Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
01.09.2014 г.

Пшеницата ни устоя и на природни бедствия, и на човешки грешки

В края на жътвата
Пшеницата ни устоя и на природни бедствия, и на човешки грешки

Забелязал съм, че когато сеитбата започне и се извърши добре, нещо се случва по време на узряването и жътвата. Така стана и тази година. Как преминаха тези 280 дни?
Сеитбата беше извършена в оптимален срок и във влажна почва, поникването на посевите и развитието им беше отлично, те се развиха нормално, през ноември почти всички площи бяха зелени, с добре вкоренени и братили растения. Процесът на закаляване премина при много добри условия - сухо, слънчево, хладно или студено време. Първият сняг падна на 26 ноември, след което - периодично и като по заявка, до средата на февруари имаше снеговалежи. Минималните температури достигнаха до -12-15С, при наличие на снежна покривка. При тези условия посевите презимуваха много добре, без никакви зимни повреди. В средата на март имаше три дни суховей, който ускори развитието, и на 17-и март се формира първият възел - започна фазата вретенене. Хербицидната кампания малко закъсня, беше извършена предимно в началото на вретенене, но не предизвика негативни ефекти - стерилност, деформация и други странични влияния. Широко беше използвано комбинирането с фунгициди и листни торове. Посевите излязоха от зимата отлично развити, братили, плътни, без болести или други повреди.
Формирането и наливането на зърно премина при неблагоприятни условия
Пролетта беше сравнително хладна, с валежи, отлично време за формиране на добре развит клас. Поради силния растеж стъблото се удължи, междувъзлията в основата бяха етиолирани и отслабени. Изкласяването започна в началото на май, сравнително рано, класът беше отлично развит. По време на цъфтежа имаше валежи, предпоставка за фузариум по класа, но вероятно температурните условия и внесените фунгициди не позволиха болестта да се развие. През втората половина на май паднаха мощни валежи с буря, които повалиха силно развитите посеви, полягането на посевите от пшеница в страната беше над 50 %, а за ечемика - почти напълно. В това състояние премина формирането и наливането на зърното. Резултатът е: понижено хектолитрово тегло, недостатъчно изпълнено зърно и понижени качествени показатели.
Фитосанитарната обстановка в посевите до средата на май беше много благоприятна, но след това започна усилено развитие на болести - септория, листна (кафява) и жълта ръжда. В нашата страна жълтата ръжда се развива сравнително рядко, докато в Западна Европа развитието й беше повсеместно, и то силно, особено през тази година. Стъблена (черна) ръжда не беше установена. Ентомологичната картина беше благоприятна, хладното и дъждовно време не позволи нормалното развитие на житната дървеница и пиявица, на листните въшки и други неприятели. Плътността на житната дървеница беше незначително, яйцеснасянето много малко, а яйцата напълно паразитирани. Мишките също не развиха многочислена популация.
През юни валежите продължиха, полягането беше почти навсякъде. Прогнозите за високи добиви постепенно се понижаваха, болестите взеха своя дял. В средата на юни повече от посевите бяха обезлистени, основната фотосинтезираща маса беше унищожена. Характерно е, че сортовете с по-силна или по-слаба генетична устойчивост срещу болести след третиране с фунгициди запазиха листната си маса, а сортовете без такава защита я загубиха напълно.
Жътвата беше дълга, трудна и мъчителна
При тези условия - полягане и силно развитие на листните болести, премина восъчната и пълната зрялост и започна жътвата, трудна и мъчителна. На много места, особено в северозападната част на страната, жътвата продължи и след средата на август, поради преовлажняване на почвата.
Добивите, по предварителна информация, се движат от 400 до 800 - 850 кг/дка, вероятно средният добив за страната ще бъде около 450 кг/дка. При тези условия качествените показатели на зърното са понижени, но не много. Качествените сортове запазиха показателите си, а сортове от средната качествена група - Б, ги понижиха значително. Тези характеристики на зърното понижават рандемана брашно, но не понижават значимо хлебопекарните качества на брашното. Въпреки това голяма част от българската пшеница се изкупува като фуражна, на минимална цена. С това се затормозява производството на зърно. Общо взето, независимо от неблагоприятните и трудни условия през крайната фаза на развитието на пшеницата, добивите са много добри и качеството на зърното е задоволително. Трябва да се има предвид, че нашата страна е със степно-континентален, силно и рязко променлив климат, което може да доведе до драстични промени в производството. Нека да си спомним за сушата през 2007 година, да не стигаме до 1983-а, 1985-а и други години, измръзването през 2003 година и т. н., историята ни е пълна с такива примери.
Необходимо е да се отбележат някои грешки, допуснати в технологията на пшеницата
Първо - във влажна почва се започна ранна сеитба, след 20.09. Това доведе до прекомерно формиране на братя с отслабена структура и сгъстяване на посева, до нападение от вирусни заболявания и житни мухи. Второ - в стремежа за висок добив се завишава посевната норма до 30 кг/дка, което означава прекомерно сгъстяване и потискане на способността на пшеничното растение за саморегулация. Трето - прекаляване с азотното торене. Трябва да се знае, че пренасянето на западноевропейския опит в отглеждането на пшеница, без да се вземат специфичните особености на страната, ни води до провали и погрешни изводи. Българската наука и селекция до този момент показват, че сеитбата трябва да се извършва с 450 - 450 семена на кв.м., а количеството на внесения азот в а.в. не трябва да превишава 12-14 кг/дка. При небалансираното торене, особено с фосфорни торови, прекаленото азотно торене става рисково.
Чуждите сортове носят висока степен на риск
Сортовете, като най-динамичен елемент от пшениченото производство, бяха представени в разнообразен спектър. Освен българската селекция, сравнително широко навлязоха и чужди сортове. От доста места се изтъкваха предимствата на чуждата селекция и се премълчаваха предимствата на българската селекция. Искам да изтъкна, че в продължение на повече от 100 години в България са изпитвани много чужди сортове, за определен период те имат успех, но бързо пропадат. Като пример може да послужи използването на италианския сорт Сан Пасторе, той беше темата на моята дипломна работа. Този сорт през периода 1962-1967 година беше масово използван, характерен с висок за времето добив и ниско качество. През зимата на 1967 г. зимата беше безснежна, студена, и Сан Пасторе изчезна като сорт, появи се Безостая 1. Друг пример - след 1980 г. искахме да приложим английската технология за пшеницата - ранна сеитба, високо азотно и дробно торене, висока посевна норма. Резултатът беше плачевен. Не е случайно, че селекцията в източноевропейските страни - като започнем от Унгария, Сърбия, Румъния, Украйна, Русия и др., произвежда и предлага сортове пшеница с височина на стъблото 85 - 90 см, с добре развита листна маса, с възможност за саморегулиране на посева в зависимост от условията, с плътност от 550 - 650 класа на кв.м.
Какво пропусна нашата селекция?
Българската селекция изостана в повишаването способността на растението за формиране на продуктивни и изравнени братя и в повишаването устойчивостта на полягане. Но по отношение устойчивостта към стресови фактори, пластичността към рязко променящи се условия, продуктивността на класа и качеството на зърното българската селекция е на високо ниво. Не забравяйте, че тя има 120-годишна история, много по-стара от много други страни. Не подценяваме успехите на чуждата селекция, системата е свързана, но прекаленото използване на сортове, създадени при други условия, различни от българските, носи висока степен на риск. Освен това каква пшеница ще произвежда България - фуражна или качествена, пшеницата не е фуражна култура. Сега разликата в цената между качествената и с ниско качество пшеница е 30 евро. Нашата пшеница се изкупува като фуражна на най-ниски цени, изнася се в Констанца и се продава като румънска на почти двойно по-високи цени. Такава зърнена политика не може да има успех. Надявам се, че умните хора в България не са се свършили и ще разберат от половин дума за какво става въпрос.
Съвсем накратко искам да изтъкна представянето на новите сортови пшеница Нове и Младен. Сорт Нове потвърди продуктивните си възможности от над 600 кг/дка отлично и качествено зърно. Сортът е икономичен, максимално торене с 12 кг/дка азот а.в.,еднократно третиране с фунгициди, най-добре преди изкласяване, приспособен за по-бедни почви и сухи условия. Сорт Младен е с отлично качество на зърното, с комплексна устойчивост на болести, особено срещу брашнеста мана и кафява ръжда, икономичен, високодобивен. Тази година от производствена площ в с. Хаджи Димитрово, Свищовско, от сорта беше получен добив 626 кг/дка, с отлично зърно. По данни от Лаборатория на Теодор Крачунов, арендатор в Исперих, основните качествени показатели на зърно от сорт Младен са: хектолитър 82, мокър глутен 32%, протеин 14,1%, алвеограф 280 единици. Типично силна пшеница. За сорт Нове тези показатели са по-ниски, но напълно отговарят за група Б, типично хлебна пшеница.
Въпросите по пшеницата в България са комплексни и заслужават голямо внимание
Често се изказват мнения, които не са достоверни и не отговарят на действителността. Затова държавата ни трябва да отдели необходимото внимание на земеделската наука с всестранна подкрепа. Това ще даде възможност за икономиката и зърнената независимост на страната. Това се отнася за всички култури, за които имаме традиции и минали успехи. Бъдещето е пред българската селекция./fermera.bg

Пшеницата ни устоя и на природни бедствия, и на човешки грешки
6725

Последни материали
Виж
След дъждовете
Нови акции по залесяване в Югозападна България
За първи път - в Синор.бг
Агроведомството е готово с новите мерки за „зелената архитектура“, по която ще вървят субсидиите до 2027 г.
Петя Ставрева е преизбрана за председател на партията
Обединените земеделци - с програма за възраждане на българските села
Покана да посети България на Празника на розата през 2020 г.
Среща на министър Танева с новия европейски комисар по земеделие Януш Войчеховски
Доц. д-р Никола Методиев – Институт по животновъдни науки - Костинброд
Шилетата са най-уязвими към паразитни заболявания
Конференция в Брюксел
Танева: В България най-много биопроизводители има в сектор пчеларство
Свързани материали
Виж
Под навес в стопанския двор били съхранявани 565 бали
Близо 200 тона фураж изгоря при пожар в Балчишко
Високото качество на черноморската пшеница ще оскъпи фуражното зърно
Актуални данни
От началото на юни хлебното зърно се търгува с 14,5% по-скъпо спрямо 2018 г.
Партньорство
Износът на фуражи за Мароко може да се улесни
Огнеборците спасиха стопанска постройка и 190 глави добитък
Пожар задуши 40 домашни животни и изпепели 2000 бали фураж в Берковица
Предстоящо
Ферма „Агро Юстина“ с демонстрация на иновативна система за зелен фураж
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам