Контрол на вредителите по зеленчуковите култури през август

През август продължава развитието на доматите и пипера за късно полско производство и на някои от най-късните зеленчуци- корнишони, главесто зеле, карфиол, броколи, лукови култури, фасул за зелено, моркови, целина и други.
През месеца продължава обичайната лятна суша и средноденонощната температура е 20-25оС, но постепенно започва да намалява. През третата десетдневка на месеца понякога падат обилни валежи, температурата през нощта се понижава, образуват се роси и се създават условия за развитие на картофена мана по доматите, фитофторно гниене, фузарийно и мокро гниене, жилкова некроза, листни напетнявания и други, които намаляват добива. Тези болести имат по-силна проява при безколовите домати, които се развиват и лежат непосредствено върху почвената повърхност.
По пипера в края на лятото може да се появи черна мана, към която са силно чувствителни късно разсадените и изнежени растения, по-често в гъстите посеви или обилно торените с азот, вертицилийно увяхване, а от неприятелите- царевичен пробивач, листни въшки, нощенки и други.
За корнишоните има опасност от проява на мана, особено ако се отглеждат върху висока леха, а не на конструкция и болестта да предизвика унищожаване на културата.
По зелевите култури, макар че наближава есента, неприятелите продължават да вредят и да причиняват големи повреди - нощенки (зелева, градинска), зелев молец, листни бълхи, голяма зелева пеперуда, синапница и други.
По луковите култури в края на вегетационния сезон, най-често след дъжд, а по-късно и в периода на съхранение се развиват различни видове гниения, които могат да провалят реколтата - сипкаво меко гниене, шийно, фузарийно, бяло, синьозелено плесеново гниене, а от неприятелите най-опасна е миниращата лукова муха.
[B%]Вертицилийно увяхване по пипера и патладжана[%B]
По пипера, патладжаните, доматите (по-често при оранжерийно производство), бамята и тиквените култури, обикновено в началото на август, се проявява вертицилийното увяхване.
По пипера първите признаци на заболяването се появяват по време на усиленото плодообразуване и узряване на първите завръзи. Върховете на най-долните листа завяхват и изсъхват, а увехналите листа силно се завиват. Отначало изсъхналите части запазват зеления си цвят, но по-късно покафеняват. В следващите дни увяхват и изсъхват листата от по-горните етажи на растенията. Болните растения клюмват по обяд, а през нощта отново възвръщат свежия си вид. На външен вид корените са здрави. Но при напречен пререз на стъблото се вижда кафяв пръстен, а в областта на кореновата шийка ликото е кафяво. При ранно инфектиране на растенията, те не плододават, а при късна зараза плодовете останат дребни и спарушени. Болестта обикновено започва в началото на август, много рядко- през юли.
Патладжанът е една от най-чувствителните към вертицилийното увяхване култури и в отделни райони болестта може да обхване над 90% от растенията. Краищата на междунервията на най-долните листа започват да побледняват и увяхват, а накрая увяхва и изсъхва целият лист. По-късно болестта преминава и по по-горните листа. Изсъхналите листа окапват и остават само връхните листенца. Корените на вехнещите растения са свежи на вид, но при обелване на кората в областта на кореновата шийка се виждат покафенелите лико и дървесина.
[B%]Вертицилийното увяхване [%B]се причинява от два вида типични почвообитаващи гъби. Едната (Verticillium dahliae Kleb.) преобладава в полските райони, а другата (V. albo-atrum R.&B.)- в местата с по-голяма надморска височина. Фитопатогените се запазват в растителните остатъци в почвата и там остават жизнени до 8 години. Заразяването се осъществява през младите коренчета или през рани, допуснати при разсаждането и при почвените обработки. Патогените населяват проводящата система на растенията, запушват я механично или я разрушават чрез отделяните от тях токсини. При натрупване на инфекция в почвата и монокултурно отглеждане на пипер и патладжан болестта се развива силно. Засушаване на почвата и температура около 25оС са много благоприятни за развитие на заболяването.
Няма регистрирани химически средства срещу вертицилийното увяхване. Предприемат се основно агротехнически мерки: събиране и унищожаване на растителните остатъци след приключване на беритбите; 4-5 годишно сеитбообръщение с участие на зърнено-житни култури; разсаждане на здрав разсад върху богати хумусни почви; поддържане на оптимална почвена влажност по време на вегетацията.

[B%]Жилкова некроза по късните домати[%B]
Жилковата некроза (Cucumber mosaic virus-CMV) е много опасна за късните домати. Признаците на болестта се проявяват в средата или втората половина на вегетационния сезон. Младите листенца започват силно да се накъдрят, защото растежът на нервите спира. Листът се покрива с жълтокафяви петна, а нерватурата потъмнява. По младите, връхни, още нарастващи части на стъблото се образуват тъмнокафяви некротични ивици, които достигат на значителна дълбочина и ширина. По този симптом жилковата некроза се отличава от стрийка. Младите части на растенията обикновено прегарят изцяло и болестта постепенно обхваща и базалната им част. Този признак е съществен за разграничаване на жилковата некроза от стрийка, при който младите части най-дълго време се запазват здрави. Късно засадените домати могат да загинат напълно.
По плодовете, в областта на чашката, се появяват сивожълти хлътнали петна, които некротират по-късно. При висока степен на нападение те изцяло обхващат плодовете. Проводящите съдове в областта на петната изпъкват като мрежа от кафяви и черни жилки по повърхността. В същност от тази повреда идва името на заболяването - жилкова некроза. Плодовото месо под петната е като сварено. Болните плодове окапват.
През първата десетдневка на август жилковата некроза обхваща големи площи с домати. Болестта се причинява от група некротични щамове на краставичномозаичния вирус, изключително вредни за доматите. Инфекцията се запазва в многогодишните дървесни и тревисти гостоприемници и от тях се разпространява по културните растения посредством голям брой листни въшки.
Химическата борба с жилковата некроза е насочена към ограничаване числеността на листните въшки с подходящи инсектициди: Моспилан 20 СП - 0,0125%, Нексид 015 КС - 0,02%, Пикадор 20 СЛ - 0,05%, Конфидор 200 СЛ - 0,05%, Конфидор енерджи ОД - 0,06%, Децис 2,5 ЕК - 0,05%, Актара 25 ВГ - 0,007% и други.
[B%]Лукова минираща муха[%B]
В първата десетдневка на август започва да лети четвърто поколение на миниращата муха по луковите култури (Phytomyza (Napomyza) gymnostoma. Неприятелят напада лук кромида, чесъна и праза, по който повредите са най-добре видими. По стъблата на нападнатите растения се намират голям брой ларви и какавиди, които са като набодени в стъблото. Така поразеният праз има лош търговски вид, а по време на съхранението през зимата стъблата порозовяват и загниват.
Излюпените ларви правят ходове в стъблата на праза, като обвивните му листа се разцепват в мястото на повредата и по-късно през пукнатините навлизат патогени, които причиняват гниене. В силно нападнатите растения се намират от 5 до 15 ларви. Ларвите завършват развитието си в праза, какавидират и презимуват в него. Миниращата муха развива 3 – 4 поколения годишно.
Химическата борба е насочена срещу мухите по време на летежа им преди яйцеснасянето. Ларвите водят скрит начин на живот в мините и не се засягат от инсектицидните средства. В зависимост от числеността на мухата се извършват 2 – 3 пръскания с един от инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК - 0,03%, Децис 2,5 ЕК - 0,03%, Суперсект 10 ЕК - 0,03%, Фюри 10 ЕК - 0,02%, Пикадор 20 СЛ - 0,05%, Суми алфа 5 ЕК - 0,02% и други.
[B%]Царевичен пробивач по пипера[%B]
От средата на юли до прибиране на продукцията от пипер по него вредят гъсениците на царевичния пробивач а част от тях продължават да се изхранват в прибраните чушки до късна есен.
Неприятелят развива 2 поколения годишно, но за пипера е вредно второто. Гъсениците се хранят с всички растителни части, но най-големи поражения нанасят на чушките. Те се вгризват в тях откъм дръжката и се хранят със семената и месестата част, но без да засягат обвивката. По-късно в повредените чушки навлизат патогени, които причиняват гниене. Гъсениците предпочитат по-едрите чушки, разположени в долните и средните етажи. За изхранването си една гъсеница поврежда 2-3 чушки, но максималният брой поразени плодове може да бъде и 4-5.
Основни гостоприемници на царевичния пробивач са царевицата и пипера, поради намаляване на площите с коноп и хмел.
Химическа борба срещу неприятеля не се препоръчва във фенофазите „ плодообразуване - узряване”. В този период могат да се приложат бактериални препарати: Дипел ВП- 0,15% или Дипел 2Х- 0,1%. Но при еднократно прибиране на продукцията в края на вегетацията ( напр. за червен пипер) пиперовите площи могат да се третират с инсектициди с къс карантинен срок: Фюри 10 ЕК - 0,0125% (1 ден), Децис 2,5 ЕК- 0,05% (7 дни) или Вазтак нов 100 ЕК- 0,03% (7 дни).
[B%]Вредители по зелевите култури[%B]
През август протича развитието и растежа на главестото и цветно зеле, видовете ряпа и други зелеви култури. Те се намират в началните фази от развитието си и една от задачите на градинарите е да осигурят добро гарниране на посевите чрез редовно поливане и подхранване. Зелето и другите кръстоцветни зеленчукови култури страдат от много болести и неприятели. За късното зеле опасност представляват зелевите молци, кръстоцветните бълхи и различните листогризещи гъсеници.
•Гостоприемници на кръстоцветната [B%]зелева бълха[%B] (Phyllotreta cruciferae Goeze) са главестото зеле, алабаша, репичките, репите, различните кръстоцветни плевели. Бълхите са дребни, скачащи бръмбарчета, обикновено черни, които вредят от май до есента. Възрастните индивиди нагризват горния епидермис и паренхима на листата, от което се образуват малки ямички, без да засягат долния епидермис. По-късно той се разкъсва и се формират малки дупчици. Силно повредените листа изсъхват. При топло и сухо време бълхите са много активни. Те предпочитат младите и нежни растения, но наред с тях повреждат и старите.
Числеността на кръстоцветните бълхи може значително да се намали, ако в посева и около него редовно се унищожават кръстоцветните плевели – овчарска торбичка, дива ряпа, синап и други. При отчитане на икономически праг на вредност 10% унищожена листна маса посевите трябва да се третират с един от инсектицидите: Вазтак нов 100 ЕК - 30 мл/ дка, Децис 2,5 ЕК- 30-40 мл/ дка, Актара 25 ВГ- 7 г/ дка и други.
[B%]•Зелевият молец [%B](Plutella maculipennis Gurt.) е повсеместно разпространен вредител у нас. Гъсеницата се храни с листата на различни диви и културни кръстоцветни растения. Неприятелят има 6 поколения годишно, като първото се развива върху плевелните растения, а следващите - върху главестото, цветното, салатното и листното зеле, алабаша, репите и репичките.
Излюпените гъсенички минират листата, по-късно изгризват долния епидермис и паренхима, без да засягат горния. Мините приличат на светловиолетови ивици, изпълнени със зелени извержения и паяжина. Ако нападението е масово, те унищожават по-голяма част от листната петура и листата засъхват. По-късно гъсениците нагризват отвори по листата с неправилна форма. Възрастните гъсеници преминават често по нежните централни листа, които унищожават. Образувалите се зелеви глави са дребни и с неправилна форма.
За цветното зеле и броколито зелевият молец е особено опасен, защото гъсениците навлизат в цветната глава, изгризват отделните съцветия и ги замърсяват с извержения.

[B%]Още за вредителите по зеленчуковите култури може да прочетете в новия брой на сп. „Практично земеделие”, който е на пазара от 1 август т. г. Подробности за абонамент: 0888 585468. [%B]