Роботи пръскачки или мотика?

Ще торим и ще пръскаме и след 20 години. Но тогава не всеки ще обикаля полето с пръскачката, а ще оставя това на специалисти в областта. Дори и в днешно време се очертава тенденцията, че не всеки работник или фермер е готов сам да осъществява растителната защита.

И не само това: Върху големи площи роботи пръскачки ще поемат тази задача. Предпоставките за това се предоставят от GPS, както и от измервателни и управляващи техники. Така, както метрото в Нюрнберг вече не се нуждае от ватман, така и пръскачките ще се управляват автоматично в коловозите, ще обръщат в края им и ще спират, за да бъдат заредени наново.

Роботите ще извършват работата: работникът ще контролира само процеса отстрани и ще отговаря единствено за сместа. Приготвянето на работния разтвор се извършва на базата на данни, събрани предварително от наблюдаващ робот. Той ще може да различава наситеността на цветовете и да оцени развитието на посевите. Въз основа на цветовите разлики ще се определя необходимостта от хранителни вещества на местно ниво. И днес съществуват сензори, които могат да различат недостига на хранителни вещества.

Болестите също могат да бъдат диагностицирани и да им бъде направена количествена оценка в ранен стадий чрез сензори. По този начин може да се изчисли количеството плевели и въз основа на това да се изгради стратегия за борба с тях. Обработката на подзоните в хода на работата обаче изисква пръскането на предварително подготвени смеси или неколкократната обработка на почвата посредством робота.

Резистентни плевели: дали проблемите с развиването на резистентност при плевелите ще бъдат решени след 20 години е съмнително. Във всеки случаи няма изглед за нови активни вещества. Решение на проблема с резистентността може да бъде развитието на противоотрови или растителна защита, които да направят културите нечуствителни спрямо определни хербициди. Може да се приеме посевите да се обеззаразяват с растителнозащитни препарати. Това дава възможност на културите да отделят хербицидно активно вещество, без самите те да понасят вреди. Предимството на тази резистентност пред генно индуцираната резистентност: отпадналите семена не притежават тази резистентност, така че самосевки при последващата култура може да бъдат третирани.

Друг подход се състои в това да се пречупи резистентността на треви и плевели чрез предварителна обработка и по този начин те да бъдат направени отново чувствителни към обработка с хербициди.

Подобрени формулировки предотвратяват риска за посевите и усилват влиянието върху плевелите. Формулирането на средства за растителна защита ще има голямо влияние и върху фунгициди и инсектициди, за да пренесе активните вещества там, където има нужда от тях.

Във всеки случай след 20 години ще трябва да се справяме с проблеми, които в наши дни съществуват само на регионално ниво. След няколко години те ще се разпрострат масово. Пример: резистентността на лайката срещу сулфанилурейни вещества, която за момента се ограничава само на западния бряг на Шлезвиг-Холщайн. Тя се проявява само там, където многократното пръскане срещу полската лисича опашка се е превърнало в стандартна мярка. Подобна дилема се наблюдава и при полската трицветна теменуга.

Дали ГМО-сортовете с резистентност към тоталните хербициди ще бъдат постоянно решение на проблема с плевелите, не е ясно. Основният проблем се състои в това, че глифозатите, сулфанилурейните вещества и средства срещу FOP (Faculdade de Odontologia de Piracicaba) се пречистват посредством една и съща ензимна система (Cytochrom-Monooxygenasen = Cyt-MOG) - тофром оксигеназа, а Cyt-MOG могат да бъдат повлияни от външни мерки. Растенията очевидно се различават по отношение на способността си да активират Cyt-MOG. Това пък стимулира резистенциите./topagrar