Кантонът Вале се намира в югозападната част на Швейцария. Характерни за него са високите планински вериги и дълбоки долини. Тук има 3 900 дребни стопанства. Повечето от тях се обработват само като източник на допълнителен доход. И докато броят на стопанствата намалява, поголовието на едрия рогат добитък непрекъснато се увеличава. Средният годишен млеконадой е 3 500 литра, маслеността на млякото – 3,9 %, а съдържанието на белтъчини – 3,5 %.
65-годишният фермер Филип Фросар е вечно усмихнат: „Това е четиредесетото ми лято на пасището Вахерет“, - казва той. Неговият обор се намира на надморска височина от 1 800 м. Кравите от породата Ерингер са завързани за доенето. Звънчетата на тези тъмношарени, наподобяващи бици, крави леко звънят. Бучи моторът на дойлната установка. В далечината се издигат върховете на няколко планини с височина 3000 метра.
МЛЯКО ОТ ПАПИЛЬОН И ДРУГИ КРАВИ
около 400 литра мляко получават всеки ден Фросар и двамата му съдружника на алпийското си пасище, разположено над известния ски курорт Вербе. Стадото им наброяна 90 животни, половината от които са дойни крави. От юни до края на септември кравите на Фросар, наречени с мелодични имена като Папильн, Пасти и Паприка, пасат на планинските поляни. През зимата Фросар откарва стадото в долината, където се отглежда в оборите на неговия брат, с които са създали съвместно предприятие. И докато през зимата кравите се хранят със сено и комбинирани фуражи, през лятото на пасището не се хранят допълнително. „Ако се откажем от пашата тук, то цялата свободна площ бързо ще обрасте с храсти“, - подчертава Фросар. Многообразието от растения и типичният за Алпите пейзаж ще се изчезнат.
Свързаните с това екологични, туристически и социално-културни загуби се осъзнават от страна на швейцарското правителство и обществеността на кантона. „Поради тази пичина ние се опитваме да подпомагаме алпийските фермери на всички нива в тяхната работа“, - казва Кристоф Ротцер, сътрудник на департамента по икономическите въпроси и животновъдството на Вале. Освен консултациите по създаване на производството и реализиране на продукцията, департаментът се опитва да съвмести интересите на фермерите и представителите на туристическия бизнес, което не е никак лека задача.
ТУРИСТИТЕ И АЛПИЙСКИТЕ ФЕРМЕРИ
Във въздуха витае аромат на сирене. А именно, аромат на качествен риклет – популярен във Вале вид. А и в цяла Швейцария. То се продава толкова добре, че за износ остава съвсем малко количество.
Големите пити сирене са наредени плътно на дървени лавици в охладителните камери на кооперативната мандра във Вербье. Там могат да се съхраняват максимум 4000 пити по 5 кг. Термометърът сочи прохладните 14 С. „През лятото вкусът на сиренето е малко по-добър“, - подчертава Марк Дюбосон. Младият майстор на сиренето продължава професията на своя баща. „Чистим нашите пити всеки ден“, - обяснява той сложния процес на узряването на сиренето.
Младата семейна двойка Натали и Никола Руйе също са оптимисти. И двамата са на около 25 години и тяхната ферма е разположена на пасището Col du Lein на надмирско височина 700. Земята е взета под аренда от един от местните кооперативи. През лятото те се грижат за 100 крави от породата ерингер. Млякото преработват на сирене в собствената си ферма. Част от него отива в търговската мрежа, а останалата съпрузите реализират в собственото си кафе. Тъй като фермата им е разположена на надморска височина под 1000 мета, то оборът и кафето са разполежни в сенките на огромни прохладни дървета.
Кравите са в непрекъснато търсене на свежа трева, движението им по стръмните склоневе карат звънците им да подрънкват. „Именно тази сцена показва какво е значението на тази порода за нашия планински район. Тези крави са живи косачки, грижещи се за ландшафта и даващи висококачествено мляко и прекрасно месо. Освен това, привличат туристи“, - радва се консултантът по животновъдство Ротцер.
Но първото впечатление лъже. В долините на Вале времето тече и се променят условията на земеделието. Много фермери се отказват от тази допълнителна дейност, тъй като не носи достатъчно доходи, а изисква много труд.
КООПЕРИРАНЕТО КАТО РЕШЕНИЕ
В някои места комуните са започнали активна дейност, за да възстановят изоставените стопанства. Като например, в Сан-Мартин, където Мария Пире и Даниел Бюре преди няколко години са придобили, с активноо съдействие на местната комуна, изоставено пасищно стопанство на платото Оссон с лощ от 60 ха и да го върнат към живота. Освен земеделието (двойката отглежда 22 крави и 60 кози), те дават под наем на туристите няколко апартамента. „Около 40 на сто от дохода ни идва от туризма“, - разказва Бюре за своя аграрно-туристически проект. Начинанието му се поддържа от местния ресторант, където се пласират местни продукти, като сирене и вино (в кантона Вале има около 5 000 ха лозя). „В комуната ни има тясно партньорство“, - обяснява този модел Бюре.
По друг, не по-малко успешен път са тръгнали Жан-Люк Делярзе и неговия син Емил в Брюсо. Те управляват стопанство, сертифицирано от компанията Bio Suisse, където отглеждат млечни овце и различни билки, започвайки от мента и маточина до копър и магданоз. Стопанството им е с площ 50 декара, разделени на няколко по-малки участъка.
От три години те произвеждат и овче мляко. „Синът ми видя овце от породата Basco- Béarnaise в Пиринеите и беше много впечатлен. Купихме овце майки и сега сме първите, които отглеждат баскски овце в Швейария“, - разказва Жан-Люк. Стадото вече е нараснало до 600 глави. Всяка овца дава около 250 литра мляко на година. Тази нова за нас дейност се развива толкова добре, че вече носи една трета от дохода на фермерите. „Друга трета идва от отглеждането на билки, а последната трета са държавните субсидии“, - доволно споделя Жан-Люк, добавяйки критично, че прекаленото субсидиране не винаги е добро.
Но без държавни субсидии планинските фермери от Вале и останалите райони на Швейцария няма да оцелеят. Трудностите, породени от планинските терени са твърде големи в сравнение с условията в равнините от чисто икономическа гледна точка. А и туристическият бранш вече е осъзнал, че районът би загубил ако го нямаше високопланинското селско стопанство – както в екологичен, така и в културен, кулинарен и социално-икономически план. Поради това селското стопанство в планините е повече от обикновено производство, това е важна задача на цялото общество, смятат в Швейцария. Дирк Йенсен, специално за „Гласът на фермера“ /fermera.bg
Крави от породата Ерингер
Следи от предшественици на доминиращата порода Ерингер се откриват от преди 3000 години до нашата ера. От 1920 г.е създадено селекционно общество на породата. Селекционерите имат предвид не само млеконадоя и производителността на месо, но и войнствената натура на жиотните. Във Вале има дълга традиция на боеве с крави. Тези боеве са неизменна част от историята и културата на кантона.
