Разширяването на списъка с допустимите за обвързано подпомагане сектори и увеличаването на средствата за тях са изключително важни за българските производители. Това обяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков в речта си пред съвета на министрите от ЕС, който от вчера се провежда в Люксембург.
Като посочи, че България е за разширяване на обхвата на обвързаната подкрепа на 15%, Греков поясни, че така еврофинансирането ще обхване всички уязвими производства, които до този момент у нас почти не бяха подкрепяни.
На това заседание се очаква страните-членки да постигнат съгласие по спорните точки на бъдещото еврозаконодателство. В тази връзка министър Греков обясни, че администрацията полага всички усилия да отстоява позицията на българските земеделци на всички етапи от реформата.
По отношение на т.нар. „зелено“ директно плащане българският министър препоръча то да бъде изпълнено по начин, който да не наруши жизнеспособността на сектора.
В речта си министър Греков обясни и важността на по-висока степен на гъвкавост при прилагане на схемите и референтните периоди за преходната национална помощ. „Подкрепяме стъпка от 5% за годишно намаляване на преходната национална помощ. Това би помогнало за по-плавен преход до окончателното приключване на плащанията“, отбеляза министърът.
По думите на министър Греков е изключително важно да има достатъчно голям преходен период за отразяване на екологично насочените площи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).
Българските експерти са на мнение, че страната ни би могла да прояви гъвкавост и да предложи запазване на производствените квоти в сектор „Захар” и след 2015 г., при условие, че те останат на сегашните равнища.
По отношение на програмата за развитие на селските райони, министър Греков отбеляза, че България поддържа идеята всички плащания до 5 000 евро да бъдат изключени от механизма за финансова дисциплина.
„България би подкрепила компромисно предложението за включването на условие да се изразходват минимум 25% от общия принос на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за екологични мерки, но при условието на разширения им обхват и запазване на текста само в преамбюла на регламента“, каза министър Греков.
Българските експерти настояват да се запази и възможността в добре обосновани случаи държавите членки да могат да определят по-кратки от 5 години начални периоди за поемане на агроекологичните ангажименти.