Елдата: Втора пролет за старото полезно растение?

Елдата по всяка вероятност е на път да преживее своя малък Ренесанс. През Средновековието тя е била широко употребяван хранителен продукт. С разпространението на картофите и на пшеницата тя губеше все повече значението си. Днес елда се отглежда много ограничено. Но според Земеделската камара на германската провинция Долна Саксония това би могло в близко време да се промени, защото високото качество на съдържащите се в тази култура белтъчини прави елдата отново интересна като възможен компонент на биофуражите.

Дори в екологичното земеделие търсенето на високостойностен белтък във фуража расте непрекъснато поради растящото поголовие на домашните животни. Преди всичко свинете и птиците се нуждаят от много високостойностни протеини, които не могат да се покрият само с фуражен боб и грах. Последни проучвания, направени в Швейцария, доказват, че елдата е много подходяща за изхранването на кокошки носачки.

Елдата е изключително интересна за биоземеделието и от гледна точка на агротехниката. Нейните изисквания към почвата и осигуреността й с хранителни вещества са ограничени, така че тя може да вирее не само върху леки почви, но и на не толкова плодородни поляни и заблатени места.

Земеделската камара в Долна Саксония изпробва сега различни сортове елда в една екоферма в окръг Гифхорн. В един дългогодишен опит се оценяват между другото добивите, суровият протеин и аминокиселините.

Истинската или обикновената елда за разлика от това, което може да се подозира, е т. нар. псевдопшеница. Тя се класифицира в семейство елдови и води първоначалния си произход от Централна и Източна Азия. Елдата е изключително чувствителна към ниски температури и затова не може да се сее по-рано от средата на май. Но след това тя узрява бързо така че нейните ядки са готови за жътва още в средата на август. Жътвата може да се извършва механизирано с комбайни.