Да намериш своята схема

[B%]Д-р Фридрих Делбек, Ветеринарна служба Селскостопанска палата в Долна Саксония[%B]
Заболяванията на белите дробове при прасетата за угояване е сериозен проблем. Често сухата кашлица се появява в средата на отглеждането и в заключителния етап от угояването. Въпреки полаганите грижи и лечение, кашлицата се появява отново и отново. Специалистите от Селскостопанската палата в Долна Саксония се опитаха да установят причините.
[B%]СТОПАНСТВОТО ЛАМПИНГ: ХРОНИЧНА КАШЛИЦА В ПОСЛЕДНИЯ ЕТАП ОТ УГОЯВАНЕТО[%B]
Берхард Лампинг от Есен има две свиневъдни ферми: своята и една под аренда, разположена на 3 км от дома. Всички животни той закупува от съседното стопанство на Кристиан Аргингхаус.
По-рано прасетата тук са ваксинирани срещу микоплазмоза на 2-седмична възраст, а на 3-тата седмица (след отбиването) се ваксинират срещу циркувирус (PCV2). След като бяха разрешени комбинираните ваксини, Аргинхаус, за да избегне допълнителния стрес на животните и хората и с цел икономии, решава да премине към еднократна ваксинация срещу двата причинителя на заболяванията на 21-ия ден. След известно време стопанствата, които са купували животни за угояване от него, започнали да се оплакват от кашлица при прасетата. Клиничните прояви се наблюдавали най-често на последния етап от угояването.
За да се справят с проблема стопаните опитали всичко: промяна в лечението,оптимизиране на микроклимата в стопанството. Подобрение така и не настъпило. След клинични изследвания специалистите стигнали до следните изводи:
- 14 дни след настаняването в помощенията за заключително доугояване при прасетата се отключва суха, понякога продължителна кашлица. Въпреки лечението с тиамутин и/или хролтетрациклин, кашлицата рецидивира;
- Развитието на животните – с изключение на някои редки случаи – е добро. Загубите са около 3,5 на сто, а времето за угояване – 110 дни.
Среднодневният прираст през последните пет цикъла на угояването е средно 740 г. Разходите за лекарства са около 2 евро, или с 1,5 евро повече от обичайните за това стопанство.
На следващия етап направили изследвания на трупа след клането и в резултат на това установили:
- При 29 на сто от изследваните животни промените в белите дробове са незначителни (не повече от 10% от тъканите на дробовете
- При 38 на сто има средно големи изменения (10-30% са засегнатите тъкани)
- При 33 на сто има големи изменения (над 30% от тъканите)
Първоначалните подозрения били за наличие на микоплазма Mycoplasma hyopneumoniae (M. hyo), което се потвърдило и при лабораторните анализи. При PCR-анализ е установено наличието на M. hyo, а така също и вируса на грип А (въпреки че нито при клиничните, нито при патолого-хистологичните признаци не подсказвали за подобна инфекция).
Други патогени - Mycoplasma hyorhinis, PRRS, PCV2 - не са откритити Микроскопските изследвания за изменението на тъканите на белите дробове показаха наличието на типични за микоплазмозата изменения.
[B%]НАЛАГА СЕ ДА СЕ ПРЕРАЗГЛЕДА СХЕМАТА НА ВАКСИНИРАНЕ[%B]
Тъй като в резултат на изследванията беше доказано мащабно субакутно и хронично разпространение на инфекцията, предизвикана от Mycoplasma hyopneumoniae, след като беше съгласувано с ветеринарните лекари и със собствениците на двете стопанство се направи промяна в схемата на ваксиниране.
- Във фермите за угояване беше въведена трета ваксинация с комбинирана ваксина
- В стопанствата – доставчици на малки прасета се връщат ваксинирането срещу микоплазмоза (на 3-ия и 21-ия ден) и срещу цирковирусни инфекции (на 21-ия ден)
След въвеждането на новите схеми на ваксиниране, здравето на животните значително се е подобрило. „Ваксинирането срещу цирковируси най-сетне даде успех. Заедно с двукратното ваксиниране срещу микоплазмоза, най-сетне успяхме да решим проблема с кашлицата.“ – твърди Берхард Лампинг.
[B%]СТОПАНСТВОТО АЙЛЕРС: ПРОБЛЕМИ ОЩЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО[%B]
Ралф Айлерс от Детлинген има ферма за угояване с 1200 места за доотглеждане и 5500 места за угояване. Стопанството е разсъсредоточено в три свинеферми.
Прасетата за доотглеждане Ралф закупува от Холандия. Във фермата-доставчик малките са ваксинирани еднократно с комбинирана ваксина срещи микоплазмоза и цирковирус. Тъй като получените животни били с подути стави и суха кашлица, е била назначена проверка на фермата. Прасетата били лекувани с амоксициклин и хлортетрациклин, а по-късно бил включен и колистин. След 14 дни кашлицата отново се появила. Във фермата за угояване кашлицата ставала постоянен спътник. Лечението е с хлортетрациклин, линкомицин и тилозин.
Клиничното изследване показало, че 1 процент от животните имали подути глезенни стави, а около 2% са бледи и изостават в развитието си. Разходите за доотглеждане били около 2 на сто. На стадий угояване се появявала средно силна и силна кашлица, много често на пристъпи. При 2 процента от животните космената покривка е била слаба, а животните – бледи. Възникнало съмнение за възникване на Синдром на мултисистемно слабеене на прасетата след отбиването - PMWS (postweaning multisystemic wasting syndrome). Направени били изследвания на труповете в кланицата. При 37 на сто от животните били установени незначителни изменения в белите дробове, при 39% измененията били в средна степен, а при 30 процента пораженията на тъканите на белите дробове били над 30%.
Предварителната диагноза – микоплазмоза и интерстициална пневмония, биха могли да са в следствие от зараза с цирковирус-2 или с вируса на репродуктивния и респираторен синдром при свинете (РРСС). Диагнозата била потвърдена и от лабораторните изследвания. PCR-анализът и имуно-хистологичните изследвания показали наличие на Mycoplasma hyopneumoniae и цирковирус-2. Също така са били установени типичните за този тип инфекции изменения в тъканите. С други думи казано, в поголовието се наблюдавала смесена зараза от микоплазмоза и цирковирус.
Свинете за угояване с тегло 70-80 кг били заразени от микоплазмоза, а при 5 на сто инфекцията клинически се проявявала като суха кашлшца. Заразата с цирковирус също ставала при достигане на 70-80 кг тегло, като при 3 процента клинично се проявявало като PMWS. Било взето решение за промяна в схемата на ваксиниране:
- Срещу микоплазмоза се препоръчва прасетата да се ваксинират на 3-ия и 21-ия ден от живота
- Ваксинирането срещу цирковирус се прави през 3-тата седмица след настаняването във фермите за угояване.
По думите на Ралф Айлерс, „с преминаването към новия режим на ваксиниране броят на кашлящите животни значително намаля. Увеличи се еднородността на групите за угояване“.
[B%]ЗАКЛЮЧЕНИЕ[%B]
Задълбочените изследвания на животните в двете стопанства водят до извода за съществуването на три основни момента при диагностиката на инфекциите на дихателните пътища, каквито са микоплазмозата и цирковируса:
- Имаме положителна реакция на теста за наличие на патогените Mycoplasma hyopneumoniae и цирковирус;
- Има съответната симптоматика;
- Откриват се и съответните патолого-анатомични изменения, оценява се състоянието на белите дробове след клане.
Изхождайки от направените изводи се стига до извода, че и в двете ферми след използването на комбинирана ваксина на 21-ия ден имунният отговор не е изработен до края на угояването. В подобни случаи може да се препоръча:
- Срещу микоплазмоза да се правят две ваксинации в различен период от време, като едновременно с едната ваксина срещу микоплазма се прави и ваксина против цирковирус (както са постъпили при Лампинг);
- Да се „разтегли във времето“ ваксинирането против микоплазма и цирковирус.
Във всеки случай се подхожда индивидуално. Основа на всички профилактични мерки може да бъде задълбочената диагностика. Само тогава могат да бъдат намерени правилната ваксина и схемата на ваксиниране, която е индивидуална за всяко стопанство.
[url=https://fermera.bg/%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/item/1331-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%88-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0.html]От fermera.bg[/url]