Икономиката се озъби на екологията

[B%]Какво правим - реформа или реформичка? Солидни чичковци - учени, политици, деятели на земеделието едва не се хванаха за брадите, както се казва, на 13 март в Олденбург по време на Деня на земеделието. Те обсъждаха ОСП на Евросъюза след 2013 г.[%B]

Ако „зеленото земеделие” или т. нар. Greening, както го предлага Европейската комисия, окаже сериозно влияние върху директните плащания земеделските производители са заплашени от повишение на цените на рентата, от повече бюрокрация и загуба на конкурентоспособност. До това мнение стигнаха единодушно представителите на Федералното министерство по изхранване и земеделие, на аграрното ведомство в провинция Долна Саксония и на Германския селски съюз (DBV) по време на състоялите се дискусии.

На това виждане разпалено се противопостави д-р Георг Хозлер, шеф на кабинета на еврокомисаря Дачиан Чолош. Според него с Greening Еврокомисията предлага три прости мерки за стопаните, които са валидни навсякъде.

Пред 800 участници в дискусията той заяви, че само така може да се избегне рискът от деформации в конкуренцията между две държави членки на ЕС.

Д-р Хозлер бе също така убеден, че въобще не става дума плодородни почви да се отнемат от производството. Навсякъде в ЕС днес вече 4% от обработваемите площи са класифицирани като екологично приоритетни площи. Предвид на още съществуващия потенциал от пътища, гъсталаци и горички, комисията е сигурна, че предлаганите 7% са напълно постижими без големи усилия от повечето ферми.

[B%]ЕКОЛОГИЧНИ ДЕФИЦИТИ[%B]
Някои от тях са обективни и се предизвикват от интензивното земеделие. „В аграрния ландшафт сме изправени пред масивна загуба на алтернативи, в някои региони пък сме изправени пред проблема с нитратите”, заяви Луц Рибе, директор в „Евронатура”.

Обществото очаквало, според него, че фермерите ще отвърнат със съответни резултати за получаването на парите от директните плащания от гърнето с данъците. Затова „позеленяването” на земеделието е правилният подход. За това от гледна точка на опазване на окръжаващата среда задълженията по Greening са по-близко до „долния ръб” на необходимото. 10 % екологично приоритетни площи би било по-добре.

[B%]ДА СЕ ПРЕСМЕТНАТ АГРАРНИТЕ ЕКОПРОГРАМИ[%B]

Дори при 7% отделени площи по изискванията за Greening , Германия би се лишила от 800 000 хa, върху които днес се произвежда, бе мнението на д-р Роберт Клоос, държавен секретар във Федералното министерство на земеделието. „Това ние не го искаме!“ заяви той. Затова според него би следвало областите, включени в Натура 2000 и площите, които се подпомагат чрез мерките за агроекологично земеделие, да бъдат включени в сметките на „зеленото” земеделие.

Още една крачка по-напред стори земеделският министър на Долна Саксония Герт Линдеман. Той изрази общото мнение на аграрните министри на всички германски провиниции, според което фермите, които стопанисват по-голям дял от 50 % от земята си като пасища, да бъдат освободени от задълженията си по Greening. Пак според министрите, праговият минимум за задействане на това задължение би следвало да се повиши от 3 на 15 хa обработваема земя. Освен това би следвало също площите, заети с бобовите растения и суровини (без царевица) във фаза на развитие, да имат стойността на екологично приоритетни площи.

[B%]„ЗЕЛЕНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ” ЗАПЛАШВА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА[%B]

Проф. Петер-Михаел Шмиц от универисета в гр. Гисен, смята, че цялото направление е фалшиво. Че Greening отслабва международната конкурентоспособност на европейските фермери. „Други големи играчи на глобалния аграрен пазар поставят приоритетите си по друг начин “, сподели той мнението си по време на дискусията. Необходими са защита на животните, на околната среда и на потребителите с много прецизна преценка. Фермерът Клеменс Гросе Маке, който е и говорител по аграрните въпроси на ХДС в Долна Саксония, сподели: „Необходими са ни повече гъвкавост и предприемаческа свобода. С доброволните програми, свързани с аграрната реформа, работихме добре през последните 20 години,“ допълни той. Този път трябва да се следва неотклонно. Иначе стопаните само се демотивират и накрая не би следвало да се учудваме, че няма достатъчно потомствени фермери.

ЕС не може да си позволи „несъобразено с времето оставяне на земята на угар, смята също генералният секретар на DBV д-р Хелмут Борн. „Необходим ни е всеки годен за обработка хектар. За производството на хранителни продукти чак до енергията и производството на суровини, за да можем действително да се откажем от ядрената енергетика.“ Две трети от алтернативната енергия в Германия се получава от биомаса. Ако приемем Greening да се стовари на главите ни по този начин, ще има нова дискусия по въпросите на резервоарите и на чиниите.