Националната агенция за приходите трябва да следи за сивата икономика в хлебопроизводството. Данъчните трябва да следят за двойното счетоводство, за плащане под масата и други похвати, използвани за укриване на доходи. Това каза пред Агенция „Фокус” председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите Георги Попов.
Според него към момента все още липсват конкретни действия на управляващите по повод на заявката, че ще се борят с високата сива икономика в сектора.
По думите на Попов проверките на агенцията по храните в хлебопроизводствените предприятия няма да решат този проблем - има нужда от проверки по цялата верига зърно – брашно – хляб.
„Когато минат да проверят данъчни, ако ще се проверява само фурната, нищо няма да стане. Проблемът тръгва още от полето. Ако от полето всичко се фактурира, то няма как да не се фактурира и по-нататък по веригата”, обясни той.
Другото слабо място според Попов е магазинната мрежа – там има много „дупки, от които могат да се получи сива икономика – възможности за нефактуриране, за игра с ДДС и други”. „Цялата верига трябва да се хване. Не може да направиш проверки на хлебопроизводителите и да кажеш, че ще извадиш бранша на светло”, посочи още Георги Попов.
Най-големите сделки за източване на ДДС са свързани именно с пшеницата, смята Попов. Според него от акциите за борба с теча на ДДС при сделките със зърно все още няма резултат.
Както и друг път хлебопроизводителите са посочвали, според Попов никой няма интерес да се справи със сивата икономика, тъй като цената на хляба ще скочи.
В момента в действителност българите ядат най-евтиния хляб в цяла Европа именно поради тази причина, обясни председателят на асоциацията.
Освен това хлябът в България е ориентиран единствено към сегмента „цена”. Надпреварата е кой ще продаде най-евтин хляб, но не и най-качествен.
Хлябът по утвърдения стандарт „България” става по-хубав, когато се прави от вносна пшеница, коментира още Георги Попов във връзка с изказванията на директора на агенция по храните Йордан Войнов, че няма достатъчно качествено брашно у нас и за производството на „България” и ще се наложи да се ползва чуждо.
Стандартът затова е стандарт, защото има точни показатели на суровините, които трябва да се влагат в него. А у нас такива има твърде малко. В „България” не е посочено, че суровините трябва да се доставят от България, коментира Попов.
По думите му в това няма нищо притеснително. Критиките, че в стандарта се ползва чужда пшеница са „някакъв отживял патриотизъм от бабино време”.
„Имаше един момент, в който заради недостиг на жито у нас, беше внесено канадско. Хората бяха много доволни от качеството на това жито. Тук става въпрос за качеството на един продукт, за качествена суровина, а не за краен продукт. Когато имаш нужното качество на тази суровина, не виждам какъв е проблемът”, посочи Попов.
„Всичките кроасани у нас се правят с вносно брашно – да не би да не ядем кроасани”, коментира още той. В момента агенцията по храните е разрешила на десет фирми да произвеждат хляба „България” – три от София, две от Велико Търново, две от Пазарджик и по една в Сливен и Добрич.