Десетки български млекопроизводители от Сливен, Добрич, Ямбол, Шумен и други градове от страната са се срещнали миналата седмица в Сливен с германски фермери, представили своя опит и възможности за сдружаване. Срещата е организирана от Националния съюз на говедовъдите в България , Съюзът на говедовъдите от областта Риндер Алианц (един от най-мощните говедовъдни съюзи в Германия) и консултантската компания от Лайбциг ИАК, специализирана в аблостта на аграрните въпроси.
Целта на българските животновъди е била да установят как колегите им Германия комуникират в ветеринарните власти и държавните институции, от които зависят, как консултантите от ИАК им помагат и по какъв начин те ще посрещнат април 2015 г., когато квотите за мляко ще отпаднат.
Как се регистрират щетите от неблагоприятни климатични условия
В Германия всеки фермер сам маркира животните три дни след раждането. Цялата информация за новороденото и за събитията във фермата преди компютъризирането се е изпращала по пощата, а вече по интернет в големия национален център за обработка на информацията, известен в Германия с името ВИТ.
Ако фермерът не може да се справи с тази работа, тя се извършва от специалист, за което той съответно си заплаща.
В случаи на неблагоприятни климатични условия, за да се установят щетите, се правят съответните проверки, като животните минават през апарат прокар за заснемане на ушните марки. Фермерът отчита последствията, примерно брой на задушени или ударени крави, намаляване на млеконадоя и др.По думите на Михаил Михайл, изпълнителен директор на българския говедовъден съюз, тези проблеми интересуват и родните фермери, „затова предстои да бъдат изяснени в бъдеще, още повече, че никъде в договорните отношение фермерите не поемат ангажимент за осигуряване на условия за такава проверка на животните”.
Роля на консултантите
ИАК-Лайпциг е една от най-големите консултантски фирми в бившите източни провинции в Германия. Към нея фермерите се обръщат по всякакви въпроси, свързани с финансирането, инвестиционното проектиране, мениджмънта на риска. Експертите дават специализирани консултации по млекопроизводство.
Специализирани консултации по млекопроизводството и храненето:
• Тук работят групи експерти в следните направления - инвестиционно и строително ръководство в секторите “Мляко” и “Млад добитък”; млекопроизводство; обучение за мениджъри по млекопроизводство; трудово-стопански проучвания и др.
„Изненадани бяхме колко много експерти в Германия се занимават с млякото и неговото производство, докато в България вероятно няма да може да се напълни и една стая”, коментира Михаил Михайлов.
На въпроси на български млекопроизводители за това какви инвестиции се правят в Германия, директорът на консултантската фирма обясни, че се строят нови говедовъдни ферми с капацитет от 500 крави. Поради липсата на квалифицирана работна ръка те се оборудват с инсталации „Карусел” последен модел с шейсет места и външно поставяне на апаратите. Наблюдава се процес на уедряване на фермите, като се обединяват няколко ферми в едно предприятие. Според експерти ферми под 100 крави трудно ще издържат при новата ситуация в млекопроизводството.
По въпроса за икономическа ситуация за млекопроизводителите в Германия стана ясно, че при сегашното понижение на цените, се стига до момент, при който те не могат да покриват производствените разходи. Директните плащания в повечето случаи не осигуряват достатъчна сигурност. Това води до несигурност за млекопроизводителите поради повишаващата се нестабилност на пазара/пазарите. Затова според експертите след отпадането на квотите трябва да има ново разпределение на пазара.
Цени на млякото и приходи на германските фермери
Българските млекопроизводители са били поразени от изнесените данни за цените на млякото през стопанската 2012/ 2013 г. Въпреки че са много над българските, германските фермери едва покриват производствените си разходи.
Средната цена на килограм изкупено мляко 2012-2013 г. е била 34,55 цента, или 67,7 стотинки. Общо приходите от произведен килограм мляко, в които влизат и приходите от продадени телета, крави за клане или тор, са 40,77 цента. В този случай експертите разглеждат два сценария – ферма, която няма субсидии, и ферма със субсидия. В първия случай при тези приходи германският фермер ще завърши със загуба от 2,71 цента за кг мляко, а при втория със субсидиите - печалбата ще бъде само 1,76 цента.
С други думи, печалбата от една крава за лактация е 153,8 евро или 301 лв. Получаваната субсидия е 4,47 цента за кг мляко или 8,8 стотинки. За една крава фермерите получават общо 390,7 евро, или 765, 8лева.
„Коментар на тези числа няма да правим, защото всеки български фермер знае колко под тези приходи получава в български условия”, поясни Михаил Михайлов. И заключава, че страната ни отдавна е назряла за един точен анализ на икономическата ситуация при млекопроизводството в България и целия млечен сектор. За пореден път браншовиците настояват „за политика, която да помогне за излизане от кризата, в която сме влезли трайно и сякаш за постоянно, защо в повечето европейски държави дори при по-ниски изкупни цени на суровото мляко разширяват производството, въпроси на които ако не отговорим и не се набележи план за спасяването му вероятно няма да има такова след няколко години”.
Източник” Национален съюз на говедовъдите в България