1 януари 2012 г.: Хлопват вратата на българското животновъдство

Най-изненадващо само преди дни земеделският министър Мирослав Найденов предупреди производителите на краве мляко да се стягат и да привеждат фермите си в ред, така че от 1 януари 2012 г. да са влезли в евростандартите. Найденов дори обърна внимание, че досега едва 3000 ферми покриват хигиенните изисквания на ЕС. 86 000 тепърва трябва да слагат ред в производството си и ако не го сторят от първия ден на следващата година няма да могат да продават млякото си и на практика ще трябва да затворят кепенци. Министърът дори посъветва животновъдите да не чакат последния срок, а да започнат веднага да модернизират обектите по мерките на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Тутакси по-паметливите си спомниха, че едно от първите неща, които направи Мирослав Найденов веднага щом седна на министерския стол през лятото на 2009 г., беше да поиска от ЕК 18 месеца отсрочка, защото преходният период за сектор мляко изтичаше в края на същата година и на правителството на ГЕРБ се падаше „честта“ да затвори... 86 000 ферми, чието мляко беше извън европейските стандарти.

Еврокомисията тогава склони на молбата и в началото на септември дори удължи преходния период с 2 години.

Тази отсрочка всъщност изтича в края на 2010 г. и никой не бива да очаква прошка след това. Само че защо данните за фермите, които не работят по евростандартите, са поразително идентични? Какво се случи за тези две години и какъв ще е финалът на твърде дълго продължилата агония в бранша?

България се превръща в пазар на кондензирано мляко.
Ако през 2007 г. у нас се внасяха 12 % от необходимото мляко, сега 60 % от суровината идва от чужбина. В малките села в Родопите, в Странджа е пълен пустош, разказва Атанас Къцов, фермер от град Съединение, председател на КС на Националната асоциация на млекопроизводителите. Според него причината е, че малките и средните фермери не са могли да се възползват от ресурса на Програмата за развитие на селските райони и по-скоро от мярка 121, за да реновират фермите си. От общо 7 млрд. лв. финансов ресурс по програмата досега са договорени малко над 2 млрд. лв., т. е. около 30 %, изплатени са обаче само 800 млн. лв. Тази програма закъсва, казва производителят. Според него на фона на разрухата в животновъдния отрасъл българската позиция за реформата на Общата селскостопанска политика изглежда доста семпла. Основната идея е, че трябва да се изравнят преките субсидии между старите и новите страни членки. Но защо никой не иска да каже, че като пари субсидиите между новите и старите страни са равни, само че на нас ни дават повече пари в ПРСР, която фатално изостава, пита Атанас Къцов. По програма САПАРД върнахме 400 млн. лв., тези средства трябваше да влязат при нас в малките и средни ферми. Сега по ПРСР ще върнем милиарди. Три години наред стачкувахме пред МС, пред земеделското министерство, но излиза, че отново го докарахме до протести, обобщава фермерът.

Сериозни количества вносно кондензирано мляко пристига в Смолянска област и големите мандри го влагат в сирене и кашкавал, защото не могат да осигурят с българска суровина производството си, твърди и Милкана Йорданова, председател на Национално сдружение “Планинско мляко”. В планината основната част от млякото се произвежда във ферми с по една-две крави, които ще бъдат закрити, след като приключи преходният период. Според изискванията фермите трябва да имат най-малко по 10 животни.

Биволовъдният сектор вече две години не е получавал никакви национални доплащания, въпреки обещанията на премиера, казва Марина Цанкова, председател на Асоциацията на биволовъдите в България. По нейни данни още от 2009 г. има одобрени биопроизводители по мярка 214 „Агроекологични плащания“ , но тези хора не са получили средствата си и до момента. Българската Мурра е получила своето международно признание като една от най-млечните породи биволи в света. Тя се използва като “генетичен източник” в 11 страни от 4 континента. Най-широко е нейното разпространение във Венецуела, където отглеждат над 50 хиляди биволи от Българската Мурра и нейните кръстоски, което е половината от националната популация биволи. Това е порода, за която е работено 50 години и е срамота и грехота да изчезне, възмущава се Марина Цанкова.

В България от тази година вече няма стада, които са под национален селекционен контрол. Решиха да финансират измислените развъдни асоциации, няма да има пряко субсидиране на животновъди, които отглеждат животни под селекционен контрол, обясни Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите.

Вместо помощи санкции за 10 000 производители.
10 000 земеделски производители ще бъдат санкционирани със стара дата за получени субсидии от 2009 г., съобщи Танчо Колев, млекопроизводител от Стара Загора. Според него 20 млн. лв. ще трябва да се върнат обратно в Брюксел, защото все още има проблеми с мерите и пасищата и след обновяването на ортофотокартата. Докога заради некомпетентата администрация ще плащат земеделските производители, чуди се Колев. От бранша настояват тези санкции да са за сметка на държавата. Но дори и това да се случи, всъщност отново ще са от джоба на всички данъкоплатци.

Но не е само това, продължава Танчо Колев. При положение, че не можем да оцелеем, ние трябва да пълним и хазната. Трябваше още в началото на годината да ни кажат, че животновъдството ще бъде ликвидирано. Фермерът обяснява, че 60 % от приходите на земеделските производители се признават за разход, а останалите 40 % се приемат за печалба и върху тях са удържа 10 % данък. Ние не отглеждаме канабис и не можем да постигнем такава печалба. Нека финансовият министър Симеон Дянков да каже при тази криза коя фирма е отчела 40 % печалба и върху нея е внесла данъци, предлага Танчо Колев.
От агроведомството обещаха пожарни мерки.
Земеделските производители, които не са регистрирани по ДДС, да плащат патент – това предложение е внесено в парламентарната бюджетна комисия, съобщиха от агроведомството. От там също заявиха, че е поискано разрешение от ЕК акцизът върху горивата да се възстановява не само на зърнопроизводителите, но и на животновъдите. Имало предвидени пари и за биволите...

Всичко това е много хубаво. Само че е наивно да се смята, че тези пожарни мерки, дори да се вземат с пожарникарска скорост, ще потушат пожара, който изпепелява сектора. Трудно в тази ситуация ще се намери еднозначен отговор може ли нещо да се направи и какво е то. При работата на парче и без план сигурен е само хаосът./в. Гласът на фермера