Запасяващото торене осигурява добро развитие на дръвчетата през първите години

Предварителната подготовка на площта, определена за създаването на овощно насаждение включва мерки, които имат за цел подобряването на почвените условия за улесняване на засаждането, успешното прихващане и по-нататъшното развитие на овощните растения. Площта се почиства от камъни, стари и засъхващи дървета и храсти. Когато на мястото, избрано за засаждане на овощните дървета са отглеждани подходящи предшественици - многогодишни треви (люцерна или тревни смески), фий, окопни и някои зеленчукови култури, плевели обикновено липсват или са в незначителни количества. При наличие на много силно заплевеляване може да се използват и хербициди. Ако нивото на подпочвените води е високо трябва да се направи дренаж за отводняване. При необходимост теренът се подравнява, тъй като това улеснява операциите по отглеждане на дърветата. Подравняването е от изключително значение, когато ще се напоява гравитачно. Силно наклонените терени трябва предварително да се терасират.

След подравняването върху площта се прави запасяващо торене с фосфорни и калиеви торове с количества, определени на базата на резултати от лабораторен анализ на почвени проби и изискванията на конкретния овощен вид. Ориентировъчните норми са 50-80 кг/дка фосфор и 40-60 кг/дка калий в активно вещество. Фосфорните и калиеви торове се разхвърлят по повърхността на почвата и се заорават с риголването на около 60 см. Поради извънредно слабата подвижност на фосфорните и калиеви съединения в почвата тези торове остават в зоната на внасянето им за продължителен период от време. Със запасяващото торене почвата се запасява с количества от основните хранителни елементи, които са достатъчни за осигуряването на нормално развитие на дръвчетата 3-4 години. От минералните торове като източник на калий най-често се употребява калиевият сулфат (както и патенткали, който освен калий съдържа и магнезий), а на фосфор - тройният суперфосфат.

Риголването е една от основните мерки при предпосадъчната подготовка. Освен че подобрява въздушния и воден режим в дълбочина, тази дълбока почвообработка подпомага и борбата с плевелите, чиито семена и коренища се заорават на голяма дълбочина, при неблагоприятни условия за развитие.

След прилагане на всички операции се пристъпва към маркиране на местата на дръвчетата в редовете и изкопаване на ямките. В по-малките овощни градини или при засаждането на единични дръвчета може да се направи локално предпосадъчно запасяващо торене в ямките. На дъното се разпръскват около 150-250 г троен суперфосфат и 100-120 г калиев сулфат. До 2/3 от пространството над дъното (около 25 см под почвената повърхност) се запълва със смес от горния, богат на хумус почвен слой и 10-15 кг угнил оборски тор.

Преди засаждането наранените корени се режат до здрава тъкан, а здравите се опресняват с остри ножици или косер, за да се получат гладки отрези, като се избягва силното им съкращаване. За по-лесно прихващане на дръвчетата е желателно корените им да се потопят в каша от пресен говежди тор и глина в съотношение 1:3. Дръвчето се държи в центъра на посадъчната ямка, която се допълва с почва при периодично стръскване и се притъпква от периферията към центъра. Мястото на присаждане (спойката) трябва да остане на 5–6 см над почвената повърхност. Всяко дръвче се полива с около 15-20 л вода. На ветровити места е за препоръчване дръвчето да се завързва съм забито в ямката колче.