Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera L.) от сем. Кръстоцветни е от голямата група на зелевите култури. Разпространено е повече в страните на Средна и Западна Европа. У нас напоследък то по-често се предлага на зеленчуковите пазари, отгледано от любителите градинари. За храна се използват дребните зелчета, образувани в пазвите на стъблените листа. Те имат високи хранителни и диетични качества. Съдържат азотни вещества, мазнини, безазотни екстрактни вещества, целулоза, витамини, минерални соли и микроелементи.
Кога да го засадите
Засаждане на растенията в градината става в началото на юни, когато произведеният разсад има 3-4 добре развити листа по схема 70 х 50 см.
Брюкселското зеле е двугодишно растение. През първата година образува стъбло и спиралообразно разположени листа, в пазвите на които се образуват дребни като орехи (2,5-5 см в диаметър) зелчета. На втората година растенията развиват цветоносни стъбла както от връхната пъпка, така и от отделните зелчета, цъфтят и образуват семена.
Брюкселското зеле е много студоустойчиво растение – издържа до минус 10С и при нашите условия може успешно да презимува на открито. Чувствително е на засушаване. Взискателно е към плодородието на почвата и се развива добре на структурни, влагоемни и богати на хранителни вещества почви. Има по-дълъг вегетационен период от главестото зеле – около 150 дни от разсаждането на постоянно място.
Грижите
Грижите по отглеждане на растенията се състоят в поддържане на висока почвена влажност (75-85% от ППВ), като се полива чрез оросяване, окопаване, като първото се провежда около 10-ина дни след разсаждането и с него посевът се подхранва с азот. Води се борба с вредителите – листни въшки, гъсениците на зелевата пеперуда и др.
За да се получат по-качествени зелчета, върховете на стъблата се прекършват, когато започват да се оформят.
Прибирането на готовите зелчета става в края на октомври – началото на ноември, когато зелчетата са твърди и плътни.
