Събирането и отглеждането на телета предизвиква неочаквано много заболявания

Предлагани профилактични технологии. Поради високата заболеваемост и смъртност в много едри ферми бяха внедрени нови технологии на отглеждане вместо старите - родилно, профилакториум и телчарници за по-възрастните телета.
Бокс ”майка-теле”. Няколко дни преди отелването бременната крава се въвеждаше в самостоятелен бокс или стаичка с постеля от слама. Тук тя се отелваше, облизваше теленцето и след половин час то започваше да суче пряко от вимето. За едно денонощие телето суче 10-12 пъти и приема коластра пълноценно. До 20-ия час все по-малка част от коластралните имуноглабулини се резорбират и се превръщат в пасивни коластрали антитела. Така телето става имунологично пълноценно, за разлика от телетата, хранени изкуствено. Това е първото голямо предимство на бокса „ майка-теле.” Второто предимство е, че телето е изолирано от останалите телета на фермата и получава от майка си само тези латентни агенти, срещу които има коластрални антитела в кръвта си. Така телето се имунизираше симултанно срещу агентите, получени от майка му.
Открито клетъчно отглеждане
Опитът на английските фермери бе внедрен у нас (д-р Н. Белев и кол.) в много ферми. След 2-ия ден от отелването телето беше извеждано от бокса ”майка-теле” и настанявано в отделен бокс, извън телчарника. Тези боксове бяха наредени на редове на площадка през 2 метра, близо до обора. Всеки бокс бе покрит отгоре, а стените му бяха от непроницаема материя; отпред беше открит, с малко дворче, около 0,5 кв. м., оградено с тръбна преграда. На нея се закачваха кофички за мляко, за вода и за фураж. Подът бе постлан с дебел слой слама, който образува несменяема постеля. Телето престояваше в такъв бокс до 80-90-дневна възраст, боксът се почистваше основно и отново се зареждаше. 10-15 дни телето се хранеше с цяло мляко, а до 35-дневна възраст - с второ мляко. Терморегулационият му център се адаптираше към големите амплитуди на външната среда и през големи студове. Виждал съм - ушите на телето измръзваха, но то беше здраво. От 10-ия ден телето започваше да приема пълноценни смески, които постепенно се увеличаваха. От 40-я ден започваше ваксинация, през 10-15 дни с ваксини ПИ-3,АД и БВД. Ваксината срещу ИБР се прилагаше само при възрастни телета. След клетъчното отглеждане телетата излизаха предимно на открито пасищно отглеждане. Предимствата на този метод се състоят преди всичко в предотвратяване на прякото заразяване и стабилното закаляване към външните катаклизми.
Средната заболеваемост при този метод спадна повече от три пъти в сравнение със старите технологии. Затова той бе внедрен с няколко варианта в много ферми.
Профилактична технология при телеугояването
15 дни преди вкарването им в комплексите, отрасналите телета в изходните ферми се отделяха в подготвителна група, в брой, аналогичен на броя им в един бокс. В нея телетата се ваксинираха срещу актуалните инфекции, изравняваше се фуражът им с този в комплекса и след третирането им с успокояващи медикаменти срещу стреса се прехвърляха в угоителния комплекс. Тук подготвителната група се превръщаше в хомоложна група, в която телетата не се подменяха до завършване на този краен етап. При използването на тези технологични прийоми заболеваемостта рязко спадаше.
Имунопрофилактика
Трахеалното серумиране, предложено и внедрено от нас (Хараламбиев и сътр.), изхождаше от хипотезата за значението на локалните антитела при респираторните инфекции. Фактически то имитираше действието на тези антитела. Използваше се само хомоложен антисерум по 5 мл, инокулиран в самата трахея. След инокулацията телето кашляше, което бе указание, че серумът е диспергиран в трахеята. При нужда след 10 дни, серумирането се повтаряше. Ефектът се изразяваше в значително предотвратяване и потискане на респираторните инфекции до 10–12 дни. Този метод използвахме само при непосредствено застрашени и току-що заболели телета с добри резултати.
Ваксинации
Ваксините се характеризират главно със своята имуногенна мощ. Но освен това те се характеризират и с практическото си приложение - къде, кога, как и колко се прилагат. Атенуираните ваксини се прилагат предимно на малки телета, а инактивираните, предвид риска от аборти, предимно на възрастните крави. Изграждането на постваксиналния имунитет завършва на около 10-ия-11–ия ден и затова ваксините трябва да се прилагат около 15 дни преди предстоящото събиране и заболяване на групата телета. Прилагането на ваксините в заболяла група телета обикновено няма ефект или активно екзалтира заболяването. Характерно бе, че субклинично заразените с МДВ групи телета заболяваха тежко след третиране с ваксини ИБР поради силната имуносупресия на третираните животни. Такива инциденти наблюдавахме в няколко заразени с МДВ вирус ферми. Може да се каже, че прилагането на комплекс от ваксини при събирането и смесването на телетата от няколко едри ферми стана съвсем необходимо за изравняване различията на стадния им имунитет.
Заключение
Основният фактор, който активизира високата заболеваемост на телетата, е (1) тяхното събиране и смесване в едрите кравеферми, (2) силният стрес, който те получават и (3) оборните инфекции, които се екзалтират от този стрес. Този фактор действаше във всички възрастови групи – в старите профилакториуми , в телчарниците и при угояването. Като противодействие, ние предлагаме профилактични технологии - бокс майка-теле, открито клетъчно оглеждане, подготвителна и хомоложна група и пр.
Освен тези закрити технологии, аз се досетих и за други начини на отглеждане. Подсетиха ме частните селски крави, които се връщаха от паша с натежали вимета. Спомних си, че преди пасищата на планините гъмжаха от многобройни стада от юници и телета, оставени за пасищно отглеждане. Че преди по селските мери пасяха десетки стада добитък. В миналото хиляди говеда пасяха и се угояваха по пасищата на Странджа, Родопите и Стара планина, а наесен минаваха през салханите на Узунджово, Свиленград и Одрин и се превръщаха в пастърма и кожи за цървули за Цариградския пазар. Че след жътва овчарите местеха всеки 10-12 дни егреците си по ожънатите нивички, за да ги наторят.
В бъдеще виждам големи кравеферми с вътрешно възпроизводство и частично пасищно отглеждане, заедно със стотици частни говеда и планинско угояване.

[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. сега! За абонамент - каталожен N 843[%B]