Състоянието на зимните житни култури, рапицата, овощните дръвчета и лозовите насаждения след тежката зима

Агрометеорологичните условия през есента на 2011 г. и зимата на 2012 г. бяха неподходящи за провеждането на добра есенна кампания и успешното презимуване на есенните посеви.

Наднормените топлинни условия през месеците август и септември 2011 г., както и недостигът на почвена влага в някои райони бяха причина за преждевременно узряване на средните и късни хибриди царевица и слънчоглед, отглеждани при неполивни условия. При същите условия засятата зимна маслодайна рапица поникваше трудно и неравномерно. Почти същата картина се наблюдаваше и при житните култури. Затруднено беше извършването на предсеитбената подготовка на почвата.
Падналите интензивни валежи през месец октомври нарушиха нормалния ход на сезонните агротехнически мероприятия. На някои площи маслодайната рапица не поникна или поникна със закъснение. Това накара някои земеделски производители да прибегнат до презасяване на рапичните посеви в недобро състояние, с пшеница и ечемик. На много места в Северна България се пропуснаха оптималните срокове за сеитбата на есенниците.

Изоставането при сеитбата на зимните житни култури бе преодоляно вследствие настъпилото през третото десетдневие на октомври затопляне и спиране на валежите. В цялата страна есенната сеитба в основни линии приключи към средата на месец ноември, като отделни стопани сяха до по-късно.
През зимните месеци температурните екстремуми поставиха на изпитание есенните култури. Образувалата се в края на януари дебела снежна покривка в много райони на страната, предпази до голяма степен есенниците от вредното въздействие на отрицателните температури. В райони (особено край морето), където ниските температури бяха съпроводени със силен вятър и липса на снежна покривка, се очакват поражения от измръзване (в различна степен), предимно при рапицата и по-слабо при пшеницата и ечемика.

Според специалистите, характерна за житните култури е способността им да компенсират изоставането в развитието си, поради което е твърде рано да се правят прогнози за състоянието им.

При посевите с рапица, картината е по-различна. За нашата страна тази култура е рискова по отношение на влагата, по време на сеитбата и след нея, което се потвърди през изминалата есен. Рапицата има слаба зимоустойчивост, която зависи от сорта, фазата на развитие и закаляването на растенията. Тя също притежава компенсаторни възможности, които зависят от агроклиматичните условия през пролетта.
Овощните видове са с по-висока студоустойчивост от есенните култури и зависят от множество фактори като: вид, сорт, напояване, запасеност с хранителни елементи, закаленост, естествен и принудителен покой, продължителност на въздействие на ниски температури и др. По време на дълбокия покой, чувствителни на въздействието на ниските температури са костилковите: за прасковите до -22°С, за кайсиите до -25°С. По-малко чувствителни на ниски температури са костилковите овощни видове /череши, сливи, вишни/. Най-устойчиви са семковите овощни видове: ябълката издържа от -28° до -40°С; крушата до -25°С.

Десертните сортове лози издържат минимални температури от -15°, -16° С , а винените сортове - до -18°, -19°С .
В момента овощните видове и лозята излизат от принудителния покой, предвид повишението на денонощните температури.
Ежегодно от 2000 г. до днес, експерти от Областните дирекции „Земеделие” на Министерство на земеделието и храните провеждат обследвания на площите, заети със земеделски култури.
Събраната информация, дава възможност за изготвянето на оценка за моментното състояние на културите съобразно настъпилите агроклиматични условия и фази на развитие.

Първоначални данни за състоянието на културите се очакват в края на месец март, когато ще приключи първият етап от обследването на есенниците.
При възникване на кризисни ситуации, дължащи се на неблагоприятни климатични условия, информацията осигурява и приложението на схема на държавно подпомагане на регистрираните земеделски производители, чиито площи са пострадали на 100%.

[B%]Отговор на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов на въпрос от Пенко Атанасов и Петър Димитров - народните представители от ПГ на КБ, повреме на Парламентарен контрол от 23 март 2012г.[%B]