Подходящи за овощни градини са равните места с добър въздушен дренаж - главно в долините на реките, в подножията на планините или възвишенията, както и приосновните им склонове с неголям наклон. Речните долини са най-подходящи за създаването на насаждения от ябълки, круши и дюли, за които трябва да бъде осигурено напояване.
По-тежките и влажни глинести почви обикновено са по-студени, поради което при тях плодовете узряват по-бавно, стават малко по-едри, но не са типично оцветени и понякога не успяват да развият напълно вкусовите си качества. При тежките глинести почви обработката на почвата се извършва много по-трудно.
От друга страна, леките почви са по-топли, проветриви, но по-слабо запасени с хранителни вещества и с по-слаба влагоемност. При осигурено торене и напояване от дръвчетата отглеждани там могат да се получат достатъчно едри, типично оцветени и с добри вкусови качества плодове. В по-топлите райони на страната, където влажността на въздуха през лятото е много ниска, овощните дървета се развиват и плододават добре само на по-дълбоки почви с добра аерация, където кореновата система има възможност да проникне на по-голяма дълбочина. Когато почвите са по-плитки, овощните дървета могат да имат сравнително добър растеж и продуктивност само в по-прохладните и влажни планински и полупланински места или в близост до големи водни басейни. Когато овощните дървета са засадени на почви с лоша аерираност, растежът им през пролетта е забавен и продължава до късно лято, а листопадът протича по-късно през есента. Слабата аерация на почвата действа подтискащо върху образуването на нови смукателни коренчета, вследствие на което се затруднява поглъщането на вода и хранителни вещества от почвата.