Копърът се е отглеждал още 772-710 г пр.е. като лечебно растение в градината на цар Малдукапалитина във Вавилон. Известен и на древните гърци и римляни. В Европа е познат от времето на Карл Велики (ІХ век). У нас диворастящо се среща на юг от Несебър и край река Дунав. Използва се връхната част на стъблата и плодовете, които имат характерен мирис и сладникаво-парлив вкус, което се дължи на етеричното масло карвон. Съдържат още витамините Д и С, провитамин А, пектин, фуранокумарини, смоли. Зелените листа се използват за подправка на салати и при производство на зеленчукови консерви, напитки и консерви от риба. Копърът не е взискателен към почвата, но предпочита влагоемната. Необходим е сигурен източник за напояване. Засява се на висока равна леха, фрезувана и фино оформена. Сеитбата му се извършва на етапи, като се започне от февруари-март, при първа възможнаст да се влезе в площта и продължи до август.
Семената се засяват разпръснато или редово през 25-30 см. На големи площи се оформят ленти на висока равна леха на разстояния 70х20х20х20х20 см. За засяване на 1 кв.м площ са необходими 1,5 г семе. Преди да засеете семената трябва да проверите кълняемостта им и ако е малка да увеличите сеитбената норма. След ранна пролетна сеитба не се изисква напояване, но при късните пролетни и летни посеви поливането след сеитбата е задължително за нормалното им поникване.
Основна грижа е чистотата на посева от плевели и здравното състояние на копъра. При първата поява на брашнеста мана е необходимо пръскане с фунгицид. Първото изрязване на листата се извършва над вегетационния връх, когато растенията достигнат височина 20-25 см. За нуждите на консервната промишленост копърът се прибира, като се отрязва цялото растение на 10-15 см от почвата във фази масов цъфтеж и начало на узряване на семената на главния сенник.