ОТКЪДЕ ПЧЕЛИТЕ СЪБИРАТ МАНОВИЯ МЕД?

03-09-2004 г. Проф. д-р Георги ЦАНКОВ За своето нормално съществуване пчелите използват за храна въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и вода. Тези храни те получават от нектара и цветният прашец, събирани от цъфтящата растителност. Освен нектар пчелите събират и така наречената мана, от която приготвят мановия мед. Той е с много по-голямо съдържание на минерални соли. В сравнение с нектарния мед има високи лечебни свойства. Използва се преди всичко при малокръвие. Често неговата цена е почти с една трета по-висока от цената на нектарния мед. В същото време обаче, когато пчелите остават да зимуват само на манов мед и нямат възможност за чести облитания, то те загиват от т. нар. манова токсикоза. Много често пчеларите добиват по-големи или по-малки количества манов мед без да знаят откъде пчелите го събират и какви са условията за получаването на по-големи количества манов мед. По дървесната растителност се развиват редица насекомни вредители. Част от тях като листните и щитоносните въшки са тясно свързани с получаването на мановия мед. Тези насекоми имат смучещи устни органи и се хранят със сока на растенията. От сока те си набавят необходимите им белтъчини. Белтъчините в растителния сок са в много малки количества. За да задоволят своите потребности от тях те изсмукват много сок. В растителният сок има големи количества захарни вещества, които биват изхвърляни заедно с екскрементите на смучещите насекоми. Те се появяват като капчици, по иглиците, по листата или по растителността, която се намира под нападнатите от листните и щитоносни въшки дървета, откъдето пчелите го събират. От листата, пробити от вредителите, изтича сок, който пчелите също събират. Това е другият вид мана. Проучванията показват, че в Гърция до 65% от събирания мед е манов. Мана се появява преди всичко по смърча, елата, гръцка ела, бора, дъба, бука, кестена, липата, клена. Извършените проучвания у нас показаха, че освен от листни и щитоносни въшки, пчелите събират мана и от дъбовите жълъди, нападнати от жълъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи. Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана, зависи от температурата, наличието на валежи и пр. Освен това между листните въшки и мравките в горските насаждения съществува много тясно взаимодействие (симбиоза). Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравката доближава листната въшка и с антените си я потупва по гърба. Листната въшка отделя капка сладки екскременти, която мравката отнася в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана. Между мравките и пчелите е налице конкуренция по отношение на събирането на мана от дървесната растителност. Освен мравките и много други насекоми смучат мана от листата на дърветата и по този начин се явяват също конкуренти на пчелите, които използват маната за приготвяне на мановия мед. Общо обаче е мнението, че пчелите и мравките не са конкуренти, а партньори. Това е защото мравките се грижат за листните въшки, а пчелите събират мана. Останалата от пчелите несъбрана мана бива събирана и оползотворявана от мравките. Интересни данни за количеството на получаваната мана съобщава Хейнбах. Според него, от едно липово дърво с около 50 000 листа, нападнато от листната въшка, за вегетациония период се получава до 45 kg мана. Самият манов мед в сравнение с нектарният е обикновено по-тъмен. Проучванията са показали, че количеството на минерални соли в мановият мед са много повече, отколкото в нектарния. От захарите особено характерно е наличието в него на мелицитозата. Маната от различните дървесни видове е с различен захарен спектър. Според Шмидт, при различните партиди от манов мед е различно и съдържанието на мелицитозата. Интересът към проучването на продуцентите на мановия мед както в нашата страна, така и в другите страни, се увеличава. У нас е приет и се разработва проект, свързан с проучванията на продуцентите на манов мед в района на Странджа. Очаква се той да даде нови данни относно особеностите в развитието на насекомите, свързани със събирането на големи количества манов мед в този район.