На Европа България не й трябва за заден двор

27-07-2004 г. Разговора води, Владимир РУПОВ - Господин Трендафилов, известно е, че нашенецът умее да хитрува. Особено когато става дума за пари. Няма ли и европейските субсидии да попаднат в неподходящи хора? Да кажем, в хитреци, които ще се изкушат да ползват отпусканите средства като социални помощи. - С влизането ни в Европейския съюз ще се сложи край на хитруванията. Пари ще се дават само на регистрирани земеделски производители, които водят счетоводство, дори най-елементарно. Българинът поначало е настроен отрицателно към т. нар. бюрократични изисквания, отчетност и пр. Но от изискванията на ЕС, пък били те бюрократични, и от отчетността не може да се избяга. Европейският съюз не е благотворителна организация. Затова всичко трябва да е документирано - като се започне от регистрацията на самия производител, мине се през документите за собственост, през регистрацията на животните и се стигне до счетоводството. - Често се задава въпросът дали кооперациите могат да получават пари от Евросъюза. - Разбира се, в договореното е записано, че пари могат да получават физически и юридически лица. Там не пише фермер, кооперация, арендатор или ООД. Нека си отдъхнат председателите на кооперации, но и те трябва много да променят. На първо място кооперацията тип ТКЗС пари не може да получава. Защото няма сключени нотариално заверени договори със собствениците на земя. В закона за земята има един член, в който се казва, че може да се отдаде земя за съвместно производство. Този номер пред ЕС не минава. Кооперацията трябва да се превърне в сдружение на реални собственици на земя, които работят в нея. Те могат да си наемат и мениджъри в ръководството. С останалите реални собственици на земя се сключват договори. - Така и кооперациите ще се превърнат в нормални пазарни структури, които могат да вземат гъвкаво управленски решения. - Абсолютно точно. Не е нормално да се свиква общо събрание и да се иска разрешение от собствениците на земя да се купи нов трактор или комбайн, които са необходими за модернизация на парка. А баба Пена да гласува с "не", защото чака бутилка олио и чувал с пшеница. В Европа има много интересен опит, който може да ни помогне много в това отношение. В Швеция и Норвегия например, а може би и в други страни, като рента се изплащат субсидиите, които получава производителят на декар обработваема земя. Това е справедливо, защото няма да затрудни никого. Защитен е и собственикът на земя, защитен е и производителят, защото при лоша година и слаба реколта няма да се чуди откъде да намери пари. - Е, има една малка, но съществена разлика - нашите субсидии са само 25 на сто от европейските. Това не е ли дискриминация? - Всички новоприети страни започват с тези 25 на сто от структурните фондове на ЕС и всяка година ще се увеличават с 5 на сто. Когато ние бъдем приети, сегашните 10 нови страни членки ще получават 40 на сто. Това наистина е несправедливо. Обричат ни да сме все изоставащи и догонващи. Европейският съюз обаче дава възможност на българската държава да компенсира донякъде тази несправедливост, като отпуска пари от нашия бюджет до 55 на сто. - Да, но всичко опира до възможностите на държавата. - Винаги, когато политиците говорят за възможности, съм настроен скептично. В България има достатъчно средства за подпомагане на земеделието. Земеделието е отрасъл, който всяка година носи пари на държавата. И ако ние искаме да влезем в съюза като достойни членове, държавата трябва да намери средства за подпомагане на отрасъла. - Но затова е необходима политическа воля, не съм сигурен, че тя съществува. - Мисля, че в ръководството на Министерството на земеделието и горите такава воля е налице. Но не съм убеден, че други са узрели за нея - финансовото министерство, правителството. Земеделието е отрасъл според моето дълбоко убеждение, което не само може да помогне на България да се отърси от кризата, но е и отрасъл, който пряко влияе на благосъстоянието на голяма част от българския народ. - В една от първите си изяви след затварянето на глава "Земеделие" министър Кунева каза: "Отглеждайте кози, садете лозя.". Аз лично съм скептично настроен към такива изказвания, защото те не почиват на логиката, а на пожелания, които нямат връзка с реалността. - Проблемът е много сериозен. Да, нека да гледаме кози, тяхното мляко не е включено в никакви квоти. От друга страна, се подпомага месното козевъдство, а у нас няма такива породи и създаването на стадо от месодайни кози изисква много средства. Смятам, че правителството все още не е определило приоритетите си за развитие на земеделието. Добре, ще гледаме кози, но става въпрос за стада над 50-60, та дори и 100 животни. Лозя, хубаво, но в момента с лозята се залъгваме. Говори се, че имаме над 1 млн. дка лозя, според мен са не повече от 700-800 хил. дка, голяма част от които са остарели или занемарени. Тук прави чест на преговарящите, че са защитили производство от винени сортове лозя от 1,5 млн. дка. Следователно до 2007 г. ние трябва да засадим огромно количество лозички, защото след това ще имаме право да засаждаме годишно само 1,5 на сто нови лози от утвърдената квота. Е, колко години ще ни трябват, за да стигнем 1,5 млн. дка при това положение. Ако правителството има разбиране за значението на лозарството и винопроизводството за България, ще трябва да отдели сериозни средства за развитието на този подотрасъл в оставащите 30 месеца до приемането ни в ЕС. - Винаги сме се гордели - кога заслужено, кога не, със славата на старите български зеленчукари и овощари. Наследниците им днес нямат ли право да се чувстват предадени от преговарящия екип? - Субсидии ще се отпускат за домати и праскови за преработка. За останалите производства субсидии ще се получават за декар обработваема земя както за всички останали производства. Ще има субсидия и за картофите за семе. За предателство не може да се говори, но е разбираемо недоволството на производителите. Но тъй като няма ограничения, техният шанс е в производството на качествена продукция, която да получи добра цена на международните пазари, включително и на европейските. Трябва обаче да се знае, че субсидии не се отпускат индивидуално на производителите на домати и праскови за преработка, а на техни организации. У нас такива признати организации няма и върху това трябва да се замислят както производителите, така и законодателите. Много спорове предизвиква въпросът защо не се субсидира производството на свинско и птиче месо. Но тези производства не се субсидират и в Европа, защото се приемат не като селскостопански, а като промишлени производства. Но това не означава, че производителите не могат да намерят изход от това неприятно положение. Ако един свинекомплекс, в който се отглеждат 6000 животни, наеме 10 000 дка земя за обработка, той ще получи помощ за обработваемата земя. А това не са малко пари. Навремето ние произвеждахме много свинско месо, днес произвеждаме достатъчно, но над нас тегне забраната на износ заради ваксината срещу чумата. Затова ние не можем да развиваме достатъчно това производство. Но имам информация, че наши специалисти от научни институти, ДВСК и МЗГ са разработили технология за отглеждане на свине, без да е необходимо ваксинирането на животните. Тази технология ще може да се прилага от 2006 г. Ако това стане, ще можем да изнасяме свинско в страните на ЕС. (Следва)