Растителнозащитни мероприятия в овощната градина през късната есен

Ноември, като последен есенен месец, проявява характерните си особености: слънчевото греене продължава да намалява, земната повърхност постепенно изстива и въздушната температура се понижава, топлите дни са доста малко на брой. Зачестяват типичните за късната есен метеорологични явления- мъгли, слани, температурни инверсии, слоеста облачност. През по-голямата част от месеца има превалявания, като месечната сума на валежите в равнините на Северна и част от Южна България е 45-55 л/кв.м, в най-южните райони - 55-70 л/кв.м, а в планинските части- 70-100 л/кв.м. Най-високите дневни температури са между 18-23оС, а най-ниските минимални- от минус 1о до минус 6оС.
Независимо от тези условия, през месеца има достатъчно дни, подходящи за работа, както в овощната градина, така и на полето и те трябва да се използват пълноценно.
През ноември и в началото на декември, когато температурата на въздуха все още е над 0оС, се извършват агротехнически, механически и химически мероприятия, които имат за цел да намалят зимуващия запас от неприятелите и от причинителите на болести по овощните култури. Така броят на вегетационните пръскания през следващата година ще бъде значително по-малък.

[B%]Остъргване на старата и напукана кора[%B]
Една от механичните мерки за намаляване числеността на неприятелите е остъргване на старата и напукана кора на ствола и дебелите клони на овощните дървета. Там зимуват като напълно развити гъсеници в плътни копринени пашкулчета [B%]плодовите червеи - ябълков (Laspeyresia pomonella L.), сливов (Laspeyresia funebrana Tr.) и източен (Grapholitha molesta Busck.).[%B] Зимуващите стадии на източния плодов червей могат да се намерят и в повърхностния слой на почвата, под окапалите листа или под други растителни остатъци.
[B%]Кръвната въшка (Eriosoma lanigerum Hausm.),[%B] която е опасен вредител основно по ябълката, зимува като ларва под напуканата кора, по раните, по кореновата шийка и в други закрити места по клоните и стъблото. Какавидите на [B%]бялата американска пеперуда (Hyphantria cunea) [%B]се намират в пукнатините на дърветата и в други укрития, а възрастните на [B%]ябълковия златист хоботник (Rhynchites bacchus L.)[%B] се намират под кората на по-старите дървета, под окапалите листа и по-рядко зимуват като ларви в почвата или в мумифицираните плодове.
Възрастните на[B%] крушовия листопъпкопробивач (Anthonomus curtus Fst.)[%B](вредител само на крушата) през зимата се намират под напуканата кора на ствола и в почвата на дълбочина от 2 до 5 см, а на голямата крушова листна бълха (Psylla pyrisuga Forster.) и на обикновената крушова листна бълха (Psylla pyri L.) - под кората, в пукнатините на стъблото и под окапалите листа.
[B%]Ябълковият цветопробивач (Anthonomus pomorum L.)[%B](възрастните унищожават плодните и още спящи пъпки, а ларвите - цветовете) зимува като възрастно насекомо под старата и напукана кора на ябълката и горските дървесни видове, в мъховете и лишеите по тях, а понякога под окапалите листа или в други укрития. Неприятелят нанася повреди на ябълката и по-рядко на крушата.
По ниските части на стъблата и по-рядко по клоните зимува [B%]гъботворката (Limantria dispar L.)[%B] като яйце с развита вътре гъсеница, разположени в яйчни купчинки, покрити отгоре с власинки. Това е един от най-опасните листогризещи неприятели, който напада не само овощните култури, но и горските, особено дъб, но също липа, бряст, топола, габър и други.
Чрез остъргване на старата и напукана кора на ствола и дебелите клони се унищожават зимуващите стадии не само на по-горе изброените вредители, но и на ябълковия молец (Yponomeuta malinella Zell.), като гъсенички от първа възраст, без да са се хранили, под щитчета. Те унщожават вътрешността на пъпките преди разтварянето им или ги нагризват и оплитат с копринени нишки, по-късно минират листата, а в началото на май започват да скелетират листата, като образуват паяжинни гнезда. При масово нападение ябълковият молец обезлиства цели дървета и дори насаждения. Гъсеничките на червената и сивата пъпкозавивачки зимуват в плътни белезникавокафяви копринени пашкулчета под напуканата кора; кръгломиниращият молец (Cemiostoma scitella Zell.), като какавида по ствола, клоните и клонките в бели вретеновидни пашкулчета; овощният миниращ молец (Lionetia clerkella L.), като пеперуда под напуканата кора. Остъргването се извършва с тъп нож, за да не се повреди ликото на кората. Остатъците се събират и изгарят.

[B%]Изрязване на гъсеничните гнезда и яйчните пръстенчета[%B]
След листопада лесно се забелязват гъсеничните гнезда на някои неприятели, които зимуват в тях. Те трябва да се изрязват и изгарят. По този начин зимува [B%]златозадката (Euproctis chrysorrhoea)[%B]. Гнездото обхваща няколко повредени листа, омотани обилно с белезникава паяжина, в които се намират гъсениците. Гнездата са здраво закрепени по върховете на младите леторасти, от които трудно се отделят с ръка. Понякога те имат големината на малък юмрук и се виждат отдалече. Златозадката е един от най-опасните листогризещи неприятели, чиито гъсеници първоначално унищожават набъбналите пъпки, после преминават по листата, които изгризват изцяло, без да засягат дебелите жилки; те унищожават и цветовете. Силно нападнатите дървета имат вид на опожарени.
Зимно гнездо образува и бялата[B%] овощна пеперуда (Aporia crataegi L.),[%B] но само от един лист, който е прикрепен за тънките клончета с копринени нишки. Всяка гъсеница в гнездото има отделно бяло пашкулче с овална форма. В едно зимно гнездо се намират до 30 гъсеници. Неприятелят поврежда, както овощни, така и горски видове.
Зимните гнезда на неприятелите се изрязват и изгарят. По този начин числеността на неприятелите през следващата година се намалява значително.
[B%]Пръстенотворката (Malacosoma neustria L.) [%B]е друг опасен неприятел от листогризещите и през отделни години се появява масово, като причинява големи повреди по всички овощни видове, розата и много горски дървета и храсти. Тя презимува, като напълно развита гъсеница в яйчна черупка, оловносива на цвят. Яйцата са наредени пръстенообразно около тънките клонки в 10-14 спирални реда. Във всяко пръстенче има общо от 50 до 500 яйца. Гъсеницата е много пъстра. Напролет гъсеничките излизат от яйчните черупки и започват да се хранят с набъбналите листни и плодни пъпки, а след това с листата, които изгризват изцяло. Характерно за този неприятел е, че гъсениците живеят задружно в паяжинни гнезда, откъдето излизат да се хранят. След като изгризат листата на една клонка, обвита в паяжинното гнездо, те преминават на друга клонка, като също опридат паяжинно гнездо. Гъсениците се хранят предимно през нощта, а през деня се събират на големи групи, оплетени в паяжина по стволовете или в разклоненията на клоните и клонките. Когато изгризат цялата листна маса на едно дърво, те преминават върху други съседни или близки дървета.
Борбата срещу неприятеля наесен се провежда чрез изрязване и изгаряне на клонките с яйчни пръстенчета. Ако числеността на пръстенотворката е голяма напролет, тогава се пръска с инсектицидни средства.

[B%]Събиране и изгаряне на мумифицираните и червиви плодове[%B]
Най-опасният неприятел на бадемите е бадемовият семеяд (Eurytoma amygdali End.), който причинява червясване на плодовете. Той презимува като възрастна ларва в изсъхналите плодове по дърветата. През зимата те почерняват и се забелязват отдалече. Числеността на бадемовния семеяд може да се намали чувствително, ако окапалите и останалите по дърветата бадеми се съберат и изгорят. Този начин на борба трябва да се провежда от окапване на листата наесен до началото на март през следващата година, но във всички бадемови насаждения в района. Ако нападението е по-голямо, напролет се извършва пръскане на дърветата с инсектциди.
Събирането и изгарянето на дюлевите плодове е важна мярка за ограничаване на болестта загиване на завръзите на дюлята (Monilinia cydoniae(Schell.)Honey), която причинява безплодие при този овощен вид. В мумифицираните плодове презимува гъбният патоген и напролет се осъществяват заразяванията. Тези плодове са единственият източник на инфекция за следващата година.

[B%]Санитарна резитба[%B]
Санитарната резитба има голямо значение за ограничаване на проявата и развитието на някои гъбни и бактерийни болести по овощните дървета, като огнен пригор, бактериен рак, черно гниене и брашнеста мана по ябълката, ранно кафяво гниене.
В последните години огненият пригор (Erwinia amylovora (Burrill)Winslow&al.) с причинител бактерия се очерта като една от най- опасните болести по дюлите, крушите, ябълките с голямо икономическо значение. Типичните й признаци са засъхнали клони, заедно с листата и плодовете. Засегнатите клони трябва да се изрязват на около 20-25 см от здравата тъкан и да се изгарят. След всеки отрез инструментите да се дезинфекцират с Белина - 10%, Формалин или спирт за горене в съотношение 3:1. Отрезите се намазват с Белина - 10%, блажна боя или латекс. Непосредствено след резитбата дърветата се пръскат с Бордолезов разтвор - 2%.
След листопада ясно се виждат и трябва да се изрязват и изгарят болните от брашнеста мана леторасти на ябълката (слаби, със скъсени междувъзлия, покрити с тъмен налеп); нападнатите от сачмянка леторасти на костилковите овощни видове (имат тъмни, елипсовидни, леко хлътнали петна, придружени със смолотечение) - най-често при прасковата; заразените от кафяво гниене, бактериоза и антракноза по орехите.
Изрязват се и туморите по стъблото или скелетните клони на прасковата и кайсията, при които има смолотечение. Раните се замазват с блажна боя, а инструментите се дезинфекцират.
Изрязват се побелелите от кръвна въшка ябълкови клони, а при лешниковите храсти нападнатите от лешников сечко и се изгарят.

[B%]Още по темата четете в новия бр. 11/ноември 2012 г. на сп. Практично земеделие. Подробности за абонамент: 0888 585468[%B]