Българската асоциация земеделие и храни (БАЗХ) заедно с браншови, родителски и други неправителствени сдружения ще инициира законодателни промени с цел ограничаване на употребата на хидрогенираните масла от типа на маргарини и др.
Това решиха представители на бизнеса на кръглата маса, проведена на 11 февруари по инициатива на новата асоциация, съобщиха експерти.
Кампанията за контрола върху трансмазнините се зароди, след като САЩ забраниха тяхната употреба заради негативното им въздействие върху човешкото здраве. Последваха дебати и в Европейския съюз, като целта е да се въведат нови промени в регламент 1169, който трябва да бъде въведен от държавите членки до края на тази година.
„Освен необходимите изменения в еврозаконодателството ще изискаме отговорните институции в страната да нанесат промени и в две от българските наредби“, заяви д-р Мирослав Найденов, председател на БАЗХ.
Преди седмица евродепутатът Антония Първанова обясни, че всяка държава членка би трябвало сама да въведе промени при изписването на съдържанието на продуктите върху етикетите, така че потребителите да се информират за опасните вещества.
Теодора Пиралкова, председател на родителската организация Националния алианс „Усмихни се с мен“, алармира, че контролните органи тълкуват забраната за употреба на трансмазнини единствено по отношение на готвенето в детските заведения, но не и за продажбата на вредните храни в училищните бюфети.
В тази връзка Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България, предложи животновъдите да започнат да продават мляко на детските градини директно от производителите с 5-процентова отстъпка от доставната цена за мандрите.
„Съвсем скоро производителите на храни ще изпаднат в тежко положение, защото ще се изправят срещу тези, които влагат трансмастни киселини в продуктите си. А когато отпаднат и млечните квоти, положението им ще стане съвсем неблагоприятно“, заяви д-р Йордан Войнов, зам.-председател на БАЗХ и допълни, че България може да въведе изпреварващи мерки по отношение на етикетирането.
Проф. Стефка Петрова, председател на Българско дружество по хранене и диетика подкрепи идеята трансмастните киселини да се обозначават на етикетите на храните и допълни, че е добре да се изписва и какво е тяхното процентно съдържание в даден продукт. Според д-р Тенчо Тенев, заместник-председател на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) по указанието на европейския регламент, това трябва да стане най-рано през 2016 г., но е възможно мярката да бъде задействана и по-рано, предвид обществения дебат по темата.
