държави. Ако българските фермери осигуряват брутна добавена стойност на хектар обработваема земя от 353 евро, то в Дания тази стойност е 9 206 евро. В Малта е 5 592 евро на хектар, а в Кипър е 3 444 евро.
България критично изостава и в развитието на животновъдството. Ако в Литва делът на животновъдството расте, пропорционално на субсидирането, то в България производството се е сринало почти двойно.
Анализът сочи, че в резултат от субсидирането през последните седем години ръст в добивите се отчита единствено при царевицота. При всички останали култури добивите са почти непроменени.
Въз основа на изследванията експертите заключават, че за последните седем години е постигнато леко увеличение на производителността и на доходите на земеделците. Недостатъчите обаче са, че все още фермерите зависят изключително много от субсидирането вместо от добрата бизнес среда. Голямата бюрокрация също пречи на икономическата активност. Отчита се и неефективно използване на ресурсите.
Затова те предлагат да се промени нормативната среда, да се подобри комуникацията между бизнес и администрация и да се насочи подпомагането към целевите инвестиции. От значение са и инвестициите в преработка, които на този етап се стимулират доста слабо, смятат експерти.
