Други култури - нови сеитбообороти

Промяна на флората на плевелите: Съставът на спектъра на плевелите ще се промени значително през следващите 20 години. Преди всичко топлолюбиви плевели като например кокошото просо, плевели с дълбоки коренни като фасуличе или кучешки магданоз и досегашни плевели, които се срещат покрай пътищата, ще се увеличат. Недостатъчната хигиена по краищата на пътищата, отказът от почвообработка с плуг, но и променените рутини за въздействие водят до това те да се разпространят по-силно.
Чрез ограничаването на някои обработки например се увеличи дивият керевиз. От края на пътя напират здравецът и незабравката. Чрез ротацията на културите биват довличани плевели като например абутилон или амброзия. В следствие на покачването на температурите при нас те намират благоприятни условия и по този начин могат да се разпростират все повече.
Вредителите се напасват: За да добиете представа за това с какви проблеми ще се сблъскваме в бъдеще като следствие от затоплянето, трябва само да хвърлим един поглед към Северна Италия или Ронетал. Там опасността от вредители е поне толкова голяма, колкото и от гъбични заболявания. Само през последните години разходите за инсектициди в сравнение с тези за фунгициди са се покачили рязко.
Интересно е, че в последно време на пазара се появяват повече нови инсектициди, отколкото фингициди или дори хербициди. Тези инсектициди с нови активни вещества действат значително по-специфично, отколкото досегашните съвкупности с пиретроиди, или органофосфати. Това обаче изисква сигурна диагноза относно появилите се вредители.
Натискът от заболявания се измества: Заплахата от гъбични заболявания ще се измести заради развитието на климата и практиките за отглеждане. Болести с високи температурни изисквания, като например кафява ръжда, видовете фузариум Drechslera и Ramularia или други видове фузариум ще придобият по-голямо значение. Опасността от болести с по-ниски температурни изисквания като плесен и други подобни, ще се отложи за есента или зимата. От друга страна, рискът от заболявания при насажденията през пролетта ще загуби от значението си, заради често настъпващата пролетна суша. В отделни години тези болести обаче все пак ще водят до намаляване на добивите. Това обаче означава, че за зимните култури трябва да разполагаме с фунгициди с разрешително за през есента.
С помощта на сензорна техника в комбинация с карти на почвата, тоест на добива, количествата фунгициди и необходимостта от тях ще бъдат съответно ръзпръсквани по подходящ начин. С конструкционно нови пръскачки ще бъде възможно активните вещества да се нанасят на правилното място. Въз основа на вариращи количества вода вече няма да говорим за средностойностни количества на хектар, а – както вече е при овошките – за концентрация на активни вещества, за да бъдат доставени целенасочено необходимите количества молекули на съответното място. По този начин ефикасността на растителната защита ще се увеличи.
По-висока ефективност при торенето! По-висока ефективност ще бъде и необходима, за да се компенсират повишените цени на торовете. Повишаващите се разходи за енергия и суровини (фосфор), на които също така се влияе и изкуствено чрез монополизирането от страна на производителите, ни принуждават да използваме по-ефективно органичните торове и остатъчни вещества. След 20 години политиците ще са разбрали, че от енергийна гледна точка и от гледна точка на околната среда е безумно утайките от отпадъчните води, които не са заредени с вредни вещества, да бъдат транспортирани на километри за изгаряне на отпадъците, където азотът и кислородът биват изстрелвани във въздуха, а съдържащият се фосфор да бъде затворен в отпадъчни бункери, само за да бъде рециклиран отново с цената на много усилия и средства.
Захранването с хранителни вещества ще става повече в почвата, за да се увеличи въздействието. Това ще следва чрез разрохкване под или до браздата с едновременно дълбоко, концентрирано нанасяне на хранителните вещества в културите, но и при корени като при рапицата. Към това ще торим с по-голямо съдържание на хранителни вещества върху листата. Торене, напаснато към съответната култура и местоположението след 20 години ще бъде нещо напълно нормално.
Тогава обаче ще трябва да подобрим и методите си за изследване, за да може да установим актуалната необходимост по-точно. За това служи и комбинацията от изследване на почвата и растенията, с чиято помощ ще можем да измерваме ефективността на торенето своевременно. Това прави необходими добре обучени агрохимици. Тяхното обучение не се стимулира кой знае колко чрез сегашните образователни програми. Така например към момента науката за почвата и храненето на растенията имат съвсем незначително място в университетите. Това трябва да се промени!
Доколко законовите ограничения за използване на торовете пречат на по-високата им ефективност е дискусионно. Единствено трябва да се надяваме политиците да не ограничават чрез горни граници добивния потенциал на нашите земи, какъвто е в момента случаят в Дания.
Тороразпръскваща техника: Стабилизирани азотни торове не се използват в по-широк диапазон само заради нитратната дискусия. Те също така правят възможно да се намалят работните операции и да се постигне по-голяма сигурност на въздействието. Към тях на пазара ще излязат и нови торове, например урея с урейни инхибитори, които в тежките почви остават по-подвижни, отколкото азотните торове с нитрификационни инхибитори.
По този начин след 20 години ще можем да заложим на разделено на две азотно торене при пшеницата. Да се справяме със само една дажба, е по-скоро невероятно, поради предзимното развитие на зимните култури.