Ще тръгнат ли нашите агнета към Катар?

В периода 1980-1984 г. страната ни е реализирала годишен експорт от над 1 милион шилета, като през 1980 г. сме изнесли 1,3 млн. броя, но тогава общият брой на овцете майки е бил 7 232 000, а през 2013 г. техният брой е едва малко над 600 000. От сега наличните овце голяма част са включени в програмите за развитие на млечното овцевъдство и за увеличаване на броя на автохтонните породи.
Повече от две години българските овцевъди таят надежди, че секторът най-после ще се оттласне от дъното. Още през 2010 г. правителството на ГЕРБ влезе в контакт с Катар, а през 2012 г. беше обявено, че емиратството проявява интерес към вноса на агнешко месо от България. За целта агроведомството започна преговори с държавния фонд “Хасад фууд”, който осигурява хранителни продукти в Катар.
Проектът „Български агнета за Катар” ще бъде обсъден по време на официалното посещение на министъра на икономиката Драгомир Стойнев в арабската държава. В Доха на 28 и 29 януари ще се проведе смесена комисия за икономическо и техническо сътрудничество. Родните овцевъди се надяват по време на форума да се направят последни уточнения в проекта. Споразумението ще бъде подготвено малко по-късно, а през февруари под него ще сложат подписи българският земеделски министър и представител на катарската държавна фирма „Хасаад фуд”.
Повече от две години от „Хасад фууд” чакаха България да предложи проект за износ на живи агнета за арабската страна. От проведените предварителни разговори между двете страни тогава стана ясно, че арабската страна е заинтересована от възстановяване на пазарите за агнета и агнешко месо. Едно от условията бе
ТЪРГОВИЯТА ДА СТАВА ПРЕЗ ДЪРЖАВНА ФИРМА,
която да гарантира условията по сделката. В източните държави от край време има голям интерес към българското месо. Арабите познават нашето производство и затова са готови да платят по-добра цена, ако нашите животновъди им предложат агнета от породата Аваси. Емирството дори подкрепи сериозността на намеренията си с депозит от 50 млн. долара, които бяха внесени в Българска банка за развитие през 2012 г.
Проектът обаче зацикли още от самото начало. Така нашите фермери само трупаха и продължават да трупат загуби, тъй като пазарите през пролетта и лятото на 2013 г. затвориха врати за продукцията им. Днес във фермите и дворовете блеят близо 30 000 шилета, които останаха нереализирани, а собствениците им са изпаднали в неплатежоспособност
ВИНОВНА ЗА ЗАЦИКЛЯНЕТО НА ПРОЕКТА
изцяло е българската администрация, която се забави с плана за неговата реализация. През октомври 2013 г., съгласно подписаният през 2012 г. меморандум, изтече срокът на катарския депозит. До този срок споразумение за сделка и договор между двете страни не бе подписано.
Инвеститорите изтеглиха авоарите си от българската банка, което разгневи животновъдите. „Последните три правителства ни лъжат и дават празни надежди, че работят за възраждане на овцевъдството в България”, възропта пред репортер на вестник „Гласът на фермера” Бойко Синапов от Националната асоциация на животновъдите.
От земеделското министерство, за да замажат конфузната ситуация, съобщиха, че вече са готови с плановете за реализирането на проекта и те вече били изпратени за одобрение в Катар. В бизнес-плана било записано, че ще се учреди държавна фирма, която да изкупува агнетата от фермерите и ще гарантира доставките.
Очакванията са през пролетта на тази година документът да бъде одобрен от чуждестранния партньор, да се подпише последващ меморандум, след което да се пристъпи и към учредяване на дружеството и реална дейност. Междувременно стана ясно, че в агросектора са се обособили две лобита, които са „кръстосали саби” в дуел за сделката.
Фермерите не са оптимисти, че проектът „БГ агнета за Катар” ще се случи. Овцевъдите коментират, че явно в министерството
НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗБЕРАТ В КОЙ ДЖОБ ДА ВЛЕЗЕ КОМИСИОННАТА
и започнаха да мислят в посока регистриране на обща браншова фирма, която да се заеме с подписването на договори за износ на агнета с държави от Третия свят.
Докато държавата почти две години не успя да се договори за износ на агнета за Катар, стана ясно, че частна фирма е на път да стъпи на пазара в арабската държава.
В края на миналата година бе създадено съвместното дружество “България - Катар Селскостопанска компания” ООД, съобщиха от фирмата. В компанията, която ще се занимава с изкупуване, угояване и продажба на живи агнета и телета, и на охладено месо, влизат българската “Тексима Трейдинг” ЕООД и “Катар Мениджмънт Ейджънси”, които притежават по 50% от собствеността.
“Тексима” е един от големите български търговци с животински продукти с бази в цялата страна. От новото дружество обявиха, че на 22 януари предстои да представят пълни подробности за проекта си.
Председателят на УС на Националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров смята, че последният проект е добър и ще даде глътка въздух на производителите. “Сигурен съм, че ще започне да се увеличава производството на животни. Досега нямахме пазари и сигурни договори”, обясни той. Очаква се Катар да плаща по 6 лв. на 1 кг живо тегло, а в момента цената у нас варира между 3.50 и 4.20 лв. Според предложението ще изнасяме за Катар 100 хил. агнета годишно, допълни Бисер Чилингиров.
БЪЛГАРСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
С програмата за Катар българската страна предлага една част от изнасяните в момента агнета (около 20%) да се насочат към арабския пазар. На второ място да се подпомогне създаването на стокови ферми, които да увеличат броя на овцете в България и създадат условия за печеливш бизнес.
За целта държавната организация, която ще изкупува продукцията, трябва да предложи някои преференции за производители, за да пренасочат тяхното производство към този пазар: сигурен пазар за не по-малко от пет години, безлихвено кредитиране – създаване на инвестиционен фонд с помощта на Катарския инвестиционен фонд, който да осигури финансиране и разширяване на дейността.
Очаква се и подкрепа от агроминистерството по отношение на ползването на пасищата.
Създаване на държавна външнотърговска организация, която ще гарантира изкупуване на продукцията, подпомагане с фуражи, разплодници и др. такива
РАМКОВИЯТ ДОГОВОР С КАТАР
През май 2012 г. бе подписан рамков договор за сътрудничество между България и Катар, а през юни същата година бившият земеделски министър Найденов възложи на проф. Марин Тодоров, тогавашен директор на Института по планинско земеделие в Троян да разработи програма за производство и износ на агнета. Проектът застана на трупчета, защото не се намериха средства.
Тъй като държавата не направи нищо за реализирането на проекта, през пролетта на 2013 г. при служебния министър Иван Станков се създаде работна група за възраждане на проекта. Тя отново се ръководеше от проф. Марин Тодоров.
Междувременно беше създадена и работна група в рамките на Селскостопанска академия, която разписа нов бизнес план. В него се предвиждаше да се създадат пет научно–производствени овцекомплекси, изградени в звената на аграрната институция. Делегация начело с бившия й председател проф. Петър Славейков през май беше в арабската държава и се уговори за смесено дружество - 49% за ССА, 51% - за „Хасаад фуд“.
Овцевъдните комплекси щяха да бъдат разположени в Земеделския институт в Стара Загора, в Института по животновъдни науки в Костинброд, в Института по планинско животновъдство в Троян и в Опитната станция по земеделие в Търговище.
Според учените, със стартирането на този проект в академията щеше да гарантира стабилна популация на животни ат желан тип кръстоски, като едновременно ще се следи и за опазване на генофонда в системата.
По-късно, през лятото на 2013 г. министър Димитър Греков създаде трета работна група, която отново да коригира програмата, и пак начело с проф. Марин Тодоров. Едно от предложенията, изпратено до катарския инвеститор бе създаването на държавна компания. Името й трябваше да е „Балканимпекс“ и износът да минава през нея.
Експерти: „Вносът на български стоки в емирството не е разрешен”
Макар и сравнително малък по територия и брой на населението Катар е пазар с високоплатежоспособно търсене на всякакви стоки, в т. ч. и на хранителни. Важно е да се познава стратификацията на пазара от гледна точка на потребителите, коментираха експерти по международна търговия със селскостопанска продукция.
Най-богати са местните жители, които представляват около 15% от населението, но формират най-голяма част от потреблението – над 45%. Като страна с преобладаващо мюсюлманско население консумацията на червени меса е предимно на такова от едър и дребен рогат добитък, като делът на агнешкото е много по-голям от този на говеждото. Търсенето се задоволява чрез внос главно на живи животни. Основни доставчици са Австралия /живи агнета и агнешко месо/ и Нова Зеландия /само агнешко месо/. През 2013 г. вносът под формата на кланично месо е едва около 200 т, докато вносът на живи агнета е над 22 хил. т и се равнява на около 1,3 млн. глави.
Българските овцевъди и износители на живи агнета или месо от тях би трябвало да знаят, че към настоящия момент няма подписана ветеринарно-медицинска спогодба между нашата страна и страните от Средния Изток, в т. ч. и с Катар. С други думи, вносът в Катар на тези стоки от български произход не е разрешен.
Освен това, Австралия и Нова Зеландия са и ще останат в обозримо бъдеще със значително по-атрактивни цени както поради по-ниските разходи по развъждането на овцете в тези страни, така и заради по-малките транспортни разходи по море. Цената на австралийските живи агнета понастоящем е около 3,20 евро/кг доставено на пристанище в Катар. Заради транспортните разходи от българско черноморско пристанище до Катар, които възлизат на около 1,30 евро/кг и за да са конкуретноспособни, българските агнета трябва да се продават на около 2 евро/кг натоварено на кораб в Бургас/Варна при средно живо тегло около 30-35 кг. Най-предпочитани са породите близки до тези характерни за арабските страни, особено породата Аваси и нейни кръстоски.
Тяхното предлагане, обаче, е много малко в световен мащаб. През 2009 г. катарският инвестиционен фонд „Хасаад Фуд” инвестира около 600 млн. щатски долара в Авсралия с цел зърнопроизводство и създаване на собствено стадо от 300 хиляди овце-майки от кръстоски на мериносови овце с кочове Аваси чрез ембриотрансплантация. Първите агнета от тези кръстоски понастоящем се подготвят за износ от Австралия и се очаква да бъдат доставени в Катар в най-скоро време. Известно е, че през май 2012 г. между България и Катар бе подписан меморандум за сътрудничество в селското стопанство и че взаимодействието в областта на овцевъдството бе определено като приоритетно. От българска страна се очакваше да бъдат представени проекти за партньорство в създаването на голямо стадо от кръстоски на подходящи български породи овце с кочове Аваси.
Пазарът на арабските страни, както и всеки пазар въобще, е отворен за всякакви стоки, стига те да са конкурентни като съотношение на качество и цени и професионално промотирани, поясниха за вестника специалистите по международна търговия със селскостопански стоки.