Хигиената - ключ към успеха

Ако зависеше от волята на някои Съюзи по околната среда и идеологически мотивирани политици употребата на антибиотиците за медицински цели при полезните животни биха били пратени в небитието, защото те се свързват със зачестилата поява на много резистентни болестопричинители. Стопаните и ветеринарните лекари са упреквани, че използват антибиотиците много бързо, много често и дори често нецеленасочено.
От гледна точка на опазването на животните пълният отказ от употребата на антибиотиците е невъзможно. Защото, антибиотиците са важен и безотказен помощник в борбата и контрола срещу бактериалните инфекции – както при хората, така и при животните.
Контролът се опира на три показателя:
● абиотична система: (управление и организация) тук спадат мениджмънта във фермата, движението на животните във фермата (Pig Flow), а така също хигиената и дезинфекцията;
● антибиотична система: (лекарствена терапия) използването на антибиотици и хемотерапевтични средства за третиране на остри бактериални заболявания в стадото;
● биотична система: (профилактика) ваксинации за профилактично предпазване от инфекциозни заболявания.
И трите средства за контрол (системи) се застъпват, респ. допълват едно с друго. Ако трябва да се ограничи използването на антибиотици защото обществото така иска, то тогава останалите две средства (системи) трябва да станат по-интензивни.
Що се отнася до профилактичните ваксинации в свиневъдството през последните години беше направено много. Съществува ясно изразена тенденция към увеличаване на ваксинациите при малките прасета. Въведеното ваксиниране Сirco, което покрива определен участък, доведе до значително намаляване третирането на животните с антибиотик тъкмо в угояването. По отношение на разходите за ваксиниране междувременно при много производители на малки прасета и угоители е достигната границата на тревожност.
Ето защо във фокуса на вниманието излизат мениджмънта, движението на животните, а така също и почистването и дезинфекцията. Целта е стадото да бъде запазено от нови инфекции по най-добрия начин преди това в околността (предлежащата територия) и сведем до минимум риска от пренасянето й от животно на животно. Следващият план с нови стъпки издава къoе са налице най-важните изходни точки:
1. Да направим преградните стени плътни: Предпазете стадото си колкото е възможно по-добре от проникването на инфекции отвън. Междувременно повечето от фермите приложиха съответните предписания на Наредбата за хигиена при отглеждането на свине. Към тях спадат между другото изграждането и редовната употреба на хигиенни прегради, носенето на предпазно облекло само в тази ферма, да се работи на принципа черно-бяло, съхраняване на труповете съгласно предписанията и редовната борба с гризачите.
Освен това по възможност трябва да се настаняват само животни с установен произход. В идеалния случай здравният статус на закупените животни се гарантира до голяма степен със съответните мониторингови програми. В top agrar 6/2012 от страница S 28 нататък дадохме подробна информация за това какъв по размер би трябвало да бъде обемът от проби за скрининга, кои са най-добрите методи за доказване и по какви критерии би трябвало да се избере лабораторията за изследвания.
При всички положения новозакупените разплодни животни би трябвало да бъдат под карантина по 6 седмици преди да бъдат присъединени към стадото. През този период животните могат да привикнат към бактериалната среда във фермата и да им се направят необходимите ваксинации. Често по това време става ясно какви болестопричинители ще привнесат тези животни в стадото.
2. Организирано придвижване на животните: В самата ферма също има много възможности за пренасянето на болестопричинителите от едно на друго животно. Ето защо е важно да се запазват и отглеждат възрастовите групи като едно цяло и по възможност да не се прегрупират. Това се отдава най-добре когато работите с точно установен ритъм при отбиването на малките прасета.
При това би трябвало да се действа в самата ферма от „млади” към „стари”, за да не се инфектират непрекъснато младите животни от по-старите. Следователно най-напред да се свърши работата в сградата за опрасване, преди да се смени облеклото и след това да се отиде в сградата с подрастващи.
За да се разкъса веригата на инфектиране между отглеждането на подрастващи животни и сградата за опрасване двата сектора би трябвало да са в отделни помещения. Затова не непременно се изисква две местоположения. Достатъчно е ясното разграничаване на отделенията в сградата, а най добре е тя да е разделена на две отделни части.
Изследванията в опитния център Sterksel, Холандия, показват, че е възможно рязко подобряване продуктивността на стадото само на базата на регулиране на мениджмънта и движението на животните, като по този начин се намалява употребата на антибиотици./(Следва)

[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. само до 15 декември! За абонамент - каталожен N 843[%B]