Между Европейската комисия и представители на организациите на европейските фермери, месната индустрия и търговците има съгласие за доброволно спиране на хирургическата кастрация на мъжките прасета от 1 януари 2018 г. Затова е необходимо в рамките на европейския подход да се рзработят необходимите инструменти и да се разпредели справедливо цената по тяхното въвеждане. В международен мащаб съществуват различни гледища по въпроса за кастриране или некастриране на прасетата. Една от възможностите, които се дискутират, е създаване на нерези с по-слаба миризма на месото, по което вече работят някои фирми. Дискутира се и възможността да се продава месо от некастрирани мъжки прасета.
На 30 ноември и 1 декември 2011 г. в Амстердам (Холандия) бе проведена конференция, посветена на забраната на хирургичната кастрация на нерезите от 2018 г. Конференцията е озаглавена
„Нерезите с посока към 2018 г.”
За това е подписано споразумение между всички участници в производството, преработката и продажбата на свинско месо през декември 2010 г. в Брюксел, Белгия. Српоразумението съдържа и задължението за използване на анестетици или аналгетици при кастрацията на мъжките прасета от 2012 г. Конференцията обаче констатира, че движението към тази цел не е праволинейно. Над 100 милиона прасета се кастрират всяка година в ЕС, което не се одобрява нито от производителите, нито от консуматорите. Около 700 000 хектара земя допълнително са необходими за производство на зърно за отглеждане на кастрати (шопари), тъй като те оползотворяват фуража по-лошо в сравнение с нерезите. Последните оценки показват, че процентът на мъжките прасета, които развиват неприятната миризма е около 3%, т.е. по-нисък от това, което се е смятало досега. Съгласието да се избегне кастрацията е голямо постижение, но все още няма отговор на въпроса как то да се постигне. Един от въпросите е дали използването на аналгетици е благоприятно за прасетата. И защо не се правят изследвания върху имунокастрацията и къде е ангажиментът на търговците на месо. Решението за спиране на кастрацията само в рамките на ЕС ли ще остане.
Защо трябва да се чака 2018 г., а не се спре кастрацията по-рано
или обратно, оставащите 6 години достатъчни ли са да се решат всички проблеми. Всяка отделна страна в ЕС е в свой собствен етап по отношение на забраната на кастрацията, всяка страна прави собствени проучвания по въпроса и резултатите са несравними. Затова е необходима повече координация. Първият въпрос е как да се определя лошата миризма на месото. Компонентите му скатол и андростерон са добре известни, но с това проблемът не се приключва. Някои споменават индола като трети компонент, но други казват, че има и други компоненти. Не трябва ли лошата миризма да бъде напълно анализирана и тогава да се търсят методи за нейното отстраняване Следователно вторият въпрос е как да се намери работеща стратегия за справяне с неприятната миризма в месото на нерезите, която ще се приеме в цяла Европа.
Чуват се различни подходи, въпреки че някои от тях изискват много повече изследвания или са много скъпи:
(1) генетична селекция;
(2) угояване само на женски прасета;
(3) мениджмънт, хранене и подслоняване;
(4) имунокастрация;
(5) откриване на конвейера в кланицата (електронен нос).
Създаване на референтни методи за откриване и измерване на миризмата, както и развиване на техниките за развъждане, хранене и мениджмънт са насоките, които ще се проучват в ЕС. За тази цел са определени 1,33 милиона евро за по-нататъшни изследвания. Освен това ще се работи още по четири направления – възприемането на този дефект от консуматорите, бързи методи за откриване на миризмата, икономически анализи на вредите и ползите и разработване на wepside по този проблем. В Холандия се стремят да премахнат кастрацията от 2015 г., което означава, че месо от нерези вече се продава в страната и досега няма никакви оплаквания. В края на 2011 г. в Холандия е продавано свинско месо само от некастрирани нерези и 40% от мъжките прасета остават некастрирани. За производството на шунката Parma в Италия обаче е необходимо прасетата да се угояват до 160 кг ж.т. и повече, при които е по-вероятно да се развие специфичната неприятна миризма. Имунокастрацията не решава проблема тъй като оставащите, макар и малки, тестиси трябва да се изрязват заедно с месото около тях и тогава бутовете няма да могат да се продават като Parma шунка. При това положение или Италия трябва да бъде изключение от задължението за спиране на кастрацията или 85 страни в света скоро ще бъдат лишени от този търсен продукт. Месопреработващата немска фирма Westfleisch коли по 2500 – 3000 нереза седмично, което все още е малък процент от закланите 6,6 милиона прасета на година. Фирмата се стреми към усъвършенстване на методите за откриване на миризмата, за което сега се използва човешкият нос, което не е идеално положение. Но какво да се прави с непродаваемите кланични трупове, трябва ли да се плаща на производителите за тях. Опитът на фирмата от миналата година показва, че в Германия има пазар за месо от нерези.
Независимо от някои добри резултати в разработването на полово – специфични протеини датският съвет (борд) по земеделие и храни преустановява експериментите за селекция на сперматозоидите по пол. Целта е чрез сепариране на сперматозоидите да се раждат повече женски прасета. Макар че има прогрес в изследванията, целта не е постигната. Сепарирането на сперматозоидите е насочено към избягване на кастрацията. Хипотезата, на основата на която е започнат проектът, е, че на повърхността си сперматозоидите имат някакви полово специфични протеини, чрез които могат да се сепарират двата типа сперматозоиди. При изследването са идентифицирани няколко от тези протеини, които са се оказали повече, от очакваното. Получени са антитела срещу два от тях и е установено, че тези антитела могат да се прикрепват към сперматозоидите и да ги принуждават да се събират на куп. Тези сперматозоиди обаче си остават плодовити и от тях се раждат големи прасила, което показва, че не са увредени от третирането с антителата. Съотношението между мъжките и женските прасета от получените с тях прасила е същото, както в нормалните прасила. По този начин не е възможно да се произвеждат повече женски прасета. Очакването е било, че полово – специфичните протеини са твърде специфични за У и Х – клетките (сперматозоидите) респективно. Това би позволило да се получат 100% специфични антитела, които да убиват У – клетките чрез комбиниране на антитяло с молекула убиец, която разрушава клетъчната мембрана. За съжаление е установено, че тези протеини се намират както в У, така и в Х – клетките, но в различно количество. Обсъден е и друг, технически по – труден метод за сепариране, но е преценено, че ще бъде с много малка ефективност.
Включването на цикория във фуража на мъжките прасета може да замени кастрацията. Ако прасетата получават цикория 14 дни преди клането, неприятната миризма на месото няма да я има. Това откритие в Дания все още не е широко разпространено, понеже излиза скъпо. Хранените с цикория прасета са имали по-ниско ниво на скатол (съставката, която причинява лошата миризма) в сланината и кръвта. Скатолът се произвежда от бактерия в червото на прасето, откъдето преминава в кръвта и от там – в черния дроб, в който се разгражда от ензими.
Свиневъдите в Канада скоро ще могат да имунизират мъжките прасета срещу лошата миризма на месото като алтернатива на кастрацията. Ваксината е регистрирана за употреба от ветеринарната служба. Фирмата Pfizer, производител на ваксината, я продава в Австралия от 10 години и сега тя е на пазара в над 60 страни, включително Япония, САЩ и ЕС. В ЕС тя е позната под името Improvac. Ваксината представлява протеин, който чрез имунната система прекъсва временно функцията на тестисите. Тя предизвиква същия ефект като физическата кастрация, но много по-късно в живота на прасетата и ефектът е временен, а не перманентен. Това позволява на животните да растат с всичките предимства на некастрирани прасета до втората ваксинация. Ваксината се инжектира двукратно през най-малко 4 седмици. Първата ваксинация подготвя имунната система и втората предизвиква образуване на антитела за контролиране на миризмата. Прасетата се изпращат за клане 4 – 8 седмици след втората ваксинация. Проучванията показват, че некастрираните прасета ядат по-малко фураж и произвеждат повече месо и по този начин увеличават ефективността от храната със 7 – 10%. Освен това имунологичната кастрация премахва риска от инфекция, съществуващ при хирургичната кастрация и така смъртността се намалява с 1,5%.
Европейската агенция по медицина одобрява и трета ваксинация на прасетата срещу лошата миризма на месото. Ваксината Improvac на Pfizer е предназначена за двукратна ваксинация – първата след 8 – седмична възраст и втората около 6 седмици преди клането. Новият подход е предназначен за прасета, които се колят на по-голяма възраст като в Италия за производство на шунка Parma. Препоръчва се 10 – седмичен интервал между втората и третата ваксинация. Трикратната ваксинация може да се прилага и в органични свинеферми, които прилагат по-дълъг угоителен период.
Три големи германски предприятия за клане и месопреработка са потвърдили, че ще изкупуват некастрирани угоени мъжки прасета без всякакъв отбив от цената. По този начин е отворен пътят за прекратяване на практиката за физическа кастрация без анестезия. Това означава, че месопреработвателите няма повече да се противопоставят на отглеждането на некастрирани прасета. Една от главните причини за тази инициатива е политиката на службата за контрол на качеството да налага използването на човешкия нос за идентифициране на месото със специфичната миризма на нерезите от 1 юли 2012 г. Човешкият нос ще изпълнява тази функция докато се създаде ефективен електронен детектор. Трите фирми заемат около 55% дял от пазара на прасета в Германия. Те смятат, че това ще бъде атака на пазара за угоени прасета, тъй като с експортната си ориентация и необходимото оборудване имат възможност да продават месо от нерези със специфичната миризма. Оценява се, че между 3 и 6% от труповете на некастрираните прасета имат специфичната миризма.
От в. "Гласът на фермера"