Сламата от пшеницата и останалите зърнени култури е източник на органични вещества за храна на растенията. Всеки тон слама заедно с корените може да върне в почвата 3,8 кг фосфор, 13 кг калий, 4,2 кг калций, 0,7 кг манган и редица микроелементи.
Поради високото съдържание на целулоза и органични силициеви съединения, сламата на пшеницата оставена на полето и заорана в земята има дълъг период на разлагане. През този период плодородието на почвата намалява поради това, че голямо количество микроорганизми са ангажирани в разлагането на сламата. В разоравания слой неразложени остатъци от слама има в течение на 3-4 години. Те изсушават почвата и водят до непродуктивно използване на запасите от азот.
С помощта на биологични микроорганизми и азотен тор процесите по разлагане на сламата могат да се ускорят многократно. Тя се разлага 2-10 пъти по-бързо, при това интензивно израстват и загиват подрязаните плевели и патогенната микрофлора, което способства за оздравяване на почвата.
Нарязаната слама е по-хигроскопична в сравнение с ненарязаната, по-равномерно се разпределя върху почвата и е по-достъпна за микрофлората.
Органо-минералната система на наторяване е по-икономична от системата на торене с оборски тор. Действието на тази система на наторяване на продуктивността на културите и качеството на продукцията е практически еднакво.
[B%]Технологията е лесна за приложение[%B]
Сламата се нарязва от комбайна при събиране на зърното на парчета 10-15 см. Добре е да се осигури равномерно разпределение върху почвата (75%).
Върху нарязаната слама се разхвърля 10-15 кг на 1 тон слама азотен тор във вид на амониева селитра или карбамидно-амонячна смес. Вместо минерален азот може да се използва течен тор от животни (0,5-1 т/дка).
След това с пръскачка се внася микробиологичен препарат като „Байкал ЕМ1”, който съдържа ефективни микроорганизми в доза 0,4-0,5 л/дка или други подобни. Концентрацията зависи от обема на пръскачката. Веднага след това стърнището се заорава на дълбочина 10-12 см. В средата на октомври се прави оран на почвата с или без обръщане на орния пласт в зависимост от това каква култура ще се засява на даденото поле.