Започват зимните празници

Всяка година на 14 октомври Българската православна църква отдава почит на Преподобната Петка-Параскева Търновска. Празникът е известен сред народа като Петковден. Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI в. Тя има благочестив живот, а след кончината й нейните мощи се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Хората вярват, че те притежават целителна сила.

През Средновековието цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазели до превземането му. След поредица странствания мощите се установяват и намират покой в румънския град Яш, където са и до днес.

Народът смята празникът в чест на Света Петка - Петковден, за край на лятото и есента и край на активния стопански цикъл. Слага се началото на зимните празници. На този ден се правят оброчни курбани, събират се сборове и служби за здраве и плодородие. Петковден е считан за женски празник. Жените правят питки, намазани с мед, наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена приготвя петел или кокошка, вари курбан, като за целта избира високо място или място, разположено край извор с целебна вода, посочен по предание от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник. На Петковден започва дванадесетдневен период, който е наречен Вълче погано и се почитат за предпазване от вълци. Жените не бива да докосват вълна, да кроят и шият дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярва се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му ще вампиряса или ще се превърне във върколак.

С Петковден започва и периодът на годежите и сватбите и тръгват годежари. В народните представи на българите светицата е лечителка и пазителка от „страшни" болести. Жените в странджанския край я тачат против безплодие, затова в навечерието на Петковден безплодните жени отиват до извор със светена вода.
На този ден празнуват онези, които носят имената Петко, Петкана, Петка, Параскева, Парашкева, Пенка, Паро и Парун.