От какво зависи отделянето на нектар

13-04-2004 г. Проф. Георги ЦАНКОВ В процеса на еволюцията, в течение на милиони години между съществуването на пчелите и на медоносната растителност се е установявал много тесен синхрон и зависимост. Растенията са ставали все по-зависими от опрашващите ги пчели, а пчелите от растенията, осигуряващите им необходимия нектар, съдържащ захаристите вещества, с които те са се изхранвали. За да привличат пчелите растенията отделят нектар. Пчелите, привлечени от нектара, събират и разнасят по другите цветове прашеца, отделен от тичинките и по този начин осъществяват кръстосаното опрашване на растенията. Проведените проучвания показват, че пчелите извършват 80% от опрашването на растенията и само 20% се осъществяват от други насекоми опрашители. Нектарът се отделя от нектарниците, които се намират в различни части на цветовете, а също така и на други органи на растенията. При памука те са върху листата и в основата на чашката. Нектарът е воден захарен разтвор, който съдържа малки количества от други органични минерални вещества. Той съдържа етерични масла, които придават аромат на цветовете и привличат пчелите. Захарното съдържание на нектара е променливо - от малки количества до 70%, което е равно на напълно наситен захарен разтвор. Обикновено нектарът съдържа по 50% захар и вода. Захарното съдържание на нектара в течение на денонощието се променя под влияние на температурата, влажността на въздуха и редица други фактори. Постоянно той става ту по-гъст, ту по-разреден. Гъстотата на нектара силно влияе на пчелната производителност. Колкото нектарът е по-разреден, толкова повече енергия изразходват пчелите за пренасянето в кошера на излишна вода, която след това отделят чрез изпарение. Нектар със захарност по-малка от 5% пчелите не събират. Много гъстият нектар затруднява пчелите за поемането му в медената гушка. Най-производително и охотно пчелите събират и донасят в кошера нектар с около 50% захарност. При преработването на нектара в мед пчелите снижават и изпаряват водата до около 16-18%. Проучванията показват, че те с помощта на отделяни от слюнчените жлези ферменти превръщат захарозата в прости захари. Върху растенията, респективно върху техните цветове, влияние оказва температурата, влажността, слънчевата светлина, характера на почвата, агротехниката и т.н. Тези фактори влияят и върху нектароотделянето. Влияние на температурата на въздуха. Нектар се отделя при топло време. Установено е, че под 12-15ОС нектар не се отделя. Постепенно с повишаването на температурата количеството на отделения нектар се увеличава. Приема се, че най-много нектар в зависимост от видовете растения се отделя при 16-25ОС. За горна граница, при която все още се отделя нектар, се приема 38ОС. При високи температури нектар може да се отделя само ако въздухът е достатъчно влажен. При понижаването на температурата през нощта количеството на отделения нектар рязко спада. Влияние на влажността на въздуха. Оптималната въздушна влажност за отделяне на нектар при по-голямата част от растенията е 60-80%, макар че не всички растения са влаголюбиви. Например липата отделя нектар при по-висока влажност, а има редица видове растения, които отделят нектар и при сухо време. При по-голямо число растения по-високата влажност увеличава нектароотделянето, но в същото време се получава и по-голямото му разреждане и намаляване на захарното му съдържание. Обратно - при понижаване на влажността на въздуха се намалява и количеството на отделения нектар, но пък се увеличава неговото захарно съдържание. Влияние на слънчевата светлина. Слънчевата светлина помага на растенията да усвояват въглеродния двуокис и да получават по-големи количества нишесте, което води и до увеличаване на нектара. Правени са опити със засенчване на цъфтящи растения и е установено, че след два дни пълно засенчване се стига до прекъсване на отделянето на нектар. При липата специално, в засенчени цветове е имало 4,37 мгр. нектар, а в цветовете на огрявано от слънцето дърво е имало 11,54 мгр. нектар. При засенчени от дърветата тревисти и храстови растения се отделя по-малко нектар, отколкото на открити места. В същото време увеличението на слънчевото осветление увеличава нектароотделянето само при достатъчна въздушна влажност. Влиянието на продължителни валежи. При продължителни дъждове намалява слънчевото осветление, фотосинтезата и се образува по-малко нектар. Освен това повишената въздушна влажност разрежда нектара. Дъждовното време стимулира растежа на зелените части на растенията и задържа развитието на цветовете. Дъждът също така измива нектара от отворените цветове - на липата, малината и др. Влияние на вятъра. Вятърът пречи на нектароотделянето. При силен вятър нектарниците се свиват и нектароотделянето намалява. Най-силно това се проявява при растенията с открити цветове - липа и др. Неблагоприятни са както северните студени ветрове, така и южните суховейни ветрове. Най-благоприятно за медосбор е топлото и слънчево време без вятър, прекъсвано от краткотрайни непроливни нощни дъждове. Вършени са проучвания и по отношение на възрастта на цветовете и нектароотделянето. Установено е, че повече нектар отделят напълно развитите цветове, готови вече за опрашване. По това време те най-много отделят привличащ насекомите нектар. В случай, че по някаква причина опрашването закъснее, то цъфтежа се удължава и усилено се отделя нектар. Установено е, че в по-рано цъфналите цветове нектара е повече отколкото в по-късно цъфналите. Това се обяснява с факта, че част от веществата се насочват към развитието на семената в рано цъфналите цветове. Освен нектар пчелите събират и мана (сладка течност) от листата на растенията. Това са захаристи вещества, които листните въшки отделят в своите екскременти, хранейки се със сока на растенията. През отделни, благоприятни за тяхното развитие години, листните въшки се размножават масово и пчелите събират големи количества манов мед. Листните въшки обикновено се намират от долната страна на листата и с хоботчетата си пробиват ципата на листа и изсмукват сока от листата, който е богат на захари. Голяма част от него те изхвърлят заедно с екскрементите си. Освен от листни въшки мана може да се получи и от щитоносни въшки, от хоботници и други насекоми. Мана се появява на дървесната и храстова растителност, а по-рядко на тревна. Топло и влажно, но без дъждове време е благоприятно за размножаването на листните въшки и за появата на мана. Пчелите събират мана до обяд, когато тя още не е сгъстена.