Концентрираният фураж представялав пълноценна смеска, която може да се приготвя и в домашни условия, стига да се знаят точните пропорции за приготвянето му.
Чрез концентрата се осигуряват витамините, микроелементите и протеините, стимулиращи развитието на животните. За целта се използват смлени пшеница, царевица, ечемик, зърнени бобови и др.
Колкото по-малък е делът на концентрата, толкова по-голямо внимание фермерът трябва да обърне на белтъчните компоненти, а също да анализира задълбочено състава на концентрата и крайния продукт. Този начин на хранене е по-евтин. Купува се само концентратът, в някои случаи - шротове и др. компоненти. Резултатите са сравнително добри.
Храненето със собствени смески, подготвени при домашни условия, е широко използван вариант. Успехът зависи от качеството на смеската. С оглед на пълноценността важно е да участват повече компоненти, да се включат белтъчни фуражи и минерали, да се купи и вложи премикс като носител на витамини и микроелементи.
Вариантът хранене с отделни компоненти на практика означава непълноценно хранене. Добре е да се съчетава с паша, подаване на накълцана зелена люцерна, трева, остатъци от кухнята, градината и др. Разнообразяването повишава пълноценността и е препоръчително. Желателен е премикс и минерали. Вариантът е най-евтин и най-неефективен.
Използват се и комбинирани варианти като смесване на смеска и домашни компоненти, концентрати в по-ниски дози от препоръчаните, опростени собствени смески, зърно, повече зелени и сочни фуражи и др.
През първите дни е най-добре храната да се предлага под формата на суха брашнена смеска в коритца или тавички с ниски бордове. Със същата цел може да се ползват хартия велпапе, здрава амбалажна хартия или чисти неизползвани картони за яйца. След захранването започва приучването на пилетата към ползване на хранилки с по-високи бордове, от които се пилее по-малко фураж. След 4-тия-6-ия ден тези хранилки остават единствени. С възрастта е добре хранилките да се повдигат. Принципът е височината на хранилките да е на нивото на височината на пилетата в зоната на раменните стави.
Понеже първата храна за пилетата е резорбираният преди излюпването от яйцето жълтък, натрошен жълтък след сваряване на яйца може да се използва за захранване. Навлажняването на брашнената смеска с вода не подобрява хранителната стойност, но създава предпоставки за прокисване, което не трябва да се допуска. Размесването с кисело мляко, суроватка и др. подобрява хранителната стойност и може и е добре да се прилага в дози, изключващи задържане и прокисване в хранилката.
С възрастта може да се включват натрошено или цяло зърно, зелени, сочни и други фуражи, като се спазва принципът на постепенното привикване. Равностойно със захранването или дори още по-важно от него е запойването на пилетата. Без вода те бързо дехидратират с произтичащите от това отрицателни и дори фатални последствия. И тук по примера на захранването през първите няколко дни е добре да се ползват два типа поилки: временни с ниски бордове (вакуумни или др.) и постоянни. В сила е описаният по-горе принцип за повдигане на поилките с нарастването на птиците.
Водата трябва да се поддържа чиста, а поилките да се мият редовно. Жадуването е по-висококритичен фактор от гладуването. След 18-седмична възраст или с наближаване на пронасянето при по-бавно развитие се преминава към изхранване на смеска или се променя храненето с цел подготовка на ярките за пронасяне. Същественото в случая е увеличаване на калция, суровия протеин и незаменимите аминокиселини в смеската или дажбата, ако не се ползва смеска, а след това се преминава към смеска или дажба за носачки.
