Субсидии ще има и за стопаните с над две крави

[B%]Албена Филипова[%B]

Субсидии на глава животно вече ще получават и стопаните с над две крави и десет овце, е заложено в Стратегията за развитие на животновъдството за периода 2014 - 2020 г. Документът е разработен от екипа от учени, които участват в Бизнес - научния съвет към аграрното министерство.

Досега изискването, което даваше на фермерите достъп до финансиране, гласеше, че право на помощ имат само тези, които гледат на 10 крави и 49 овце. В стратегията с особена тежест се акцентира върху нуждата от спешни мерки за подпомагане на малките и средни ферми, както и на планинското животновъдство. Те са единствената превенция срещу обезлюдяването на малките селища, изтъкнаха представителите на бизнеса и науката.

Отрасълът, който през годините на прехода бе силно редуциран, става приоритетен в следващия програмен период 2014-2020. Около 9-10 пъти е намален броят на добитъка спрямо върховите години като 1984-1985, сочат данните на агроведомството. В момента в страната ни се отглеждат около 571 000 овце, а някога броят им не е падал под от шест – седем милиона, дори и през най-тежки периоди на войни и епидемии.

В страната могат да се отглеждат различни породи овце и за други страни от ЕС и Близкия изток, както е във Франция. Тя покрива едва 40 процента от нуждите си от овнешко месо, считат агроучените. За тази цел обаче, трябва да има производство, което да осигури партиди от по 200 хиляди животни за износ, което днес е невъзможно. Визията за животновъдството е само част от цялостната стратегия за земеделието, която предстои да бъде одобрена от ЕС.

[B%]Земеделието трябва да се възроди[%B]и добие статут на стратегически отрасъл в икономиката на страната, тъй като се отнася за храните и гарантира развитие на преработвателните индустрии, е записано в стратегията. Така ще се повиши социалният статус на населението от селските региони, тъй като ще осигурява работна ръка. Това е основният аргумент на авторите. Сред основните приоритети в програмния документ са възстановяването и модернизацията на напоителните системи, подпомагане на зеленчукопроизводство, овощарството, животновъдството, биоземеделието и зърнопроизводство.

Държавата трябва да осигури не по-малко от половин милиард лева доплащания за животновъдството към сегашните близо 1 милиард лева директни плащания, за да се доближат нашите субсидии до европейските и да съживим сектора. Новото правителство трябва да защити българско земеделие на всяка цена. Това означава да се гарантират директните и националните плащания, да се осигурят стимули за развитието на животновъдството, да се затегнат митниците, защото в страната безконтролно влизат месо и мляко.

Българското аграрно производство е пренебрегвано години наред, а трябва да бъде национален приоритет. От него идват суровини, поминък и добавена стойност.
От направения преглед на пасищния фонд става видно, че голямата част от
[B%]земите не се ползват от животновъдите.[%B]

Така над 50% от държавните и общински пасища и ливади не се ползват целево от фермерите. Кметовете по места ги дават на фирми, създадени с единствената цел - да усвояват субсидиите за земеделски площи без да имат право.
При даването на тези терени предимство ще имат дребните животновъди, тъй като голяма част от тях нямат земи за паша на добитъка, е записано в Стратегията. Фермерството не може да бъде рентабилно без собствено производство, поне на най-необходимия груб фураж. Липсата на фураж е следствие на ниските добиви, заради ликвидирането на поливното земеделие, както и на високите субсидии за зърнопроизводство. Това води до намаляване на храната за добитъка и нейното постоянно поскъпване.

Основните оздравителните мерки в сектор „Говедовъдство“ са защита на националните интереси, запазване на демографската и социална стабилност на селските райони в страната, поддържане на екологичното равновесие и опазване на околната среда.

[B%]Храненето на животните[%B]
Поради липсата на достатъчно средства, определяща при покупката на фураж е цената. Наред с това, в страната няма система за независимо контролиране на качеството и пълноценността на фуража, особено на обемистия. Ето защо дажбите (там където ги има) се разработват на основата на литературни данни за съдържанието на хранителни вещества във фуражите, което е крайно неточно. Непълноценното хранене на животните води до намаленото производство на сурово мляко, намаляване на сухото вещество и по-нисък рандеман на млякото, не позволява фенотипна реализация на генетичния потенциал за продуктивност на животните и определяне на действителната им развъдна стойност.

[B%]Липса на квалифициран персонал[%B]
и увеличаване средната възраст на заетите в сектора. За разлика от фермите в Западна Европа, основани на фамилна основа, по голяма част от по-големите наши говедовъдни ферми разчитат на наемен труд. Наемните работници са с ниска квалификация, а тези с по-висока предпочитат работа в други европейски страни, където за същия труд получават в пъти по-високо заплащане. Дребните и средни стопанства са с ниска степен на механизация, като производителността на труда е около 4 пъти по-ниска от общата за икономиката. Това допълнително намалява доходите на заетите в сектора. Друг проблем, с който се сблъскват стопаните е невъзможността за работа в екип. Това води до невъзможност за създаване на кооперативи, за по ефективно използване на ресурсите, за договаряне на по-изгодни цени на произведената продукция, отстояване на общи интереси.

[B%]Неравен достъп до финансиране[%B]
Поради характера на финансиране малките и средни ферми нямат достъп до финансиране за технологично обновяване. Пречка е съфинансирането, за което тези ферми нямат свободни средства, а заемите са с високи лихви. Помощта е пропорционална на съфинансирането, което води до преимущество на едрите ферми и разслояване на фермите по размер.

[B%]Неукрепнала развъдна дейност[%B]
За разлика от Западна Европа, където съществуват от столетие, развъдните организации у нас са нови структури, работещи на практика от 5-6 години. За този период бяха направени сериозни усилия в работата, но голяма част от проблемите не могат да бъдат решени. Основният проблем е липсата на стимули за участие на фермерите в развъдната дейност. В западноевропейските страни такова подпомагане се приема като нелоялна конкуренция, но у нас е крайно наложително за спасяване на елитното говедовъдство. Голяма част от фермерите в България нямат специализирано образование и не могат да приемат ролята на селекцията априори. За да оценят тази роля е необходимо да участват в процеса и да мине много време. През това време обаче, фермерите полагат допълнителни усилия, които по никакъв начин не се компенсират. Допълнителен демотивиращ фактор е съществуващата преди приемането ни в ЕС „субсидия за генофонд“, която вече не се плаща.
По споменатите причини, част от фермерите се отказват от развъдна дейност, не заплащат селекционни услуги, не изпълняват развъдните програми и указанията на експертите от развъдните организации и хаотично използват вносен семенен материал, защото е по-евтин. По тази причина и заради
[B%]недостатъчното финансиране,[%B]на практика развъдната дейност, осъществявана от развъдните организации на дадения етап, се свежда основно до контрол на продуктивните признаци. Това е необходимо условие за първоначално натрупване на информация, но не е достатъчно.
По-голяма част от развъдните организации, окачествяват млечните проби, за нуждите на селекцията в единствената в страната държавна лаборатория на ИАСРЖ, където цените са значително по-ниски от частните лаборатории. Заради старото и амортизирано оборудване обаче, техниката често излиза от строя и са необходими постоянен ремонт и балансиране. В страната е нисък процентът на обхват на изкуственото осеменяване, като дори в контролираните млечни ферми се използват бици за естествено покриване.
Регистрирането на вносителите на семенен материал от БАБХ, а след това контролирането им от ИАСРЖ, на практика води до липса на контрол върху дистрибуцията на вносни биологични продукти, поради прекъсване на веригата. Това означава, че техник-осеменителите работят изцяло в сивия сектор на икономиката.

[B%]Слаба възможност за диверсификация на отрасъла[%B]
Това простичко казано означава, че се наблюдава липса на традиции в месодайното говедовъдство. На второ място - няма както търсене, така и предлагане на биологични говедовъдни продукти. На трето място - се отчита и влошаване на социално – икономическите условия за развитие на млечно животновъдство...
[B%]Целият материал четете във вестник Гласът на фермера[%B]