Биоземеделието използва широко научните достижения, които изследват свойствата на различни растения и животни за обогатяване на почвите или за борба с различни вредители. През последните няколко години учените от цял свят се опитват да намерят естествени средства за решаване проблемите на селското стопанство. Отделя се много внимание на безопасността и на „чистотата” на използваните за производството вещества.
Преди време индийският учен Киран Баргали от университета Kумаун в Индия представя свое изследване на бобовите растения, които заедно с гъбите (ВAM) могат да се използват за възстановяване на изтощени почви.
Везикулите и арбуксулите са нещо подобно на мицела на гъбата, която влиза в клетките на корените на растенията и формира микориза между гъби и растения, т.е. образуват така наречената симбиоза. При този съюз, различните видове от гъби и растения получават необходимите им хранителни вещества (гъбите - аминокиселини, въглехидрати и др., а растенията увеличават повърхността на съприкосновението си с почвата, като по този начин получават повече влага и хранителни вещества).
Около 78% от цялата площ на земната повърхност не е подходяща за земеделие. Останалите 9% страдат от физическо, химическо и биологично изтощение и имат остра нужда от възстановяване и умело управление. Тъй като процесите на унищожаване на почвата водят и до загуба на растителност, тя със сигурност ще има нужда и от рехабилитация и възстановяване.
Микоризните гъби и азотофиксиращите бактерии са основните компоненти на почвените съобщества, които допринасят не само за растежа на растенията, но и тяхното оцеляване в стресова среда, тъй като чрез симбиозата намаляват влиянието й.
Взаимното осигуряване на „съюзниците”, свързани едни с други в хранителна връзка, дава възможност за растеж на цялата асоциация (съюз) като единен организъм в бедната откъм хранителни вещества почва. ВAM мицелът може да се разпространява на големи разстояния и може да съединява коренообитаемия слой почва с микрофлората от прикореновата зона на различни растителни видове.
Възможно е растения от различни видове да си създадат „общ фонд” от достъпни хранителни вещества. Хранителните вещества във този “фонд” ще се предават съвместно с микрофлората от прикореновата зона с помощта на отделяните от корените на растенията вещества или с помощта на гниенето им (корени и клубени) и по този начин, необходимите вещества ще бъдат достъпни за неазотофиксиращите растения.
Това означава, че растения от различни видове ще допринасят за оцеляването и растежа си едни на други. По този начин изследванията на учените обясняват микросъюза с бобовите растения, като биологичен заместител на торовете.
