Да сеем или не? Всеки сам трябва да реши

Тази година есента не даде възможност дори на добре организираните земеделски стопани, съоръжени с високопроизводителна техника, да свършат планираната работа на полето. За всички е ясно, че есенниците ще са с около 1/3 по-малко.
Все още въпросът - да сеем или не, продължава да вълнува несмогналите да засеят навреме фермери. Към днешна дата трудно някой може да им даде правилен съвет. Отделни ентусиасти продължават битката си с времето и се опитват да сеят пшеница или друга житна култура в трудните за това условия. В крайна сметка всеки сам трябва да вземе решение, а дали то ще е най-правилно, ще се разбере напролет. Защото имаме печални прецеденти в недалечното минало, например през 2000 година, когато имаше масово измръзване на пшениците и ечемика в средата на ноември след внезапен студ при незакалени посеви. Тогава оцеляха само най-късните посеви, засети в началото на ноември, които бяха във фаза поникване, а добре развитите и братили растения измръзнаха на 100%. Така че всичко зависи от конкретните условия, които не могат да бъдат прогнозирани в дългосрочен план.
КАКВО Е НАСТОЯЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЕСЕННИЦИТЕ?
По нивите се срещат посеви в различни фази, в зависимост от това кога е направена сеитбата. Първите посеви са вече във фаза братене, като се наблюдават формирани по 2 до 3 братя. Но точно тези най-добре развити посеви станаха обект на нападение от неприятели, а и от болести. Нещо повече, тези площи послужиха като магнит за неприятелите и те се съсредоточиха там в по-голяма плътност поради факта, че обектите за тяхното изхранване (непоникнали посеви) са в ограничен размер. Не са малко площите във фаза 2-ри - 3-ти лист, има и такива, които сега поникват, а други са във фаза покълване.
НЕПРИЯТЕЛИТЕ НАНАСЯТ ПРЕКИ И КОСВЕНИ ЩЕТИ
Улисани в търсене на възможност за продължаване на сеитбата, много земеделски производители нямаха възможност да следят какво се случва в поникналите посеви, които бяха нападнати от житни мухи. Неприятелите бяха забелязани, когато беше вече късно - излюпване и вгризване на ларвата, и възможностите за въздействие бяха пропуснати. Сега най-добре развитите пшенични посеви са с повреден централен лист на основното растение. Щетата вече е налице, но тя носи след себе си и други негативи. При повреди от житни мухи растенията са склонни към по-голямо братене. Това пък от своя страна води до прекомерно сгъстяване на посевите, повишена влажност в зоната на растенията и оттам - повишена опасност от развитие на болести още в ранни фази на развитие.
Повишената въздушна влажност е причина и за по-интензивно развитие на листи въшки в житата. Пак според конкретната обстановка има вероятност от по-голямо съсредоточаване на житен бегач в добре развитите посеви.
БОЛЕСТИТЕ ИЗНЕЖВАТ РАСТЕНИЯТА И ГИ ПРАВЯТ ПОДАТЛИВИ НА ИЗМРЪЗВАНЕ
Топлата и влажна есен благоприятства и развитието на болести по житните култури, които в ранни фази са най-чувствителни. Нападнатите растения са с намален имунитет и понижена студоустойчивост. В случай на недобро стечение на климатични фактори и липса на условия за закаляване, такива растения са склонни към измръзване дори при немного ниски зимни температури, особено при безснежни зими.
При сегашните условия - нетипично топло и влажно време с достатъчно валежи в по-голямата част от страната, има обективна предпоставка за ранно нападение от листни петна, брашнеста мана, ръжди - кафява и жълта и др. Миналата година от жълта ръжда силно пострадаха посевите в Западна Европа. Болестта се разви и у нас, особено там, където не бяха направени необходимите третирания. Въпреки че нашата селекция създава устойчиви сортове, опасността от ръжди е реална, тъй като те имат склонност към вариабилност и вече има съобщения за нови, непознати досега щамове.
Всички тези обстоятелства около посевите с пшеница и ечемик налагат стриктно наблюдение дори в периода на покой и при необходимост прилагане на адекватни грижи и мерки за бъдещата реколта още отсега. В противен случай пролетта може да поднесе неприятна изненада на зърнопроизводителите от силно проредени или пропаднали посеви./Агр. Петър Кръстев, fermera.bg