Учени от Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, България и Румъния и шест държави извън Европейския съюз Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна и Молдова се групират в шест клъстъра, за да разработват стратегията за развитие на региона по река Дунав, съобщиха вчера от Европейската комисия.
На заседанието си в Братислава вчера представителите на науката дадоха официален старт на своята работа. Целта е да се разрешат основните екологични проблеми, които заплашват европейците по поречието на голямата река.
През 2011 г. Европейският съвет одобри стратегията на ЕС за Дунавския регион, като призова всички заинтересовани страни да се включат в работата по нейното изпълнение. На този призив откликна Съвместният изследователски център (JRC).
[B%]Какви са стъпките следват, за да започне научна инициатива подкрепа?[%B]
По време на първата фаза JRC стартира инициативата и се консултира със съответните заинтересовани страни на научно и политическо ниво. Споразумения за сътрудничество бяха създадени с 9 академии на науките в региона и конференция на дунавските ректорите (представляващи 54 университети).
Във втората фаза бяха определени приоритетните области на проучване - опазване на околната среда, напояване и развитие на селското стопанствоь корабоплаването и производството на енергия. Те бяха представени на първата среща на високо равнище, проведена в Брюксел на 24 април 2012 г.
Третата фаза, която завършва с високо равнище в Братислава, съответства на идентифициране и валидиране на водещите клъстери.
[B%]Кои организации в момента участват?[%B]
По-малко от 2 години след старта си, научната инициатива обединява университети, изследователски организации, публични партньори и националните и регионални правителства. Основни партньори са например академиите на науките, конференция на дунавските ректорите и на Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR).
[B%]Какви са приоритетите на научната инициатива подкрепа?[%B]
Опазване на околната среда - Остра е необходимостта от разработване на модели на интегрирано управление на ландшафта на речните басейни и устойчиво използване на земята, балансиране на социално-икономическото развитие и опазването на природата. В сектора на селското стопанство са нужни по-ефикасни и устойчиви техники за напояване, които да водят до икономия на ценния воден ресурс.
Производството на енергия е едно от основните предизвикателства пред региона, който страда от липсата на общ енергиен пазар и от недостатъчното производство на ток. В района има обаче огромен природен потенциал за развитие на възобновяемите енергийни източници, включително биоенергията под формата на биомаса или биогаз.
В допълнение към тези вертикални приоритети, JRC инициатива се обръща също и един хоризонтален приоритет, фокусирани върху подкрепата за по-добро европейско управление.
[B%]Какъв е обхватът на 6 научни клъстери стартира днес?[%B]
Клъстер „Вода” ще обърне внимание на екологичните и социално-икономическите последици от промяна земеделието и алтернативното използване на водата за енергия.
Клъстерът за почвите ще изследва състоянието на качеството и рисковете, свързани с възстановяването на земята и свързаните с нея екосистеми и биоразнообразие.
Ще има също и клъстери за оценка на качеството на въздуха, както и опасността от замърсяването върху човешкото здраве.
Клъстер „Биоенергия” ще се фокусира върху алтернативното енергийно производство и възможните въздействия върху селското стопанство и околната среда.
Последните два клъстера ще обобщават данните и ще осигурят обмен на информация при реализация на големи инфраструктурни проекти.
[B%]Как ще работят тези групи?[%B]
Всяка група ще има координатор JRC и ще се срещат редовно на работа в съответствие с добре дефинирани работни пакети. Съответните участници ще бъдат включени на различни нива, в зависимост от техните приоритети и опит. Участие остава отворена за други заинтересовани страни. Очаквани резултати и бенефициентите са определени за всяка.
На годишна база, резултатите ще бъдат представени на политическите представители на региона, по-добро усвояване на научни резултати в политиката.