Загубите от болести, неприятели и плевели в зеленчукопроизводството намаляват

Правилно подбраната схема за редуване на културите позволява без допълнителни разходи да се снижат пораженията по растенията от болести и неприятели почти два пъти.
При планиране на схемата за редуване на културите следва да се има предвид възможността за пренасяне на болести и неприятели между няколко близки култури. Например кръстоцветните – зеле, ряпа, репички, хрян и др., често се повреждат от зелева пеперуда, зелев молец, рапична бълха, листни въшки и др.
При културите от сем. Соланасеа – домати, пипер, патладжан вредят памуковата нощенка, доматеният молец, листни въшки, колорадски бръмбар и др. Доста разпространени по тези култури са макроспорозата, а така също и вирусните и микоплазмени болести като жилкова некроза, столбур и др.
По лука и чесъна големи вреди нанасят чесновата и луковата муха, тютюневият трипс, акарите и опасното заболяване пероноспороза.
Дините, пъпешите и краставиците се повреждат от трипс, листи въшки, бълхи и акари.
В ранни стадии културите могат силно да пострадат от почвени неприятели – телени червеи, различни видове молци, миниращи мухи, рапични молци и др. Тиквовите често боледуват от брашнеста мана, антракноза, бактериоза и фузариум.
Съобразявайки се с изброените до тук факти, на едно и също място не трябва да се сеят или засаждат без прекъсване едни или други близко родствени култури. В зависимост от биологичните особености на болестите и вредителите, почвата може да остане заразена в продължение на 1 до 6 години. Например брашнестата мана се съхранява 1-2 години, а гушата по зелето – 4 и повече години.
Много общи болести има и по картофите и доматите, което налага разделянето им в сеитбооборота в рамките на 2-3 години. Тези култури не бива да се отглеждат и на съседни полета, за да се избегне пренасянето на фитофтората.
Кореновите отделяния от различните видове растения също оказват негативно влияние върху растежа и развитието на други култури, дори те да са от различни семейства. Така например спанакът расте много по-лошо, ако се отглежда в площ съвместно с репички, или ако предшестващата година на нея е било отглеждано салатно цвекло.
Ряпата изостава в растежа си, ако е засята на площ, в която има остатъци от корени на лук.
При планиране на сеитбооборота важно е да се отчита, че зеленчуковите култури се отличават в широк спектър от изисквания към свойствата на почвата, поливане, торене и др. С правилния сеитбооборот може да се постигне рационално използване на запасите от хранителни вещества в почвата и внесените торове. Растенията с дълбока коренова система трябва да се редуват с растения, чиито корени се разполагат на повърхността на почвата като краставици, лук, репички и др. Азотфиксиращите бобови култури са подходящи да се редуват с всички култури от други видове. Растенията, които оставят почвата сравнително чиста от плевели като картофи, зеле, домати, грах, люцерна и др., трябва да се сменят с такива, които не търпят плевели. Това позволява съществено намаляване на разходите за борба с нежеланата растителност.

[B%][G%]От в. "Гласът на фермера" - излиза всеки понеделник[%G]
Абонирайте се за 2013 г. сега! За абонамент - каталожен N 843[%B]