Пер Лайтхолд, Agri Con GmbH, ФРГ
Исторически азотните сензори на фирма Yara са били създадени за осигуряване на прецизно внасяне на азотни торове. Но отдавна учените и практиците работят над темата за приспособяване на тези прибори към внасянето и на други химични препарати. Показанията на азотните сензори в практически условия проявяват съществени различия на значението на показателите в зависимост от годината, местоположението на полето и конкретните парцели. Така например, при зърнените култури, съдържанието на биомаса във фаза братене варира от 0,4 до 1,6 кг/м2, а потреблението на азот представлява от 20-100 кг/ха. Такава нееднородност се появява и на по-късен стадий от развитието на културата (края на братене), когато подготвителният период между значението на съдържанието на биомасата съставлява 1,2-5 кг/м2, а потреблението на азот от 50-180 кг/ха. В зависимост от участъка, коефициента на вариабилност е от 3 до 5. Напълно естествено е, че колкото и да се опитва агрономът да приведе разхода на производствените средства в съответствие с различията, опитът показва, че това не винаги се получава. Така в серия от опити в селскостопанската палата на Долна Саксония, проведени през 2002-2004 г. прилагането на растежни регулатори в 33 случая е довело до снижаване на добивността на културите и в 21 случая – към нейното повишаване. В аналогични опити в Саксония през 2010 г. е бил достигнат преимуществено положителен икономически ефект. През 2009 г., обратно, особено отрицателно: доходността представлявала минус 50-100 евро/ха. През 2011 г. във федералната област Шлезвиг- Голщайн доходността е достигнала минус 50-120 евро/ха както на полета където е имало места с полягане, така и там, където такова не е имало. Посочените примери показват, каква потенциална икономия може да се постигне при вариабилно внасяне на средства за защита на конкретно поле.
Точност в дозировката
качеството на техническо средство за определяне дозите на растежния регулатор се използва азотният сензор, за който компания Agri Con съвместно с фирма proPlant е разработила специален програмен модул. Неговата работа се базира от едната страна на данните от измерване (потребление на азот), постъпващи с азотния сензор Yara, а от друга страна на използване интерактивната програма на „proPlant.expert“, позволяващ моделирането на заболяването на една или друга култура в условията на конкретното стопанство. Освен това е задействана допълнителна система на управление Agri Con. Програмното приложение за внасяне на растежните регулатори съществува от 2007 година. Това приложение позволява да се решат проблемите на полягането на добре наторени полета, където културите образуват плътен стъблостой и дават висока интензивност на братенето. Тук посевите получават и по-висока доза растежни регулатори. На слаби посеви дозата на препарата се намалява. В други случаи, на слаби посеви, където вероятността на полягане е малка, се намалява нивото на физиологичния стрес, който неизбежно възниква ако прилагаме средна доза растежни регулатори, оказваща се твърде висока за конкретното поле.
Как работи това?
На практика след събирането на такава важна информация, като наименование на сорта, наличие на влага, срок на сеитба, климатични условия, прилагани средства на защита, ползвателят получава точни препоръки за работа с препаратите за конкретното поле. Ако на даденото поле при внасянето на торовете допълнително се използва азотният сензор, разходите за растежни регулатори могат да се намалят до 20%. Това е базова препоръка, която ползвателят може да подложи на съмнение и да сравни със своите виждания при пробно обхождане на полето за калибровка и настройка на пръскачката.
В който и да е момент агрономът може да измени всички параметри на работа в зависимост от спецификата на полето. Опитът през последните пет години показва, че показания подход към внасянето на растежни регулатори в стадия на максимално потребление на азот, когато рискът от полягане е най-голям, гарантира решение на проблема. Данните по препоръката са приложими при всички зимни и пролетни житни култури и при зимната рапица. Колкото по-ниско е фиксиран сензорът за нивото на потребление на азот, толкова по-силно се коригира нормата за внасяне на растежните регулатори. И обратно.
Такива системи за регулиране нормите за внасяне съществуват днес за препаратите Модус, ССС, Меdax Top, Camposan extra, Calma и за най-често прилаганите резервоарни смеси с растежният регулатор ССС на зимна пшеница, жимна ръж, тритикале и на пролетен ечемик.
През 2012 г. се появиха специални приложения за зимна рапица и за препаратите фоликур, карамба и някой други. Със серия опити проведени през 2008 и 2011 г. в различни стопанства на Германия е изследвана рентабилността на дадения подход, като е използвана техника, която обикновено се използва в стопанството. Била е поставена цел да се сравни традицинното внасяне на растежни регулатори в одобрените дози, които са препоръчани почти винаги на ръководството на стопанството и вариабилните внасяния с използване на новият програмен продукт, разработен за азотния сензор. Били направени и анализирани 31 опита, на всяко поле са залагани по 3-4 повторения. Прибиращата техника била осигурена с оборудване за картиране на добива. Отчитани са и такива фактори, като ееднородност на почвените условия и не дружно поникване. В зависимост от интензивността на полягането и времето е наблюдавано значително разнообразие на резултатите през отделните години на изпитване (таблица). Получените резултати толкова повече впечатляват, че в повечето случаи внесените торове на полето са били организирани с помощта на азотния сензор, което частично е изравнило нееднородното развитие на посева. Ако се оценяват резултатите от изпитването 2008-2011 г. в цена, в течение на годините, икономическия ефект от прилагането на азонтия сензор при внасянето на растежните регулатори представлява от 50-70 евро на година за хектар.
Точно внасяне на фунгицидите
Практикуващите агрономи често се интересуват от това , как този подход работи при внасяне на фунгициди. Без оглед на това, че до последния момент специален програмен модул за фунгициди не съществува, агрономите активно използващи технически новости в своята практическа работа, са приложили съществуващия алгоритъм за действие за комбинирано внасяне на растежни регулатори и фунгициди. Опитът направен през 2009 година е бил успешен и е помогнал да се определи общия план за действие в това направление. В този опит са проверявани четири варианта на внасяне на фунгициди: нулев, минимален, внасяне с използване на азтен сензор и максимален. Вариантът, в който е използван азотния сензор е показал добавка към добива от два до три центнера на ха в сравнение с минималния и максимален варианти. От това е направен следния извод: тези участъци на които се наблюдаява интензивно развитие на биомаса, изискват по-висока доза на внасяне на фунгицид в сравнение с редките посеви.
Правилната доза на внасяне на фунгицид при работа с азотния сензор е трудно да бъде определена. Необходимо е да се следи за това, че при вариабилното внасяне на фунгицидите не е провокиран ефект на резистентност. Може да погледнем на това и по друг начин: сензорът намалява остротата на такъв проблем, като развитието на устойчивостта към химична обработка, доколкото изключва ситуация, когато прекалено голям обем биомаса получава твърде ниска доза фунгицид.
Към днешна дата немската компания разработва ново програмно осигуряване за зърнени култури, което помага да се определи дозата на фунгицида при различна плътност на стъблостоя. За сто фунгицидни препарата и резервоарни смеси са определени праговете на резистентност в зависимост от интензивността на развитие на биомасата. По тази причина такова внасяне на твърде ниска или завишена доза на фунгициди е вече невъзможно. През пролетта на 2013 година тази програма може да се прилага заедно с азотния сензор Yara.
Приложение при картофи
Доста отдавна в Холандия, в международния център по изследване на растенията в гр. Вагенинген е създаден програмен модул за вариабилно внасяне на десиканти при картофите. Така, както при регулаторите на растежа, програмата дава абсолютно точни препоръки на агрономите за десикация на посева. Опитите проведени както в Холандия, така и в Германия са потвърдили, че икономията на химични препарати при използване на тази програма достига 45-55%.
Други приложения
По всички други направления, за които не е създадено специално приложение за работа с азотния сензор, програмата предлага възползването от функцията „Други приложения“. Тук се отнася комплексното използване на резервоарни смеси за пръскане на посевите или прилагане на азотни сензори за защита на картофите и захарното цвекло. В този случай ползвателят фиксира базовата препоръка самостоятелно. Тогава програмата предлага различни, но вече проработили алгоритми на действие, които пак се основават на нивото на потребление на азот от страна на културата.
Два свята и един центнер
По наши данни в Германия сега работят 600-700 азотни сензора. Основна област на тяхното приложение е внасянето на азотни торове при зърнени култури.Това е типично практически за всички клиенти. Около половината фермери използват сензорите и за маслодайна рапица. Най-много клиенти, около 5% прилагат азотните сензори при царевица и картофи. Второто важно направление за работа на сензорите е внасянето на средства за защита и растежни регулатори. Размера на това направление е 10-15%. За пръв път през 2013 година азотните сензори вече се прилагат и при внасяне на фунгицидите.
Кой е основния купувач на азотните сензори? Като правило в Германия това е кръг от фермери, активно използващи много технически новости появяващи се на пазара. Такива фермери предпочитат съвременни разпръскващи и пръскващи устройства на базата на електроника за точно разпределение на продуктите върху посева. Самите фермери се отличават с интерес към новите технологии, добре се справят с агрономията. Размерът на фермерските стопанства може да бъде различен: от 200 ха до 5000 ха. Ако говорим за преимущество на азотните сензори за условията на Германия, може да споделим следното:
- увеличение на добивите от три до седем процента;
- икономия на азотни торове средно с 5%;
- рискът от полягане практически е сведен до нула;
- увеличение съдържанието на суров протеин с 0,5% при същото количество азотен тор;
- увеличение на темповете на прибиране с 15%;
- средно в Европа азотният сензор позволява получаването на допълнителна изгода от 50 до 100 евро на хектар. (fermera.bg)
