- Г-н Бозаров, какви са дългорсочните цели на българохоландската фирма Агрико България?
- Да затворим кръга, така че българските производители да купуват от нас семена, а ние да изкупуваме произведената продукция, да я пакетираме и да я продваме на търговските вериги. Така от една страна подсигуряваме пазари, от друга да можем в България да тръгнем по пътя на продажбата на пакетирани картофи, защото у нас допреди пет години такова нещо нямаше. Картофите се предлагаха, както и сега продължават да се продават в насипно състояние. В същото време в старите демокрации от ЕС пазарните условия са много напреднали, там в супермаркетите насипно се продават малки количества, като това са екзотични и деликатесни картофи, които са с много висока цена. Всичко друго се продава в опаковки от 1 до 10 кг, които хората могат да си купят - измити, сортирани и с повишено качество, на нивото на европейските изисквания. Ние преди шест години започнахме да пакетираме, като все повече от големите вериги в страната купуват от нашите картофи.
- Какъв е ефектът и как това се отрази на производството на картофи?
- Известен ефект има, защото с някои по-големи фермери имаме договори за изкупуване. А те, водени от изискванията за по-високо качество на картофите, подобриха значително начина на производство, така че действително да се получат картофи без дефекти, без да са проядени от червеите, без петна, краста и наранявания. Защото има разлика, когато ги продаваш насипно с пръстта, друго е, когато са в опакова, понеже тогава лъсват всички дефекти.
- Вие ли сте единствените, които опаковат картофите?
- Не, в мрежички отдавна се „опаковат” като се насипват на ръка от много малки производители и така се предлагат на веригите. Разликата е, че при тях няма възможност за егализирано пакетиране, т. е. всички мрежички да са с еднакво тегло, с проследяемост на продукцията. Да, те са нашата конкуренция, но с ръчен труд, а ние пакетираме машинно.
- Вероятно имате много клиенти за пакетиране?
- Всъщност в един момент картофите годни за пакетиране в България свършват и ние се принуждаваме да внасяме значителни количества, защото производството на картофите тук значително намаля.
- Но нали българските производители се оплакват, че няма къде да си пласират продукцията?
- Напротив, от големите фермери никой не се оплаква, защото те знаят къде да си продадат продукцията. Малките се оплакват, защото произвеждат много скъпо с висока себестойност и с малко количество, което не подлежи на партидност, понеже едно е да отглеждаш два-три декара, тъй като в този случай всичко е ръчно, а себестойността е много висока, друго е с машини, което е друга технология, себестойността е ниска, а доходите високи.
Нашата основна цел е да стимулираме българските картофопроизводители да купуват качествени семена, с някои от големите стопани имаме годишни договори, с които обезпечаваме продукцията с пласмент. Така увеличаваме и количествата родно производство, но ни трябват производители, които да призвеждат с ниска себестойност, за да могат и те да печелят добре, а до крайните клиенти да стигат хем качествени, хем добре пакетирани и измити картофи.
- Следователно изходът е коопериране?
- След демокрацията думата коопериране в България придоби лош смисъл, а във Франция и Холандия е масова практика, дори холандският Агрико е кооператив. Но там кооператорите са собственици на основната производствена база и се кооперират в пласмента и развойна дейност.
- Какви са посланията ви към читателите на сайта?
- Това, което ние можем, е да предложим високочествен материал, за разлика от старите изхабени семена в България. В много голям процент от случаите в картофарските райони Самоков, Родопите, Копривщица, трябва да се забрави стария посадъчен матерал, да се мине на нов с голям генетичен потенцал, за да се постигнат добиви от 5-6 тона от дка, докато в Блгария добивите стигат не повече от 2 т от дка. Средно 4,5 тона реколта от декар и в Германия и в Холандия се добиват средно за цялата страна.
- Критерийте за изкупуване?
- Те са известни на производителите, големите им проблеми са, че нямат мащабността на производството, така че да произвежда ехфективно. Който е с по–малко от 10 дка е обречен, трябва да са над 100 дка, но за жалост са малко все още такива стопани. Това, което затруднява производителите, е че няма подкрепа от държавата, че няма нисколихвени кредити, които да дадат възможност на фермера да произведе, и през есента да си върне заема и да върти цикъла целогодишно. Другите страни в ЕС намират начин да подпомогат това производство.
- Как?
- В много отношения помощта на държавата тук се изразява основно в това да предлага европейски фондове. Държавата трябва да намери начин да помогне в изграждането на различните инфраструктурни обекти. Складове за пакетиране, защото изграждането на склад за картофи, си струва доста големи капиталовложения, от порядъка на 1 млн. лв и при кредитите с големи лихви е почти невъзможно това да направят производителите.
- Картофопроизводството в планинските райони може ли да е алтернативен източник на доходи, дори и на тютюна?
- Труден въпрос. От една страна в планинските райни е по-хладно и климатът е подходящ, но от друга страна малките площи не позволяват въобще да се разгърне модерно производство, с достатъчна степен на механизация, това може да стане в полски условия, а в Холандия и Германия производтвото е в полето, не по баирите, но пък те са по-северни страни.
- Може би именно тези терени са подходящи за биологични производства?
- Да, изходът е био, защото площите са малки. Другото е семепроизводство, каквото по тези места би могло да се прави, защото семената са с по-висока цена, и така може да излезе сметката на земеделаца, с терени до 100дка, стига да спазва изискванията. Производителите могат да вземат от нас елитен материал да го размонажат като клас А, който е с много по-ниска себестойност. Ние стимулираме възпроизводството на семена, при много високи критерии за контрол. Има стопани, които вече го правят - купуват "елит" и правят клас А, и си го продават на фермерите като семе със съответния сертификат.
- Защо Агрико?
- Агрико е водеща фирма в селекцията на картофи, те произвеждат около 300 хил. т семена, които се продават в над 90 страни в целия свят, това е резултат от 50 години традиционно развита селекционона дейност. Те също така изкупуват правата на селектирани сортове, посигуряват собствените си работници - над 1500 фермера с качествен суперелитен материал, който дава възможност да се произвежда елитни семена. Ние имаме привилегията да продаваме тези семена на българския пазар, а той постепенно се разраства, защото все повече хора разбират, че е необходимо да садиш качествен посадъчен материал.
- А какво ще кажете за известните самоковски и родопски картофи, с които традицонно страната се гордее?
- Ще кажа, че в основата на българското картофопроизводство са основно холандски сортове, които в България се казват самоковски и родопски.
Интервю на Светлана Трифоновска
