Като цяло средностатистически в повечето райони на Германия се наблюдава намаляване на валежите през първата половина на годината, особено през особено важните за образуване на реколтата месеци април и май. По този начин във все повече региони настъпва по-силно или по-слабо изразено лятно засушаване. Към това се очертаха продължителни сухи фази, преобладаващи през месеците от януари до март. Чрез намаленото използване на вода от посевите през този период, както и поради ниските изпарителни стойности, тази предпоставка сама по себе си рядко води до значителни загуби при реколтата. От друга страна по този начин едно попълване на запасите от вода става невъзможно, които от своя страна са необходими за прехода към последващите сухи фази. Отслабените насаждения пък се регенерират недостатъчно при по-рано настъпваща вегетация през пролетта.
От друга страна се наблюдава увеличение на валежите в средата на годината. Това все по-често утежнява жътвата на пшеницата и рапицата. По-късни култури като царевицата и ряпата пък печелят от това, което означава, че повишените стойности на реколтите при тях през последните години са резултат именно от това.