Рибите ли ще бъдат новите бройлери?

Един ден като днешния Герхард Гьотинг от Клопенбург не напуска стопанството си. Преди няколко дни фермерът е получил змиорки и е много добре наясно с чувствителността им. „Това, което изпусна през първите дни, змиорките ще ми го „натякват” и в последните дни на крайното угояване.” , обяснява 61-годишният стопанин, докато ни води през стопанството си, което, благодарение на своята комплексност, прилича повече на пивоварна, отколкото на обор.

Около 200 тона змиорки годишно отглежда долносаксонецът в една система, на чието пречистване на отпадъчните води биха завидели и някои малки общини. Над 25 години Гьотинг печели като пионер в нишата рибопроизводство. Но могат ли това да направят и други фермери?

Един поглед върху пазарния потенциал потвърждава това на пръв поглед, заради бума на тази аквакултура. Под това се разбира контролираното отглеждане на риби, раци и микотели. То става в отделени басейни или езера, в мрежи в морето, но и в затворени системи като тази на Герхард Гьотлинг.

Както показва диаграмата от години уловът на световно ниво се задържа на годишно ниво от около 90 млн. тона, докато рибното производство расте значително. Със своите 55 млн. тона годишно контролираното производство на риба заема вече над една трета от световната продукция. Един огромен ръст, тъй като през 1970 едва 4% от всички консумирани риби, раци и миди бяха отгледани в контролирани системи. Докато производството на други селскостопански животни от 1970 растеше с 2,8%, отглеждането на водни култури буквално се изстреля нагоре с 9% годишен ръст . Никой друг отрасъл на производството на храни не е белязал такъв ръст.

Една тенденция, която би трябвало да продължи, тъй като потреблението на рибни продукти на глава от населението расте. Същевременно 75% от най-важните в световен мащаб глобални рибни запаси са зарибени до максимум. ФАО предполага, че през 2030 световното потребление на риби трябва да бъде поне наполовина покрито от изкуствено отгледани аквакултури, за да може да се отговори на нарастващото търсене.

Отрезвителното в случая с високите стойности на нарастване е, че те отиват предимно на сметката на други държави – преди всички в Азия. Недостижим водач в това отношение е Китай с чудовищните 62% от световната продукция. Следват Индия, Виетнам и Индонезия. За сравнение ЕС произвежда нищожен дял. Едва 2,7 % от световното производство на водни култури идват от страните членки на ЕС.

[B%]Нарастващо потребление, по-голяма зависимост от вноса[%B]
А рибата и в Германия е доста търсена. Потреблението на глава от населението се повишава от години и през 2009 беше 15,7 кг (уловно тегло), от които 65% морски риби, 25% сладководни риби и 10% раци и мекотели.

За сравнение: Телешкото и свинското месо бяха с намаляващи или постоянни показатели сътветно при 12,5 кг на глава от населението за телешкото и 54 кг за свинското месо. Единствено търсенето на пилешко месо се повиши на потребителския пазар при 19 кг на глава от населението.

Потребленията на глава от населението се доближават частично, но правата на самостоятелността не. При телешкото, свинското и пилешкото се движим в един наситен вътрешен пазар с прави на самостоятелността над 100 процентната марка. При рибата от друга страна едва 14% са от собствен улов или собствени съоръжения за отглеждане. Това подчертава и шанса, който контролираното отглеждане на риба предлага на фермерите. Същевременно обаче се поражда и следният въпрос: Защо досега в този отрасъл не са инвестирали повече стопани?

[B%]Техника вместо езеро[%B]
Водните култури в Германия са класическите езера или речни канали в среда на естествени води. В момента 1100 стопанства произвеждат риба като основна дейност и 20 000 като допълнителна дейност, отглеждайки преди всичко пъстърви и шарани. Годишните тонажи (около 27 000 т пъстърва и 16 000 т шаран) търпят незначителни промени. Това е така, защото добрите места във водните басейни са често разработени от десетилетия и съответните права за водното пространство са раздадени.

Поради това за повечето фермери отглеждането на риба би си струвало едва след инсталирането на контролирана система. „При тези системи чрез механични и биологични почистващи процеси замърсената вода се подготвя, темперира, снабдява се с кислород и след това отново се влива при рибата.”, обяснява др. Биргит Шмид-Пукхабер. Тя е ръководител на проект в областта на водните култури при Германското земеделско дружество.

Но това май сме го виждали и преди? Още през 80-те години бе наблюдавана първата вълна от подобни контролирани системи. Много от производителите обаче се провалиха с гръм и трясък, тъй като системите тогава бяха прекалено скъпи и технически все още не бяха узрели или пласментът не им се отдаде. Междувременно редица производители отново предлагат такива системи, които особено в комбинация с отпадната топлина на системи за биогаз, обещават добра рентабилност и привличат доста голям брой посетители по специализираните изложения.

При системите обикновено басейнът стои в сграда, поради което рибите са независими от климатичните условия и получават константни условия за растеж. Предимно се произвеждат сладководни риби като змиорки, бели риби и сомове . Те растат при контролираните условия, преди всичко оптимална температура, три до четири пъти по-бързо, отколкото в природата.

[B%]Хабитатът е проклятие и благословия едновременно[%B]
„Контролираните условия” не бива да бъдат подценявани, тъй като поставят най-високите изисквания към собствениците на системите. Ръководителите на стопанствата не само трябва да бъдат на „ти” с техниката на системите, но и да имат сериозни познания в областта на биологичните и химичните процеси във водата.

[B%]Основни точки за успешна продукция са преди всичко:[%B]
- Съдържание на кислород
- pH-стойности
- храна
- гъстота на пасажите
- температура и качество на водата
При това хабитатът е проклятие и благословия в едно. Защото, каквото и отглеждащият да пусне в басейна си остава в басейна. „Всяко пале храна над нормата замърсява водата.”, обяснява др. Андреас Мюлер-Белеке от Института за вътрешен риболов в Потсдам и същевременно обръща внимание върху забележителната гъстота на пасажите и коефициентите за оползотворяване на храна. За 1 кг прираст видове като африканският сом се нуждаят от по-малко от един кг специална храна, защото не изразходват никаква енергия за регулирането на телесната си температура. От тях до 300 кг живо тегло могат да бъдат отглеждани в 1 куб. метър вода.

При Герхард Гьотинг змиорките също са събрани в малки пространства в басейните. От години той се е специализирал само в отглеждането на риба и се е октазал от отглеждането на млечни крави, телета и прасета. Основни параметри на отглаждането като pH-стойностите и съдържанието на кислород той конторлира всеки ден на фирмения комтютър или по телефона си, ако е на път. На въпроса за най-важната предпоставка за успешното стопанство все пак не отговаря „техническа грамотност”, нито пък „биологично-химични познания”, а „Пласментът”.

Защото в производството на риба липсват класическите интегратори, каквито има в птицевъдството и свиневъдството. Тъй като няма класическа преработвателна степен, клането и продажбата са тясно свързани с производството. Т. е. не е достатъчно само рибата да се произведе контролирано в един много комплексен процес. Тя трябва да бъде и заклана, преработена и доставена до клиента с печалба.

Една доста сложна задача: Тъй като произвежданото количество от например 1 тон риба седмично е твърде голямо за директна продажба и твърде малко, за да бъде продадено на някоя от големите вериги. „Немските преработватели настояват за константни и проследими качества – и това в големи и хомогенни количества.”, обяснява Райнер Елис от Мекленбург. „За немските производители на риба в момента е доста трудно да изпълнят тези изисквания.” Ели е в управата на Fischgut Nord Eg, сдружение за производство на африкански сом.

С първи успехи: Членовете на сдружението междувременно продават част от сомовото си филе на партньор, който произвежда полуфабрикат за ReWe Group. В други области това би било всекидневие, за немската водна култура това е сериозен пробив./DLG-Mitteilungen