Производството на памук у нас се топи като ланския сняг

Албена Филипова
Очаква се през 2016 г. българските памукопроизводители да получават субсидии в размер на 155 лева за декар. Но ще има ли кой да се възползва от тях? По последни данни на агростатистиката към аграрното министерство през 2012 г. реколтираните площи с техническата култура са били едва 3731, а производството - 252 тона. Още по-стресиращ обаче е броят на последните мохикани, които отглеждат влакнодайното растение - те наброяват само седем. През 70-те и 80-те години нивите с памук у нас се бяха ширили на над 1 000 000 дка, а през 2000 г. те вече са около 140 000 декар. Плачевната статистика сочи, че през последните 15 години площите с памук в България са се стопили над 100 пъти.
Историята
България има дълбоки традиции в отглеждането на памук. Той вирее по нашите земи още от ІХ век и заедно с лозата са най-старите култури в страната. В стоковото стопанство през вековете, памукът осигурява влакно за населението, заедно с тези на конопа и лена. В средата на ХІХ век един от реформаторите в Османската империя Митхад паша внася сортове памук от Новия свят - Америка, и културата започва да се отглежда в България. За първи път в страната ни памук е засят край село Узунджово, Хасковско. Оттогава той е една основна техническа култура у нас и се отглежда дълги години. Ако погледнем световната годишна статистика, ще видим, че от 1930-а до 1960 г. България заема 15-о място в света по добив на суров памук, като изпреварва дори Гърция. Традициите в отглеждането на памук в България продължават до 80-те години, като памучните площи се пренасят предимно в Южна България, в Старозагорско, Хасковско и Чирпанско, където са и най-големите преработвателни фабрики на памук.
Основната причина за това рисково намаляване на площите с памук е високата себестойност на отглеждането му. В същото време цената на суровия памук, изкупуван от преработвателните предприятия, не се променя много, тъй като зависи от международните борсови цени. Ценовата стойност, на която преработвателите изкупуваха памука от производителите, е такава, каквато е и в Гърция. Именно поради високата себестойност на техническата култура ЕС заложи много високи субсидии за нейното отглеждане.
Годишното потреблението в Европа е 400 000 тона, - а само 3 държави имат подходящите климатични условия за отглеждането на културата. Това са Гърция, Испания и нашата страна. Преди години в Португалия се засяваха ограничени количества, но в момента памукопроизводството там е преустановено.
Страната ни
има традиции в създаването на български сортове памук
Със селектирането и сортоподдържането се занимава основно Институтът по памука и твърдата пшеница в Чирпан, който днес се нарича Институт по полски култури. Характерното за нашите сортове е, че са с къс вегетационен период и са подходящи за отглеждане в северните ширини, за да може памукът да узрее навреме, в рамките на 120 дни от засяването до разпукването и прибирането на кутийките.
Основа на съвременните български сортове е местният памук, който представлява специфична екологична група от вида Gossypium hirsutum и се отличава с много голяма ранозрелост. На този етап селекцията се води в две основни направления. Те са селекция на ранозрели сортове с висок генетичен потенциал за добив и селекция на сортове с подобрено качество на влакното.
При селекцията на ранозрели сортове
с висок генетичен потенциал за добив се използват основно следните селекционни методи: вътревидовата хибридизация в рамките на вида hirsutum и експерименталният мутагенез. Най-открояващи се наши постижения в това направление са сортовете Бели извор, Гарант, Огоста, а на по-късен етап - сортовете Чирпан-539, Чирпан-603, Бели Искър и Бели Лом.
Във второто направление - селекция на сортове с подобрено качество на влакното, основен метод е междувидовата хибридизация наравно с хромозомните видове G. hirsutum и G. barbadense. В света са познати 50 вида памук, като от тях 5 са културни. Най-широко разпространени са двата вида: G. hirsutum, към който се отнасят нашите сортове, и G. barbadense, към който се отнасят дълговлакнестите и екстра дълговлакнестите сортове, включително и най-качествените египетски памуци. По този метод през 1994 г. е получен сортът Авангард-264, който е с 3 мм по-дълго влакно от стандарта. Следващи наши постижения са сортовете Перла и Вега. Нови сортове памук, утвърдени от Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през 2007 и 2008 г., са Тракия, Хелиус, Колорит, Дарми, Наталия и Дорина. Сортовете „Тракия” и Хелиус се отнасят към първото направление. Те са за висока продуктивност, а следващите сортове са към второто направление - с високо качество на влакното. В мрежата на ИАСАС сортът Хелиус е реализирал добив от 281 кг/дка. Колорит и Дарми са много подходящи за механизирано прибиране, а „Наталия” се очертава като сорт с много високо качество на влакното.
Учените от Института по полски култури в Чирпан развиват селекцията и в нови направления. В своите разработки те са насочили усилия за създаване на памуци, които са
екологични, с цветно влакно,
обагрени най-вече в кафяво и в зелено. В световен мащаб също се работи по тези два цвята. Първият цветен сорт памук носи името Изабелл. Той е с кафяво влакно и е утвърден през 2010 г. Този сорт е постижение в селекцията на памука в България и поставя началото на нова генерация сортове с естествено оцветено влакно, с висок екологичен и стопански ефект. Българските сортове показаха много добри качествени показатели и в това отношение кафявият памук Изабелл се изравни с всички чужди сортове – от САЩ, Турция и Бразилия.
СОРТ ПЛОВДИВ
Растенията са високи. Стъблото е изправено, тъмнозелено. Храстът е коничен. Плодните клонки са със средно дълги междувъзлия и са разположени сравнително високо (около 18 cm) над земната повърхност. Влакното е бяло, средно фино, с дължина 28-29 mm. Рандеманът е 37 - 38 %. Вегетационният период на сорта е 109 - 111 дни, като по индекс на ранозрялост се изравнява със стандартите.
ДЕНИЦА
Сортът е получен чрез кръстосването на Чирпан-539 и Sicola 3-2. Растенията са високи. Стъблото е изправено, тревисто зелено. Храстът е коничен. Плодните клонки са със средно дълги междувъзлия. Височината на залагане на първа плодна клонка е около 18-19 cm. Влакното е бяло, средно фино, с дължина 27-28 mm. Рандеманът е 37-38%. Вегетационният период е 114 - 115 дни.
ИЗАБЕЛЛ
Сортът е получен чрез вътревидова хибридизация от кръстосването на селекционните линии № 433 (кафяво влакно) х № 396 (бяло влакно). Сортът има средно висок храст с конична форма. Стъблото е зелено, със средна антоцианова окраска при узряване и рехава до средногъста листна маса. Ранен сорт с вегетационен период 110 - 115 дни.
ДОРИНА
Растенията са средно високи с конична форма. Стъблото е изправено, червенокаво-зелено. Плодните клонки са средно дълги и по-ниско заложени от тези на стандартните сортове - 18.3 cm. Влакното е бяло, средно финно, с дължина 30 – 31 mm. Рандеманът е 39.4% при 38.4% за Чирпан-539 и 35.3% за Авангард-264. Вегетационният период е 109 дни и се изравнява с Чирпан 539.
РУМИ
Растенията са средно високи. Стъблото е изправено, светлозелено, със слабо до средно антоцианово оцветяване при узряване. Плодните клонки са средно дълги, със средно дълги междувъзлия. Височината на залагане на първата кутийка е средно на 20.4 cm, при 17.9 cm за сорт Чирпан-539 и 18.2 cm за сорт Авангард-264. Растенията са средно облистени. Влакното е бяло, здраво, средно фино, средно дълго, с добра изравненост и разтегливост. Рандеманът на влакното е 36.2 %. Вегетационният период е 113 дни и се изравнява с Чирпан 539.
ФИЛИПОПОЛИС
Растенията са средно високи. Стъблото е изправено, тъмнозелено. Храстът е коничен. Плодните клонки са къси със средно дълги до дълги междувъзлия и са разположени сравнително високо над земната повърхност. Височината на залагане на първа плодна клонка е около 19 cm. Влакното е бяло, средно фино, с дължина 28 - 29 mm. Рандеманът е 37 - 38%. Вегетационният период на сорта е 108 - 110 дни, като по индекс на ранозрялост се изравнява със стандартите.
БОЯНА
Сортът е получен чрез вътревидова хибридизация между Чирпан-603 и С-9070. Сортът се характеризира с висок храст, червеникаво-зелено стъбло и рехава листна маса. Листата са средно големи, длановидни с тревисто зелен цвят. Плодните клонки са средно дълги. Вегетационният период е 110 - 115 дни. По добив неомаганен памук от декар за три годишен период превишава стандарта Чирпан-539 с 5 - 8%, а по добив на влакно се изравнява с него.
ИПК НЕЛИНА
Растенията са средно високи с конична форма. Стъблото е изправено, червеникаво-зелено. Плодните клонки са средно дълги и по-ниско заложени от тези на стандартните сортове, височината на залагане на първа плодна клонка е средно на 15.4 Влакното е бяло, средно фино с добра здравина. Рандеманът е 37.7%, при 37.0% за Чирпан-539 и 35.0% за Авангард-264. Вегетационният период е 114 дни и се изравнява с Чирпан-539.
ВИКИ ИПТП
Сортът е получен чрез облъчване с гама лъчи в доза 80 Gy на мокри семена от сорт С-9070. Сортът се характеризира със средно висок коничен храст, светло зелено стъбло и рехава листна маса. Вегетационният период е 110 дни. По добив неомаганен памук от декар превишава Чирпан-539 с 5 - 7%, а Авангард - 10-12%.
ХЕЛИУС
Растенията са средно високи с конична форма. Стъблото е изправено, тъмнозелено. Плодните клонки са със средно дълги междувъзлия. Височината на залагане на първа плодна клонка е около 20 cm. Влакното е бяло, средно фино, с дължина 28 – 29 mm. Рандеманът е 38.5%. Вегетационният период на сорта е 131 дни при 132 дни за "Чирпан-539"./fermera.bg