Уважаеми г-н Найденов,
в качеството Ви на Министър на земеделието и храните, се обръщаме към Вас във връзка с предстоящата Подготвителна среща за заседанието на Съвета на Министрите, която ще се проведе на 19.02.2013 г. По време на нея е планирано за обсъждане предложението на Европейската Комисия за промяна на Директива 2001/110/EО – т.нар, „Директивата за меда” (https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2012:0530:FIN:EN:HTML) и се очаква Страните-членки да изразят своите позиции.
Предложението на Комисията определя прашеца като естествена съставка на меда, с цел осигуряване на просто решение за избягване на нови задължения за етикетиране, що се отнася до съставките. Дефинирането на прашеца като естествена съставка означава, че количеството на оторизиран ГМО прашец за прилагането на прага от 0,9% при етикетирането ще трябва да се изчислява като процент от количеството на еднокомпонентния продукт „мед”, а не като процент от съдържащия се цветен прашец.
На практика това означава, че наличието на разрешен ГМО прашец в меда никога няма да изисква етикетиране. Това е така, защото максималното съдържание на неразтворими във вода вещества (включително цветен прашец) е около 0,1% за меда като цяло и около 0,5% за центруфугирания мед. Това е стойност, сама по себе си по-ниска от прага от 0,9%. Основното в проблема е следното: на теория би било възможно да се произвежда „без ГМО” мед по такъв начин, че всичкия прашец (0,5%) на меда да идва от ГМ растения. Въпросът е: може ли да се предоставя на потребителите мед, за който вярват, че е „без ГМО”, когато в действителност, цветния прашец в него е генетично модифициран?
Следователно, според предложението на Комисията, въпросът с етикетирането на “съставките” ще се разреши до степента, в която е засегната Директивата за меда. В същото време въпросът, повдигнат пред Съда на ЕС с казуса „Bablok” (C-442/09) (вж. https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-09/cp110079en.pdf) за изискването за етикетиране спрямо регулациите за ГМО, няма да се разреши. В този смисъл ние бихме искали да подчертаем точки 77 до 79 от Решението:
77. Прашецът следователно не е външна съставка или нечистота на меда, а е нормална съставка от него, която съгласно законодателството на Европейския съюз не може да се премахне от него, независимо от това, че честотата и наличните количества прашец в меда зависят от опредени случайни обстоятелства, свързани с производствения процес.
78. В този контекст, според член 6(4)(a) от Директива 2000/13, прашецът трябва да се смята за субстанция, която се „ползва за производството или подготовката на храна и е налична при крайния продукт”.
79. Следователно е нужно да бъде квалифициран също като „съставка” по смисъла на Член 2.13 от Регламент 1829/2003 и член 6(4)(a) от Директива 2000/13.
Видно е, че в предложението на Комисията духът на съдебното решение не е взет под внимание.
Нашето мнение е, че трябва да се намери най-доброто решение за производителите на пчелни продукти, за пчеларите, за вносителите и за потребителите. Потребителите биха предпочели точно, ясно и честно етикетиране на меда. Мнозинството европейски потребители предпочитат мед, който да е свободен от ГМО. Основните европейски производителите на пчелни продукти и пчеларите имат ясно мнение по този въпрос. Те излязоха със становище, което се противопоставя на предложението на Комисията.
Ние настояваме да се запази свободата на избор на потребителите. Етикетирането трябва да се изисква за нови технологии и нови продукти, които навлизат на европейския пазар, а не за естествени или конвенционални такива. Обикновено, етикетирането не трябва да се използва за естествени продукти. Отчитайки това нещо, ние трябва първо да се опитаме да намерим решение за етикетирането на меда, който съдържа ГМО, а после да търсим решения за етикетиране на продукти свободни от ГМО.
По тези причини долуподписаните организации категорично заставаме срещу Предложението на Комисията за промяна на Директивата и Ви призоваваме на срещата да изразите резерви срещу него, както и да подкрепите „Обща позиция на пчеларите относно предложението за изменение на Директивата за меда”.
Във връзка с предстоящите задълбочени дебати относно промените в европейското законодателство по отношение на меда, изразяваме нашето желание да участваме в консултациите, за да има България единна позиция по въпроса.
С уважение:
ЕС За Земята - Ивайло Попов
Грийнпийс България - Деница Петрова Йоцова
ОЦОСУР - Илиян Илиев
ФОСЗ - Албена Симеонова
Българска Асоциация Биопродукти - Милен Стоянов
Коалиция „България свободна от ГМО“ - Маряна Христова
Движение за Хранителна Независимост в България - Борислав Сандов
Сдружение за биологично пчеларство - Димо Димов - председател
Национална научна асоциация по пчеларство - проф. Георги Цанков - председател
Български пчеларски съюз – 1899 - Стефан Стефанов - предсетдал
Национален браншови пчеларски съюз - Пламен Иванов - председател
Национална асоциация на пчеларите професионалисти - Младен Котларски
Българска браншова пчеларска експортна асоциация - гр. Русе - инж. Стефан Арнаудов - Председател
НПО Варненска златна пчела - Николай Матеев - Председател
Столичен браншови пчеларски съюз - проф. Николай Симеонов - зам. председател
Областен пчеларски съюз - гр. Плевен - Васил Палазов - Председател
Областен пчеларски съюз - гр. Русе - инж. Стефан Арнаудов - Председател
Областна организация на съюза на българските пчелари - гр. Варна - Янко Янков - Предсетел