Първата десетдневка на октомври е най-подходящото време за засаждане на зимния чесън. При късно засаждане на културата растенията не успяват да се вкоренят добре, в резултат на което при замръзване и размразяване на почвата част от тях се изтеглят и измръзват, а добивът намалява с 15-20%.
Зимният чесън се разполага на площ, където през лятото са отглеждани зеленчуци торени с оборски тор, като домати, пипер или бобови култури. Подходящ предшественик е и място, на което няколко години е отглеждана люцерна и е дошло време за нейното изкореняване. В сеитбооборота чесънът идва след себе си една на 4-5 година.
Недопустимо е площта да се тори с пресен или полуразложен оборски тор тъй като той благоприятства развитието на чесновата муха и влошава качеството на получената продукция.
Преди обработката на почвата, площта се наторява с комбиниран минерален тор, съдаржащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий в доза 15 кг/дка. Ако мястото е много сухо, както тази година, предварително трябва да се полее с по 20-30 литра вода на кв.м.
Най-добрият начин за засаждане на чесъна е на висока, равна леха. Ширината на лехата може да бъде различна от 120 до 160 см. Разстоянията между лехите са 60-70 см. Лехата се оформя с височина 15-20 см, след което се подравнява.
Много важно за добива е качеството на посадъчния материал. Той трябва да е с добре оформени скилиди от здрави, стегнати и едри луковици, без признаци от болести по тях. Задължително е посадъчният материал да бъде обеззаразен с химични средства срещу най-опасните болести по чесъна – сиво гниене, бяло склероцийно гниене и фузариум. За целта скилидите се поставят в съд с разтвор от Топсин М в доза 0,2%, където престояват 30-40 минути. След това се отцеждат, леко се просушават и са готови за засаждане.
Дълбочината на засаждане на зимния чесън е 6-8 см, според едрината на скилидите. Отделните редове са на разстояние от 12 до 15 см един от друг. Разстоянието между отделните скилидки в реда също е 8-10 см.