Инвестиции в печеливши съвременни технологии

Европейските млекопроизводители мислят за това как ще се промени млечното животновъдство след 15-20 години. В развитите страни
[B%]МЛЕЧНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО НЕ Е ПРОСТО ПРОИЗВОДСТВО НА МЛЯКО, ТО Е БИЗНЕС[%B]
И фермерите се занимават не просто с фермата, а с нейното управление. Това е основната черта на европейските млечни ферми. Днес европейските животновъди се стремят към максимално внедряване в производствения процес на последните технически постижения, каквито са например системите на доброволно доене или т.нар. роботи. В датските ферми работят повече от 500 доилни автомата. Следват ги говедовъдите в Германия, Франция и Холандия. Според датския експерт по млекопроизводство Стефан Бергстранд скоро броят на доилните роботи в европейските страни все повече ще се увеличава, особено в Германия, Франция и Холандия. И това е така, защото в тези страни има голям брой малки и средни фермери, които искат да облекчат труда си, като едновременно с това повишат печалбите си.

Но доилните роботи са продукти на днешния ден. А
[B%]АВТОМАТИЗАЦИЯТА НА ПРОЦЕСА НА МЛЕКОПРОИЗВОДСТВО СЕ РАЗВИВА СТРЕМИТЕЛНО[%B]
и отдавна не се ограничава само със систимите за доброволно доене. Днес автоматизацията на млекопроизводството е интеграция на интелектуалните системи на управление на животновъдната ферма, обединяваща хранене, доене, торопочистване и мениджмънт на стадото. Основна задача на производителите на млечно оборудване в близко бъдеще е
[B%]СЪЗДАВАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ФЕРМИ[%B]
обединяващи тези процеси.
В бъдеще фермерът ще престане да бъде просто фермер. Рискът от човешки грешки и лош мениджмънт ще бъде сведен до нула, тъй като интелектуалната ферма ще може да автоматизира не само доилния процес, но и ще решава проблеми на ефективното (и от икономическа, и от зоотехническа гледна точка) хранене на животните с прогонозиране и диагностика на заболявания.
Според прогнозите
[B%]ДО 2020 Г. НЕ ПО-МАЛКО ОТ 50 ПРОЦЕНТА ОТ ФЕРМИТЕ В СВЕТА ЩЕ ИЗПОЛЗВАТ ДОИЛНИ РОБОТИ[%B]
Но тогава фермите ще бъдат по-малко и ще бъдат съвсем други. От година на година броят на млечните ферми в Европа намалява, а фермерите купуват един от друг млечни квоти и увеличават млекопроизводството си.

В Дания например от 1985 до 2008 г. броят на млечните ферми е намалял от 33 000 до 5000. Към 2015 г. датските фермери ще си разпределят квота за производство на 2,5 млрд. кг мляко. Квотата на средната датска ферма ще нарасне до 1 млн. кг годишно. В средата на следващото десетилетие поголовието в средната датска ферма ще бъде 160 дойни крави, а
[B%]СРЕДНИЯТ ГОДИШЕН МЛЕКОНАДОЙ НА ЕДНА КРАВА В ДАНИЯ ЩЕ БЪДЕ 10 250 КГ[%B]
Изискванията на пазара поставят пред фермерите редица важни производствени и управленски въпроси като увеличаване на поголовието и млеконадоя, което налага увеличаване на ефективността на доене и
[B%]ПРОФЕСИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФЕРМАТА[%B]
Икономическата ситуация изисква оптимизация на кадровата политика на фермата. Освен това ожесточаващите се европейски регулатори постоянно повишават изискванията към здравословното състояние на животните, условията на отглеждане, качеството на млякото и безопасността на храните.

[B%]НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ СИСТЕМИ НА ДОЕНЕ[%B]
в големите ферми в повечето случаи са на роторен принцип - тип въртележка. Роторните доилни зали осигуряват висока производителност на труда във ферми, в които е необходима висока пропускателна способност.

[B%]ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ФЕРМИ НА БЪДЕЩЕТО[%B]
ще съвместяват роторната доилна зала и системите за доброволно доене. Това ще позволи не само да се запази производителността в едрата ферма, но и ще бъде изключен човешкият фактор при доенето. Автоматизираният ротор (оборудван със системи на доброволно доене) ще позволи да се увеличи няколко пъти скоростта на доене - до 240 крави в час.

[B%]СИСТЕМИ НА ХРАНЕНЕ[%B]
В себестойността на млякото фуражите съставляват около 50 процента. Намаляването на разходите за фуражи с 10 процента ще позволи увеличаване на печалбата 1,5 пъти. В бъдеще традиционният подход към храненето ще бъде съществено коригиран. На първо място, системата за хранене ще бъде разглеждана от гледна точка на възможността за получаване на максимална печалба от една крава. Иновационните разработки в областта на автоматизацията на системата за хранене може съществено да повиши броят посещения на кравите в системата за доброволно доене и съответно количествата доене и млеконадой от една крава. Една от основните иновации в системата за хранене е
[B%]ON-LINE АНАЛИЗЪТ[%B]
В близко бъдеще информацията от кравите и системите на доене, обработена и разпределена, чрез on-line анализ на фуражите ще бъде предавана към компютър, за да бъде организирано балансирано хранене на всяка крава.

[B%]СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТАДОТО[%B]
Доброволното доене и минималното участие на човека в процеса на управление на всички системи влече след себе си все по-активно внедряване на системи за мониторинг. Съществуват множество параметри, които дори днес могат да бъдат предмет на анализ във фермата. Анализирането на точната и пълна информация за технологичните процеси във фермата ще позволи набелязването на пътя за повишаване на нейната ефективност, следователно и на доходността на бизнеса. Системата на управление на стадото във фермите на бъдещето ще бъде управлявана с Herd Navigator - комплексна система за мониторинг и анализ. Herd Navigator-ът е решение, което може да осъществява мониторинг на състоянието на кравата веднага по няколко параметъра: възпроизводство, здравословно състояние на вимето, хранене и енергетичен баланс.

Технологиите на бъдещето вече са разработени и активно се внедряват в европейското млечно животновъдство. Въпреки световната икономическа криза европейското млекопроизводство се развива интензивно, а фермерите вече влагат средства в нови технологии, които до вчера смятахме за фантастика./DenmarkMilk