Зимната маслодайна рапица е рентабилна полска култура, която изисква интензивни агротехнически и растителнозащитни грижи за постигане на максимални добиви. Много усилия и инвестиции се влагат за отглеждането й, но вложеното се връща в пъти и изпреварва по доходност традиционните житни - пшеница и ечемик. Увеличаване на площите, засети с рапица в отделни стопанства води до намаляване на площите с други култури, участващи в сеитбообръщенията, а това повишава опасността от болести и създава благоприятни условия за развитие и масово намножаване неприятелите. Многократното отглеждане на рапицата на едно и също място води до натрупване на причинителите на гъбни болести и силно намалява добива. Такива болести се наричат болести на сеитбооборота и обитават почвата и стърнищата. Най-широко разпространение има болестта /Phoma lingam/ загниване на кореновата шийка. Източник на болестта са плевелите от сем. Кръстоцветни, върху които зимуват патогените. Рационалният сеитбооборот е най-ефективното средство за борба с болестите и неприятелите, чрез него те се понижават 2-3 пъти в посева /Аmelung D., et. al. 1996/. При топла и влажна зима (каквато наблюдаваме т. г.), и ранна пролет, рапицата израства бързо, стъблата стават високи, увеличава се и листната маса, което предпоставка посевът да е по-уязвим на болести и неприятели. Затова е необходимо редовното обследване на рапицата напролет, което позволява да се вземат адекватни растителнозащитни мерки.
Икономически опасни болести по рапицата са кореновото гниене, причинявано от група гъбни патогени от родовете Rhizoctonia, Pythium и Fusarium, склеротийното (бяло) гниене, сухото стъблено гниене (фомоза, черен крак, рак), черни листни петна (чернилка или алтернариоза), мана, брашнеста мана, светли листни петна, вертицилийно увяхване.
(Т3101)
• Симптомите на склеротийното (бяло) гниене (Sclerotinia sclerotiorum) се откриват в края на май - началото на юни. По стъблото на инфектираното рапично растение се образува воднисто петно с дължина около 30 см с бял налеп. С развиване на гниенето засегнатата част от стъблото избледнява и епидермисът се обелва лесно. Заразените зони обикновено са в основата на листата. Пръстеновидното обхващане на стъблата води най-често преждевременно узряване, полягане на стъблата и оронване на семената. В сърцевината на поразените стъбла, които са кухи се образуват тъмнокафяви склероции. Болните растения изсъхват и стават чупливи.
Инфекцията се разпространява чрез склероциите, които попадат в почвата или остават в растителните остатъци. В почвата те са жизнени от 7 до 12 години. Заразяването на растенията се осъществява през април-май и се ускорява от по-високата влажност. Най-благоприятна фенофаза за инфектиране е масовият цъфтеж на рапицата.
Склеротийното гниене има голям брой гостоприемници - технически и зеленчукови култури, фасул, слънчоглед, който често участва в сеитбообръщенията и така се увеличава риска заболяването да заеме едно от първите места по маслодайната рапица.
Контрол върху болестта се осъществява чрез агротехнически и химически методи. От агротехническите на първо място стои задължително сеитбообръщение от 4 до 7 години; избягване на предшественици от род Кръстоцветни и чувствителни култури към патогена: картофи, соя, фасул, слънчоглед, тютюн и други.
От фунгицидите срещу склеротийното гниене посевите може да се третират с Прозаро 250 ЕК- 100 мл/ дка по време на прецъфтяване и окапване на първите венчелистчета; Фоликур 250 ЕК/ Хоризонт- 100 мл/ дка при пръскане от зелен бутон до преди цъфтеж; Пиктор СК- 50 мл/ дка с 20-40 л/ дка работен разтвор; Карамба 60 ЕК- 120 мл/дка във фенофаза от първо разклонение до появата на първите листенца на цвета. Фунгицидите Карамба и Фоликур оказват и растежно-регулаторен ефект. При пръскането се използва по-голямо количество работен разтвор, да се облеят добре целите растения.
• Черни листни петна (Alternaria brassicae), известна и като чернилка се появява всеки сезон по рапицата, а при влажни условия инфектира растенията през целия вегетационен период. По листата и чушките се формират сивкави петна с жълтеникав ореол, а няколко седмици преди узряване на рапицата петната почерняват и често имат концентрични кръгове. Най-сериозни са повредите по чушките, които в млада възраст се деформират. Заразените чушки се свиват, разпукват преждевременно и семената падат върху почвата. Те имат ниско тегло и качество.
Основен източник на зараза са инфектираните растителни остатъци. Вятърът разнася конидиите и заразява младите растения. Оптимална температура за развитие на болестта е 10оС, а редуването на влажни и сухи периоди действат много благоприятно.
Предпазна мярка е изораване на площите непосредствено след прибиране на реколтата и спазване на сеитбообръщението. От химическите средства срещу чернилката добро действие имат Карамба 60 ЕК- 120 мл/ дка или Пиктор СК- 50 мл/ дка.
• Болестта светли листни петна (Pyrenopeziza brassicae) по рапицата се разпространява в години с влажно време през зимата и пролетта. По листата се формират бели петна с концентрични кръгове. При нападение във висока степен листата изсъхват, а заразата преминава към цветните пъпки, които покафеняват. Чушките също се повреждат и деформират, а често се разпукват. Инфекцията се появява през есента и при мека зима може да причини сериозни повреди, но признаците по листата и стъблата се откриват при настъпване на пролетта. Основен източник на зараза са растителните остатъци. За борба се прилагат предпазни мерки, като сеитба на устойчиви сортове рапица и заораване на растителните остатъци.
Продължение по темата, отнасяща се за ефикасни средства и контрол над неприятелите по рапицата по време на вегетацията – четете в новия бр. 3/ март 2014 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент и контакти: 0888 58 54 68.
