Наред със заболяванията на вимето и затруднено заплождане заболяванията на копитата и крайниците са едни от най-честите причини за намаляване на млечната продуктивност в германските животновъдни ферми. Куците животни намаляват средния си млеконадой с около 1000 кг. Не случайно казват, че „здравите копита са предпоставка за високи добиви на мляко“. Причините за нарастването на проблемите с копитата могат да бъдат най-различни – хлъзгав, мръсен, твърд и постоянно мокър под, липса на физически упражнения, продължително стоене в изправено положение заради неудобни, неправилно конструирани или мокри боксове, небалансирани дажби (недостатъчно груби фуражи), например фуражите богати на белтъчини повишават риска от заболявания на копитата.
За поддържането на здравето на копитата е особено важно редовната им обработка. Ако копитата се изрязват рядко или въобще не се изрязват, автоматично се отваря вратата пред копитните заболявания.
Много от експертите по копитни заболявания твърдят, че проблемите с копитата могат да бъдат избегнати като се осигурят качествени грижи за тях. Въпросът е, колко често трябва да се обработват копитата и как добрите грижи се отразяват на успеваемостта на фермата.
ОБРАБОТКА НА ВСЕКИ ПЕТ МЕСЕЦА
С млеконадой от 11 000 литра средно за цялото поголовие фермата на Йорг Брандес се причислява към най-добрите от своята категория. Фермата се намира в Лител до Олденбург и в нея се отглеждат 75 млечни крави. Вече доста години два пъти годишно фермата се посещава от ветеринар специалист по грижи за копитата. Напоследък тези посещения са даже по-чести. „В момента правим оглед и обработка на копитата на всеки 5 месеца – споделя Брандес – това е 2,5 пъти годишно. Освен това, между посещенията на ветеринарния лекар, аз сам изрязвам копитата на проблемните крави и на младите. Използвам специален бокс, където животните се фиксират. При това поголовие все още се справям, но много бих искал, ако имам възможност, да викам специалист три пъти в годината, т. е. през 4 месеца.“ - разсъждава Брандес.
За това, че копитният рог така бързо расте, фермерът отдава на факта, че животнит се хранят с концентрирани фуражи. Освен това, той смята, че проблемите с копитата имат и наследствен характер: „Телетата на крави, които имат болни копита, са предразположени също към подобни заболявания“.
Здравето и самочувствието на кравите значително се подобрили след честите и правилни грижи за копитата, а намаляването на млечната продуктивност при куците животни вече не стояло като сериозен проблем във фермата. „В крайна сметка единственото, което ме спира по-често да викам специалист по копитата са разходите, които ще се увеличат“ - казва Брандес.
Допълнително, освен планираните обработки, на всеки 6 седмици Брандес докато са в доилната зала промива копитата на животните с пероцетна киселина (CH3CO-OOH, известна като дезинфекциозно средство). Освен това, за дезинфекция, фермерът би желал да прави и вани на копитата. За сега обаче това е невъзможно, тъй като ваната, с която разполагат не е подходяща за процедурите по обрязване на копитата. Тя е твърде малка и кравите неохотно преминават през нея. За съжаление тя е вградена в стената и е трудно да бъде заменена. „Рано или късно ще трябва да се заемем и с този проблем“ – казва Брандес.
Подът в боксовете стопанинът освежава веднъж седмично, като го посипва със смес от дървесни стърготини, слама и вар, които добре подсушават пътеките, по които се движат кравите. „Автоматичната система за почистване на подовете би била по-добра и удобна, но на този етап за мен тя е прекалено скъпа.“ - споделя фермера.
Редовната грижа за копитата той разглежда като инвестиция с профилактична цел. „Ако в резултат на това броя на куците крави е намалял дори само с една, то инвестицията за обработка на копитата на цялото стадо се оправдава.“
ПОДСУШАВАНЕ НА БОКСОВЕТЕ И ПРОХОДИТЕ
Херолд Хармс също вика специалист по обработка на копитата на всеки 5 месеца. Заедно със съпругата си Регина той се грижи за стопанството си от 180 ха в Ращад. Там отглежда 300 млечни крави със среден млеконадой от 9 050 литра годишно.
„В началото обработвахме копитата веднъж годишно, което се оказа недостатъчно. Вече седма година подрязваме копитата два пъти годишно, а напоследък сме се насочили и към по-кратък интервал“ - казва фермерът.
Между посещенията на ветеринаря стопанинът също сам обработва копитата на проблемните животни. За целта той е преминал курс на обучение за грижи за копитата. След като специалистът започнал да обработва копитата на всеки 5 месеца, броят на проблемните животните, за които стопанинът трябва самостоятелно да се грижи значително намалял. „По-рано ми се налагаше да обработвам по 30 крави месечно. Сега пак са 30, но за 5 месеца.“ - казва Хармс.
Болестта на Мортеларо (дерматит на пръста) и междупръстовият дерматит продължават да са сериозен проблем. Ето защо стопанинът на всеки 4 месеца (в зависимост от степента на развитие на инфекцията) прекарва животните през дезифекциозни вани, а при остри форми на копитен дерматит пръска копитата с тетрациклинов спрей, докато животните са в доилната зала. Допълнително два пъти на ден той изгребва оборския тор от боксовете и проходите. По този начин осигурява максимално подсушаване на пода и така овладява развитието на инфекцията. Вече за втори път Хармс прибягва към оребряване на бетонния под. Благодарение на това кравите ходят по-стабилно и не се подхлъзват. Над бетонния под са монтирани вентилатори, които осигуряват циркулация на въздуха по коридорите и в боксовете за лежане. „Благодарение на вентилаторите кравите се отглеждат в сухи и чисти помещения“ - твърди фермера.
Сутрин и вечер Хармс посипва пода с наситнена слама. Сутрин към постелката добавя и вар. „Сухият под на площадките и в боксовете са залог за здрави копита“, - констатира стопанинът.
ОБРАБОТКА НА КОПИТАТА 3 ПЪТИ ГОДИШНО
Към фермите, които прилагат обработка на копитата 3 пъти годишно се отнася и стопанството на Август Грипенкерл от Вандербург. И този фермер преди години е използвал услугите на специалист по копитата веднъж годишно, но копитата бързо нараствали и еднократната обработка се оказала крайно недостатъчна. „Преминахме към двукратна обработка, но отново имахме много куци крави, на които трябваше сам да обработвам копитата между плановите посещения на ветеринаря“, - споделя Грипенкерл. Освен това остава проблемът с болестта на Мортеларо и язвите по копитата.
При трикратната обработка на копитата нещата чувствително са се подобрили. „Ако кравите куцат и трудно се движат, то обработката на копитата е закъсняла. Ето защо аз предпочитам профилактичните грижи за копитата“ - казва фермерът.
Като допълнителна процедура Грипенкерл използва дезинфекционни вани, които са разположени на изхода на доилната зала. „В продължение на 3 седмици понеделник вечер и вторник – сутринта и вечерта прекарвам животните през ваната. Много съм доволен от резултатите“.
В стопанството се отглеждат 120 крави със средногодишен млеконадой 8 930 литра. В момента фермерът не вижда причина за по-честа обработка на копитата. „Преди нещо да бъде променено трябва да се оптимизира работния процес. Например имаме нужда от автоматизиране на процесите за почистване и извозване на подовете на площадките за разходка. Освен това е добре да се направи оребряване на бетонните подове, така че те да не се пързалят. Тези подобрения на условията на отглеждане на кравите, заедно с правилните грижи за копитата гарантират доброто здраве на животните.“ - заключава фермерът.
НА ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ
Фермерите трябва внимателно да следят за състоянието на копитата на кравите си. Подходящ момент за всекидневния преглед е времето на доене.
Системните грижи за копитата, правени самостоятелно или от специалист, гарантират здравето на копитата. Общоприета норма в повечето германски ферми е функционална обработка на копитата през 5 месеца. Някои експерти, като д-р Ханс-Петер Клиндворд от германската Служба за защита здравето на животните в Долна Саксония, препоръчва копитата да се обрязват на всеки четири месеца, тъй като три-четири месеца след обработката прорастналият копитен рог пречи на ходилото. Това важи особено във фермите с гумени покрития на пода. При тях има лошо триене на копитния рог и изрязването на копитата трябва да става по-често.
На практика трикратното изрязване на копитата през годината все още не е правило. Специалистите обясняват, че предишната норма е била 5 пъти за две години, но с тенденция да нараства. Добрите специалисти са в състояние да обработват между 75 и 100 животни дневно.
Допълнително, освен редовната обработка на копитата всекидневно трябва да се извършва старателно почистване на пода от оборския тор. Така се осигурява сухостта и чистотата на помещенията и се преустановява разпространението на инфекции. На меката и суха постилка кравите охотно лежат, при което се намалява натоварването на копитата. Освен това, докато кравата отдъхва копитата могат добре да изсъхнат.
Много млечни ферми прилагат и дезинфекциозни вани с цел да се почисти и укрепи копитния рог. Все пак въпросът за ефикасността на ваните остава спорен, тъй като времето за преминаване на животните през почистващия разтвор е много малко.
ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ГРИЖИ ЗА КОПИТАТА СА ГОЛЯМА РЯДКОСТ
Запитаните фермери бяха единни по един въпрос: добри специалисти по грижи за копитата са рядкост и понякога се налага да чакат по повече от 2 месеца. Това е доста дълъг срок, когато проблемите с копитата вече са на лице и се изискват бързи действия. Ето защо профилактичните грижи за копитата имат такова важно значение. Ето защо следващото посещение на ветеринаря трябва да бъде назначено още докато специалисът е във фермата. Тогава и вие и лекарят ще знаете датата на следващата обработка на копитата, което ще ви даде гаранция за своевременните грижи.
Съвет към фермерите: преминете курс на обучение за грижи за копитата. Тогава вие сами ще можете да разпознаете проблемите и при нужда сами да изрежете копитата, а така също и да оцените правилно работата на специалистите.
Веднъж седмично – ден за грижи за копитата
„Като правило планираме два пъти годишно задълбочена проверка на състоянието на копитата. Допълнително веднъж седмично обработваме копитата на всяко животно и лекуваме куците. Когато кравите с болни копита се увеличават, увеличаваме броя на обрязванията до 3 пъти годишно. Все повече се убеждаваме, че при здравите животни допълнителното изрязване на копитата не се налага. И обратното, болните копита трябва да се обработват 4-5 пъти годишно.“
Михаел Клоо, председател на регистрираното дружество на специалистите по грижи за копитата в Саксония
ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОПИТАТА ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАБОТВАТ ПО-ЧЕСТО
„При често възникване на проблеми с копитата препоръчваме да се намали интервалът между обработките до 4-5 месеца. Най-честа причина за възникване на болести при копитата, свързани с нарушената обмяна на веществата е храненето. В същото време редовното обработване на копитата позволява да се намалят болестните симптоми на ламинита. При инфекциозните болести честотата на обработка на копитата не оказва влияние. Едновременно с това болестта на Мортеларо и междупръстовия дерматит се лекуват по-лесно.“
Волфганг Секул, сътрудник в Научно-образователния център в Аулендорф
ПОДРЯЗВАНЕТО НА КОПИТАТА Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ИЗВЪРШВА НА ВСЕКИ 4 МЕСЕЦА
„Копитата трябва да бъдат коригирани до 4 месеца след предходната обработка. Обработката три пъти годишно се препоръчва във стопанствата, където има проблеми с язви по ходилата или възпаления около копитото. В тези случаи могат да се направят целенасочени консултации със специалисти и да се вземат конкретни мерки.“
Д-р Андреа Фидлер, ветеринарен лекар от Мюнхен
fermera.bg