Заразата долита с прелетните птици

През последните десетилетия инфлуенчите панзоотии следват една след друга и заливат човечеството във все по-къси интервали. Причините за това постепено се изясняват. Част от тях се коренят в генетичното устройство на тези вируси. И сега у нас много хора са болни от инфруенца.
Инфлуенчните вируси циркулират сред хората и много животни – птици, коне, свине и кучета и причиняват както олигосимтомни, така и тежки клинични заболявания с милиони смъртни случаи.

ХА субтиповете се изменят частично през отделните епизоотии чрез т.нар. антигенен дрифт. По-крупните антигенни промени се осъществяват чрез реасортация и представляват т. нар. Антигенен шифт, при който се сменя целият субтип.Това обуславя
необикновената генетична изменчивост на инфлуенчните вируси.
Повечето американски автори смятат, че инфлуенцата 1918- 1919 г., известна като „ Испанската болест”, е започнала от лагера Хаскел, Канзас в който са се събирали новобранци и мобилизирани, за да заминат след кратко обучение на фронта във Франция. Според други лагерът Фънкстон – най-голямото огнище на заболяването, е дал началото на пандамията. Най-приемливо е мнението, че в тези лагери се е получило голямо струпване на млади хора, повечето от които са били девствени към инфекцията, но е имало и единични вирусоизлъчители. Постоянното прииждане на нови хора и отпътуването на обучените новобранци е създало възможности за все по интензивна циркулация на вируса и за неговото невероятно вирулентизиране. Може да се предполага, че при неговата интензивна циркулация в лагерите са станали няколко последователни реасортации, следствие на които вирусът е станал много по-вирулентен. Като потвърждение на това са твърденията на очевидци, че в началото на епидемиите е имало много ниска смъртност, която след това бързо се е увеличила.
През последното столетие наблюдаваме бързо увеличаване на птичите субтипове, съдъжащи освен Х1 и серотиповете Х5, Х7 и Х9, което се дължи главно на циркулацията им сред диви птици. Като изключение през 2009 г. се появи Х1Н1, който предизвка умерени заболявания по свинете.

Инлуенчните вируси са преди всичко птичи вируси.
Тяхната филогенеза е свързана с ежегодната миграция на прелетните гъски, лебеди и главно черноглавите патици, които мътят и отглеждат малките си сред ледовете и океаните около Северния полюс, в които има много риба и водорасли. Към края на август прелетните птици формират големи ята, които прелитат над 2000 км по определени марширути чак до Огнена земя и нос Хорн. По пътя си те нощуват предимно около езера, реки и блата.Сред тях преобладават носители на различни птичи субтипове.

Пряко или непряко те предават тези вируси на местни диви или домашни птици чрез курешките си, които те оставят на пясъка. Защото инфлуенцата по птиците е типична чревна инфекция. Вирусът се размножава главно в храносмилателния тракт и излиза навън с изпражннията. Заразяването става главно орално, а не аерозолно, както е при повечето бозайници.

Свинете са единствените бозайници, които се заразяват орално чрез изяждане на курешките или труповете на умрелите птици, но излъчват вируса чрез аерозола, който се генерира при кихането им. Така свинята е свързващо звено между птичите субтипове и тези на бозайниците.
Най-много са субтиповете, които циркулират сред птиците. Сред тях има слабо патогенни вируси, които перзистират сред различни птици, но които след реасортации стават силно патогенни. Силно вирулентни щамове, които предизвикват масова смъртност сред кокошките, са от субтиповете Х5 и Х7. Х7 Н7 предизвиква класическата чума по кокошките и подлежи на задължително обявяване.

При конете циркулират два субтипа - ПрагаХ7 Н7 и Маями Х3Н8.
Сред хората по години са циркулирали следните субтипове: 1918 г. Испанска болест (Х1Н1); 1947 г. Грип А1 (Х1Н1); 1957 г. - Азиатски грип (Х2 Н2) Сингапур; 1968 г. - Хонг Конг (Х3Н2) Хонг Конг; 1977- 80 г. - Х1Н1 СССР
След 1980 г. циркулират съвместно горните субтипове, както и птичият Х5Н1.Обикновено грипни епидемии се появяват през зимата, когато популационият имунитет е спаднл, хората са предимно в закрити помещения, в тесен контакт помежду си и са изтощени от еднообразната храна.

Периодично обаче се появяват и по-тежки епидемии, дължащи се на нов субтип или на нов реасортант на познат субтип. Голямо значение имат засилващите се международни контакти и търговия. Сега се използват предимно инактивирани поливаксини, които съдържат главно повърхностните гликопротеини на очакваните субтипове. Живи, макар и атенуирани ваксини, не се прилагат поради опасност от реасортации между терентните и ваксиналните щамове. Инактивираните ваксини предизвикват невъзприемчивост 8–9 месеца и затова трябва да се прилагат всяка година. Те обаче не предизвикват силен локален имунитет и затова те потискат главно гeнерализираната инфекция, но не локалните лезии (бронхит и др.).
При хората за терапия се използаше амандатин, но от 1999 г. се препоръчва Цанамивир с търговското име „Реленция” за инхалация.

Както се вижда, еволюцията на инфлуенчните вируси през последното столетие се е развивала интензивно благодарение на редица екологични, социални и други фактори и вляния. Особено важно е изясняването на миграцията на вирусите от инфектираното животно към друг гостоприемник, особено към чужд вид животно. Тази миграция зависи от интензивността, продължителността и вида на излъчителството и преди всичко от интензивността и продължителността на постинфекциозния стаден имунитет.
След това зависи от вирусните рецептори, както и от рецепторите на заразяваните тъкани и клетки. Накрая заразяването зависи от генотипа, метаболизма и генетичната отдалеченост между заразените и контактните животни. Проблемът за еволюцията на вирусите остава до голяма степен открит и продължава да е обект на науката./в. Гласът на фермера