Селскостопанска академия има нужда от пълна автономност

Румяна Василева

Все повече български учени, специалисти и общественици от различни организации проявяват сериозна загриженост за бъдещето на Селскостопанска академия, след като стана ясно решението за нейното закриване (Интервю на министър Анелия Клисарова в 24 часа: “БАН ще се обедини със Селскостопанската академия. Няма нужда от 2 академии. Част от институтите на Селскостопанската академия ще отидат към университетите. Ще могат да работят и в практическите центрове. Няма да се закриват институти на БАН, по-скоро ще имат 1-2 нови.”).

Финансовото положение на Селскостопанска академия в последните години все повече се влошава – средствата, отпускани от националния бюджет, непрекъснато намаляват. Всяка година се правят съкращения на персонала, с които Министерството на земеделието и храните отчита намаляване на администрацията. А същевременно държавните служители и чиновниците в структурите на МЗХ постепенно се увеличават, заплатите им периодично се повишават! Всичко това става за сметка на учените и специалистите от научните звена на Селскостопанска академия. Заплатите им от години не са повишавани и влизат в категорията “най-нискоквалифициран труд”. А тяхната работа е изключително полезна за развитието на аграрния отрасъл. Явно това не се харесва на някои външни фактори, тъй като развитието на българското земеделие застрашава техните интереси. България има най-добри почвено-климатични условия за земеделие. И тъй като то продължава да се развива и не може да бъде спряно, въпреки трудностите и неблагоприятните условия, накрая решиха да спрат науката, която го поддържа!
Въпреки драстичните съкращения на персонала през последните години, заплатите в ССА си останаха скандално ниски! Така МЗХ отчита извършена успешно административна реформа и икономии на средства от намаляване на администрацията – за сметка на Селскостопанска академия! Това е скандално, няма друга държава, която да потиска науката си! Учените и специалистите от звената на Академията не са чиновници, а се третират като такива от МЗХ!
Скандално е и отношението на МЗХ към ССА като институция. От години средствата, постъпващи от Фонд “Научни изследвания” за финансиране на спечелените проекти, не достигат до звената на ССА, а потъват в сметката на МЗХ. Вече няколко години този въпрос не намира решение, въпреки многократните настоявания и протестите на учените. Като че ли МЗХ не припознава Селскостопанска академия като своя структура, а я третира като външна организация, която само утежнява министерския бюджет. А би трябвало Селскостопанска академия да се признае за водеща институция, от която зависи развитието на аграрния отрасъл.
Селскостопанска академия премина през много трудни периоди и структурни реформи, след които оцеля и продължи да функционира, въпреки крайно неблагоприятната финансова ситуация. Така се стигна и до последното скандално решение за закриването й и минаването на част от институтите към БАН. Това не бива да се допуска!

Не може с лека ръка да се слага кръст на водеща академична институция, утвърдила се на национално и международно равнище! Би трябвало да е ясно, че именно науката и свързаните с нея иновации могат да извадят страната ни от кризата. Скандално е да няма средства за аграрна наука, а да се финансират с бюджетни средства всякакви други не толкова значими дейности.
След като Министерството на земеделието и храните не предвижда достатъчно средства за наука, най-добре е Селскостопанска академия да излезе от него и да мине към Министерството на образованието, младежта и науката, където са останалите научни организации – университетите и БАН. Така финансирането на науката ще става от едно място и средствата ще се разпределят по-справедливо.

Не е подходящо сливането с БАН, научните звена на Селскостопанска академия имат своята специфика и ще функционират по-успешно под нейната шапка. Самата аграрна наука е с приложен характер, за разлика от научните направления в БАН, които са предимно фундаментални. Селскостопанска академия трябва да се запази и утвърди като автономна академична структура наред с БАН!
Много подходящо и логично е и предложението на Научно-техническия съюз на специалистите от земеделието, подписано от проф. дсн Вълю Вълев, а именно:
- Към Селскостопанската академия да преминат: институтите на БАН, които се занимават с аграрни науки; Националната служба за съвети в земеделието; агенциите, които се занимават със семепроизводство и развъждане на животни;
- Академията да разработи цялостна система за водене на земеделието в България по екологични райони;
- Селскостопанска академия да получи автономен статут.

Аграрната наука е обществено значима, от нея зависи хлябът на хората! За да се развива, Селскостопанска академия се нуждае от сериозна държавна подкрепа, от осъзната национална политика, която да съдейства за развитието на аграрната наука и приложението й в земеделската практика.

[I%]Farmer.bg ще публикува и други становища по идеята за поредното преструктуриране на Селскостопанска академия[%I]